Разпореждане с имущество на дете

Родител съм. Имам две деца – Алекс на 14 г. и Миро на 10 г. С децата се изместихме в друг град, живеем под наем. Искам да купя жилище за децата, където да осигуря спокойното им детство, парите не достигат. Алекс е собственик на недвижим имот, дарен от дядо му в друг град. Миро има влог от баба му. Как мога да извърша покупко-продажба на имота и да използвам парите от влога за целта? Знам, че определени действия на разпореждане с имуществото на дете се извършват по особен ред, но не знам точно процедурата. На pravatami.bg  открих необходимата информация относно извършването на разпореждане с имуществото на дете.

За кои действия ми е необходимо разрешение от районния съд?

Поначало аз като родител сам управлявам и се разпореждам с  имуществото на децата си в техен интерес. Но в закона изрично и изчерпателно са посочени случаите, в които за извършването на действия на разпореждане е необходимо разрешение от районния съд по настоящ адрес на детето. Тези действия са:

• разпореждане с недвижими имот;
• разпореждане с движими вещи чрез формална сделка (например продажба на лек автомобил);
• разпореждане с влогове;
• разпореждане с ценни книги (например акции в търговско дружество).

В останалите случаи на разпореждане с имуществото на дете няма въведен ограничителен режим и разрешение не ми е необходимо.

За да получа необходимото разрешение за разпореждане с имуществото на детето, трябва да подам молба до районния съд. Правилата са следните: право да направи искане има :

• ако детето е малолетно (до навършване на 14 г.) – единия или дваматародители; в случай на развод – родителят, на който е предоставено упражняването на родителските права; настойник при учредено настойничество. Те действат като негови законни представители.
• ако детето е непълнолетно (от 14 до 18 г.) – от него със съгласието  на родител или попечител;

Важно!  Дори когато става дума за еднотипни действия по отношение на повече от едно дете, например тегленето от влогове на двама братя както е в моя случай, всяко едно от исканията трябва да бъде направено отделно, тоест да се иска индивидуално разрешение от районния съд за всяко едно от децата, с оглед изискванията на закона за конкретна преценка, дали исканото разпореждане не противоречи на интереса на всяко едно от децата поотделно.

Молбата, която подавам до районния съд  има задължително минимално необходимо съдържание. Съдържание на молбата до районния съд:

1. трите имена и ЕГН на детето;
2. настоящ адрес на детето;
3. трите имена и ЕГН на майката и/или бащата;
4. точно описание на действието на разпореждането с оглед на което се прави искането.

Към молбата трябва да приложа задължително:

1. лична карта на родителя (и на детето, ако то е непълнолетно);
2. акт за раждане на детето;
3. удостоверение за внесена държавна такса.

Други документи, които мога да приложа са: съдебно решение за предоставяне на родителските права; документи, доказващи имущественото състояние на детето, мнението на настойническия съвет, ако над малолетното дете е учредено настойничество и др.

Важно! Когато се иска разрешение за теглене на сума от влог, трябва да се приложат също: влоговата книжка на детето, размера на сумата, целта, за която се тегли сумата, IBAN на сметката.

Важно! Когато се иска разрешение за извършването на разпореждане с недвижим имот, трябва да се приложат също: документ за собственост (нотариален акт), скица на имота, документ, удостоверяващ имущественото състояние на детето.

Как съдът взема решение?

Съдът взема решение дали да уважи молбата, като преценява във всеки конкретен случай дали разпореждането не противоречи на интереса на детето. За целта трябва ясно да бъдат изяснени намеренията, с оглед на които се иска разпореждането. Необходимо е да убедя съда, че разпореждането наистина е необходимо и то е в интерес на детето. Например продажба на недвижим имот с цел закупуването на друг, теглене на пари от влог за лечение на детето или на родител и др. За да извърши преценка, съдът може да поиска становище от дирекция “Социално подпомагане” относно защитата интересите на детето при разпореждането. Районният съд е изключително стриктен по отношение на обосноваността на искането, тъй като няма механизъм за последващ контрол относно изпълнението на заявените намерения, както и начин да се гарантират те.

При съдебното производство детето задължително се изслушва, ако е навършило 10г. възраст. Когато не е навършило 10 г., то може да бъде изслушано като се преценява степента на неговото развитие, тъй като се засягат негови права и законни интереси.

Важно! На изслушването на детето задължително присъства социален работник от дирекция “Социално подпомагане”, който изразява устно становище, а при невъзможност – изпраща доклад.

При вземането на решение съдът се обосновава. Ако одобри искането, но сметне, че в конкретния случай е налице противоречие между интереса на родителя и на детето, съдът назначава особен представител на детето, който да извърши разрешените разпоредителни действия. Например ако майката и детето са съсобственици на лек автомобил, за извършването на покупко-продажбата на който се иска разрешение.

Решението на районния съд подлежи на обжалване пред въззивна инстанция – окръжен съд и с оглед стойността на исканото разпореждане пред касационна инстанция – Върховния касационен съд.

Забрана за извършване на определени действия на разпореждане

Законът изрично и изчерпателно посочва случаите на разпореждане, за които  е установена забрана.Такива действия на разпореждане са:

• дарение;
• отказ от право;
• даване на заем;
• обезпечаване на чужди задължения. По изключение районният съд може да даде разрешение за учредяване на залог или ипотека при нужда или очевидна полза за детето (заплащане на скъпо струващо лечение на детето, обучение в чужбина) или при извънредни нужди за семейството (лечение на тежко болен родител).

Актуализира: Николай Николов

• Източници

  §Семеен кодекс(СК):

  чл.129 – относно назначаването на особен представител;

  чл.130,ал.1 – относно управлението на имуществото на детето;

  чл.130,ал.3 – относно действията на разпореждане, за които е необходимо разрешение на районния съд;

  чл.130,ал.4 – относно действия на разпорждане, които не могат да се извършват;

  чл.138 –  относно участието на детето в производството;

  §Закон за закрила на детето(ЗЗакрД):

  чл.15 – относно участието на детето в производството;

  §Закон за лицата и семейството(ЗЛС):

  чл.3 – относно извършването на правни действия от малолетен;

  чл.4 – относно извършването на правни действия от непълнолетен;

  §Гражданско процекуален кодекс(ГПК):

  чл.280 – относно касационното обжалване;