Фондът за лечение на деца към Министерския съвет подпомага финансово и организационно български деца до 18 години, когато се нуждаят от лечение в чужбина. Но аз съм на 30 години, нуждая се от спешно лечение и не зная към кого да се обърна. Методът, който ми предлагат е нов и не се извършва в България. Нямам възможност да заплатя цялата сума. Разходите ми се увеличават и от това, че ще се нуждая от чужда помощ. Държавата ще заплати ли разходите ми за лечението, включително и тези за транспорт, престой и придружител?

Заплащането на лечение в чужбина се извършва по ред, определен от министъра на здравеопазването, защото това са медицински услуги, попадащи извън обхвата на задължителното здравно осигуряване. Това са:

  1. медицинска помощ при спешни състояния;
  2. профилактични прегледи и изследвания и акушерската помощ за всички здравно неосигурени жени, независимо от начина на родоразрешение, по обхват и по ред, определени с наредба на министъра на здравеопазването;
  3. стационарна психиатрична помощ;
  4. осигуряване на кръв и кръвни продукти;
  5. трансплантация на органи, тъкани и клетки;
  6. задължително лечение и/или задължителна изолация;
  7. експертизи за вид и степен на увреждане и трайна неработоспособност;
  8. заплащане на лечение за заболявания по ред, определен от министъра на здравеопазването;
  9. медицински транспорт по ред, определен от министъра на здравеопазването;
  10. асистирана репродукция.

Министерството на здравеопазването ще плати разходите изцяло или частично, ако се нуждая от лечение в чужбина, ако съм навършил 18 години и ако методът за лечение не е приложим в България. Важно условие е, методът, избран за мен, да се прилага в чужбина и да е с доказана ефективност в световната медицинска практика. Държавата няма да заплати, ако реша да се подложа на експериментален метод на лечение или трансплантация. Bажно! Закупуването на лекарства и медицински изделия също ще бъдат за моя сметка, както и всички потребителски такси, които са предвидени за сметка на пациента, както и за транспорт, престой и придружител. Министерството на здравеопазването финансира и съфинансира лечение или трансплантация в чужбина в рамките на одобрените за целта средства за съответната календарна година.

Към кого да се обърна, за да ми бъдат отпуснати средства за лечение в чужбина?

Комисията за лечение в чужбина е създадена, за да предоставя на български граждани медицински услуги извън обхвата на задължителното здравно осигуряване, които са свързани със заплащане на лечение на заболявания в чужбина. Необходимо е да подам заявление по образец, което мога да открия на интернет страницата на Министерство на здравеопазването, с всички необходими документи, които дават пълна представа за заболяването ми и нуждата от лечение в чужбина: 1. Копие от документ за самоличност на пациента; 2. Копие от документи, удостоверяващи качеството на законния представител (в случай, че има такъв); 3. Декларация по образец от заявителя, че не е поставен под запрещение (в случай, че е приложимо); 4. Издадена преди не повече от 6 месеца медицинска документация, удостоверяваща забеляването и поставената диагноза, проведеното до момента лечение, епикризи и други; 5. Декларация по образец, че пациентът не се ползва към момента на подаване на заявлението от механизъм за заплащане по чл. 3, т. 4-7 за същото лечение; 6. В случай, че е осигурен контакт с лечебно заведение или специалист в чужбина – официален документ, потвърждаващ, че лечението, за което се иска подпомагане, ще бъде проведено точно там, неговия период, цената, очаквани резултати, лице от лечебното заведение и друга информация за контакт; 7. В случай, че не е осъществен контакт – декларация по образец, че заявителят желае КЛЧ да определи лечебното заведение в чужбина; 8. Декларация по образец за липсвата или наличието на специална разплащателна/набирателна/дарителска сметка; 9. В зависимост от искането – декларация за участие във финансирането на съответните дейности в случай на участие и със собствени средства (в случай, че е приложимо); 10. Декларация за готовност на заявителя да съдейства на КЛЧ и на лечебното заведение в чужбина за изразяване на необходимите информиранисъгасия относно лечението по образец; 11. Декларация относно обработването и предоставянето на лични данни по образец; 12. Декларация относно ползването на социални помощи; 13. Изрично пълномощно – за упълномощено от заявителя лице да го представлява в процедурата (в случай, че има такова) Всички документи трябва да бъдат на български език в оригинал или заверено от заявителя копие. Документите на чужд език трябва да бъдат придружени със заверен превод. Заявлението се регистрира с индивидуален пореден входящ номер на КЛЧ, по който заявителят може да следи движението му на интернет страницата на МЗ. Комисията ще прецени дали в България може да се осъществи лечението, дали има необходимата мединска апаратура и специалисти за това. Ако се установи, че в България липсват условия за моето лечение, Министерството на здравеопазването ще финансира необходимите медицински услуги в чужбина, след като ми бъде издадена заповед за финансиране.

В какъв срок ще получа отговор на моето заявление?

