Как да направя дарение? (договор за дарение)*

Искам да изразя благодарност или признателност на мой близък роднина или на приятел, или пък има повод, при който, според българската традиция, се правят дарове, като например рожден ден, сватба, кръщене или освещване на жилище. Във всички тези случаи, когато реша да подаря една движима вещ или имот, ще трябва да сключа договор за дарение. Следващият материал има за цел да ме запознае с основните правила при сключване на такъв договор.

Дарение се прави в случаите, в които аз, като дарител, искам безвъзмездно да прехвърля правото на собственост върху една вещ на друго лице, без да очаквам конкретно негово поведение в замяна. Подаряването на една вещ изисква, освен моето съгласие като дарител, и съгласието на надарения, защото никой не може да бъде надарен против собствената му воля.

Кой може да бъде надарен?

Всяко лице - физическо или юридическо, може да бъде надарено, необходимо е само да изрази своето съгласие с дарението, за да произведе тази сделка правно действие.

• Когато се прави дарение на лице, което не е навършило 14 години, се изисква съгласието на негов родител или друг законен представител.
• Когато се прави дарение на лице, което е навършило 14 години, но не е навършило 18 години, се изисква съгласието на надарения, както и съгласието на негов родител или друг закоен представител. Когато предмет на дарението е дребна вещ за задоволяване текущите нужди на детето, като например учебно пособие или дреха, не е необходимо съгласието на родителите.
• Когато се прави дарение на юридическо лице, се изисква съгласието на оправомощен представител на това лице.

Кой може да дарява?

• Само пълнолетно лице, което не е ограничено в правото си да се разпорежда със свое имущество. Дарение, направено от лице, което не е навършило 18 години, е нищожно.
• Когато се прави дарение на политическа партия, дарителят задължително трябва да бъде физическо лице, което е разкрило самоличността си. (чл. 24, ал. 1, т.1 ЗП) Размерът на такова дарение не може да надвишава 10 000 лв. за една календарна година от един дарител.

Как трябва да направя дарението?

Това зависи от предмета, който ще подарявам.

• Когато дарявам движима вещ, като например електрически уред, козметичен продукт, бижу или накит, не се изисква специална форма за извършване на този договор, но пък трябва физически да предам вещта на надареното лице.
• Когато дарявам движима вещ, но без да я предам физически на надареното лице, трябва да сключа писмен договор, който да има нотариална заверка на подписите на мен, като дарител, и на надареното лице. Същото изискване има и при дарение на МПС (моторно превозно средство);
• Когато дарявам недвижим имот е необходимо дарението да бъде извършено пред нотариус, във формата на нотариален акт. Тази по-строга форма за сключване на договора следва от предмета на самия договор и е условие за валидност на сделката.

Какви разходи трябва да направя при договора за дарение?

• Когато подарявам движима вещ (с изключение на МПС), за мен не възникват никакви допълнителни разходи, освен ако дарението не е в писмена форма с нотариална заверка на подписа - в този случай дължа нотариална такса.
• Когато подарявам недвижим имот, формата на сделката по необходимост изисква участие на нотариус, поради което дължа нотариална такса за извършване на нотариалното действие (сключване на договор във форма на нотариален акт).

Какви са задълженията към хазната при договор за дарение?

• Когато дарението е между роднини по права линия (между родители и деца или между баби и дядовци и внуци), както и между съпрузи, НЕ се дължи местен данък.
• Когато дарението е между лица, които не са роднини по права линия, се дължи местен данък в размер на процент от данъчната оценка на имуществото (при недвижими имоти), определен от общинския съвет по местонахождението на недвижимия имот.

Внимание! При дарение на недвижим имот между лица, които не са роднини по права линия или братя и сестри, се дължи местен данък в по-голям размер, отколкото се дължи този данък при договор за покупко-продажба. Само ако продажбата става на цена по-висока от данъчната оценка, като основа за определяне на данъка се взема реалната цена на договора, при което може да се окаже, че с дарението “се спестяват средства от данъци”. За рисковете от такова “спестяване”, вж.: "Правата ми при договор за продажба на недвижим имот".

Трябва да имам предвид следните особености:

§ Дарението, което прикрива договор за покупко-продажба, е симулативна сделка и като такава е недействително и няма да произведе правно действие. В случай че прехвърлянето на имота е станало с нотариален акт, след като се докаже симулацията спрямо договора, ще се прилагат правилата за покупко-продажба, която е валидна, съответно действителна (макар и прикрита) сделка, защото разкрива действителните намерения на страните.

§ Обещанието за дарение не произвежда действие. Пример за такова дарение е „Обещавам ти, че ще ти подаря колело“. Това не пречи впоследствие обещателят действително да подари колело, но последлащото действие няма да е правно обвързано с обещанието, а ще е независимо от него.;

§ Дарението на бъдещо имущество, т.е. имущество, което още не съществува, е нищожно. Това се отнася и за имущество, което съществува, но все още не е придобито от мен като дарител, като например дарение на имущество, което очаквам да придобия като наследник.