В 3-дневен срок от постъпването му заявлението се проверява дали са налице всички необходими документи. Важно! Ако не са подадени необходимите документи с изискваната форма и съдържание или са налице неясноти или непълноти в подаденната информация, а също и при необходимост от допълнителен документ, трябва да бъда уведомен писмено и ще имам 14-дневен срок за отстраняване на недостатъка. Когато заявлението е редовно, преиската се изпраща на експерт, който в срок то 14 дни изготвя доклад. При необходимост този срок може да бъде удължен, но не с повече от 14 дни. КЛЧ насрочва заседание за разглеждане на всяко заявление. Докладите на експертите се разглеждат по реда на постъпване на заявленията. Въз основа на становищата на КЛЧ се изготвя проект на заповед на министъра на здравеопзването незабавно след заседанието, на което е разгледано заявлението. Министърът или друго оправомощено лице в 3-дневен срок от заседанието издава заповед, с която разрешава или отказва заплащане.

А какво да правя, ако получа отказ? Мога ли да се защитя?

ВАЖНО! Заповедта подлежи на оспорване. Центърът за защита правата в здравеопазването помага на хора, чиито документи са забавени или са получили заповед за отказ, като защитава техните права като граждани, пациенти, здравноосигурени лица в здравеопазването. Когато съдът се произнесе, че отказът е незаконосъобразен, КЛЧ започва отначало цялата процедура по разглеждане на заявлението, но не може да бъде задължена да отпусне сума за лечение в чужбина. Повторното разглеждане на документите не гарантира заповед за финансиране.

А какви са условията, за да получа финансова помощ от държавата, ако ми се наложи трансплантация в чужбина?

Трансплантация на органи и клетки в лечебно заведение на територията на държава – членка на Европейския съюз, и Европейското икономическо пространство и Швейцария и в страни, с които Република България има сключени договори за това, се заплаща със средства от бюджета на Министерство на здравеопазването, ако са изпълнени следните условия:

  1. трансплантацията на съответните органи не се извършва в страната или не може да бъде извършена своевременно в страната, като своевременността се преценява въз основа на официална информация за обичайно необходимото време за получаване на съответното лечение.
  2. лечебеният метод да е утвърден в световната медицинска практика за съответното заболяване;
  3. предварително трябва да съм вписан в служебния регистър на Изпълнителната агенция по трансплантация на лицата, чакащи за трансплантация на органи.

Ако са налице горепосочените условия, държавата ще заплати разходите ми за трансплантацията от момента на хоспитализиране до дехоспитализацията за период не повече от шейсет дни.

Заявлението за финансиране на трансплантация е по образец и също трябва да бъде подадено до Комисията за лечение в чужбина, като процедурата по издаването на заповедта е една и съща.Bажно! Извън финансирането на трансплантацията остават всички разходи, които не са пряко свързани с лечението транспорт, престой, потребителски такси.

Какви са задълженията ми при отпускане на парична сума за лечение или трансплантация в чужбина?

След като ми бъде разрешено лечение или трансплантация в чужбина трябва да сключа договор с министъра на здравеопазването. След сключване на договора се превеждат одобрените средства, съобразно правила, утвърдени от министъра на здравеопазването. Мое задължение по този договор е да предоставя на Министерство на здравеопазването необходимата документация и информация за всички осъществявани процедури, свързани с лечението или транспланрацията ми, както и резултатите от тях. Целта е да бъдат доказани всички разходи. До един месец след изписването ми трябва да предоставя на Министерството на здравеопазването епикризата си и всички финансово-отчетни документи. В договора винаги се включват клаузи за отговорност при неизпълнение.

Образци:

Министерство на здравеопазването

  • Източници

    Закон за здравето:

    чл. 82 (ЗЗ)

    • НАРЕДБА № 12 от 22 декември 2011 г. за условията и реда за заплащане на лечение на български граждани в чужбина по чл. 82, ал. 1, т. 8 от Закона за здравето – относно медицинските услуги, които се заплащат по реда на НАРЕДБА № 12 от 22 декември 2011 г. за условията и реда за заплащане на лечение на български граждани в чужбина по чл. 82, ал. 1, т. 8 от Закона за здравето:

    чл. 1, ал. 1 и ал. 2 (Наредба № 12 от 22.12.2011 г.) – относно медицинските услуги, които се заплащат по реда на НАРЕДБА № 12 от 22 декември 2011 г. за условията и реда за заплащане на лечение на български граждани в чужбина по чл. 82, ал. 1, т. 8 от Закона за здравето;

    чл. 2 (Наредба № 12 от 22.12.2011 г.) – относно случаите, в които се отпускат суми за трансплантация в чужбина;

    чл. 3 (Наредба № 12 от 22.12.2011 г.) – относно случаите, в които държавата не финансира лечение в чужбина;

     

    чл. 4, ал. 3 (Наредба № 12 от 22.12.2011 г.) – относно разходите, които не се финансират от държавата;

    Глава втора, Раздел I и II (Наредба № 12 от 22.12.2011 г.)– относно Комисията за лечение в чужбина;

    Глава втора, Раздел III (Наредба № 12 от 22.12.2011 г.) –  относно реда за подаване и разглеждане на заявленията;

    чл. 34, ал. 2 (Наредба № 12 от 22.12.2011 г.) – относно заповедта, с която се разрешава или отказва заплащане на лечение в чужбина;

    чл. 34, ал. 7  (Наредба № 12 от 22.12.2011 г.) – относно договора между заявителя и министъра на здравеопазването;

    чл. 37 (Наредба № 12 от 22.12.2011 г.) – относно задълженията на пациента след изписването му от лечебното заведение.