§ Дарението, направено под отлагателен срок, е нищожно. Такова е дарение твърде много наподобява обещание за дарение, защото се уговаря бъдеща дата, от която то би трябвало да произведе действие, например: „Подарявам ти колата си, но ще ти прехвърля собствеността върху нея другия месец, на 10 число“.

§ Дарението, направено под прекратителен срок, е нищожно. Такова дарение не прехвърля окончателно собствеността върху даряваната вещ, защото бъдещият срок със сигурност ще настъпи. Пример за такова дарение е: „Подарявам ти апартамента си до 2015г.“

§ Дарението, направено под невъзможно условие, или условие, което противоречи на добрите нрави, е нищожно. Пример за такова дарение, направено под невъзможно условие, е: „Дарявам ти 50 000 лв., ако утре слънцето не изгрее.“ – при такива условия се поставя въпросът дали дарителят въобще има дарствено намерение.

§ Дарението, направено под невъзможна тежест или тежест, която противоречи на добрите нрави, е нищожно. Пример за такова дарение, чиято тежест противоречи на добрите нрави, е: „Подарявам ти огърлицата от скъпоценни камъни, ако дариш единия си бъбрек.“

За какво трябва да внимавам?

Трябва да имам предвид, че според Закона за наследството, моите необходими наследници (деца, родители, съпруг), имат право на запазена част от наследството, която не може да бъде накърнявана с дарения, правени от мен. (чл. 28, ал. 1 ЗН) Това означава, че дарение на голяма стойност, което значително намалява имуществото ми, може да бъде оспорено от моите необходими наследници след смъртта ми.

Какви права възникват за мен при договор за дарение?

- При настъпване на последващи обстоятелства като:

• Отказ на надареното лице да ми предоставя издръжка, когато се нуждая от нея;
• Посегателство върху моя живот и живота на членове на моето семейство, извършено от надареното лице;
• Набедяване за извършване на престъпление, за което се предвижда наказание „лишаване от свобода“ за повече от 3 г. или по-тежко наказание;
• Развод, когато дарението е направено във връзка с брака, а надареното лице е мой съпруг или негови роднини;
• Прекратяване на осиновяване, когато дарението е направено във връзка с осиновяването.

Като дарител, при реализиране на горните хипотези, имам право да отменя направеното дарение. Тази отмяна НЕ е задължителна и зависи изцяло от моята преценка, ако реша да я реализирам, трябва да подам иск в съда в срок до 1 г. от узнаване на основанието за отмяна.

* От рубриката ни “Стани автор”.

Автори:

Кристина Рангелова

Богдан Млъчков - V курс право в СУ “Св. Климент Охридски”.

[toggles][toggle title="Източници"]

Закон за задълженията и договорите (ЗЗД):

- чл. 18 – относно формата на разпоредителните сделки с недвижими имоти;

- чл. 225-227 ЗЗД – относно правилата за договор за дарение;

Семеен кодекс (СК):

- чл. 55 – относно възможността да се развалят даренията, направени във връзка с брака, освен когато са обичайни или възнаградителни;

- чл. 130 – относно действителността на сделки с имуществото на малолетни и непълнолетни, извършвани от техните родители.

Закон за наследството (ЗН):

- чл. 28 - относно възможността да се иска отмяна или намаляване на дарения, с които се нарушава запазена част от наследството.

Закон за лицата и семейството (ЗЛС):

- чл. 3, 4 и 131 – относно способността на правните субекти да придобиват права и задължения;

Закон за местните данъци и такси (ЗМДТ):

- чл. 44 и сл - относно дължимите местни данъци при прехвърляне на имущество чрез дарение.

Закон за нотариусите и нотариалната дейност (ЗННД):

Тарифата за нотариалните такси към ЗННД

- чл. 8 - относно определяне на размера на нотариалната такса при сключване на договор във формата на нотариален акт.;

- чл. 17, вр. с т. І - относно размера на таксата за съставяне на проект за нотариален акт.

Гражданскопроцесуален кодекс (ГПК):

- чл. 332 – относно възможността за искане на обезщетение при увеличаване на имуществото на осиновителя с помощтта на осиновения.

Закон за политическите партии (ЗП):

- чл. 23, ал. 2 - относно позволения годишен размер на дарение, направено едно лице;

- чл. 24 – относно възможността политическите партии да получават дарения

Александър Кожухаров, редакция Петко Попов – “Облигационно право – отделни видове облигационни отношения” – ЮРИСПРЕС Университетско издателство, София 2002

Методи Марков – “Modus Studendi Облигационно право”, 7 преработено и допълнено издание, София 2011г.

[/toggle][/toggles]