Когато бях на 17 г. разбрах, че съм осиновен. Бях в болницата с мама и тате и лекарите попитаха за наследствени заболявания в рода, тъй като не можеха да установят от какво съм болен. Тогава нашите ми разказаха, че са ме осиновили. Сега се опитваме заедно да установим кои са биологичните ми родители. Разбрах, че при пълно осиновяване на осиновявания се издава нов акт за раждане, в който се посочват имената на осиновителите като родители. Всичко относно живота на детето преди осиновяването (данни за произход) остава в гражданското дело по осиновяването. Така за да стигна до информация за биологичните си родители трябва да получа достъп до делото, тоест да се разкрие тайната на осиновяването.
Законът осигурява високо ниво на защита на тайната на осиновяването с цел запазването на изградените отношения: родител - дете между осиновения и осиновителя (осиновителите). Разгласяването тайната на осиновяването с намерение да се причинят вредни последици на осиновения, на осиновителите или на семействата им се третира от Наказателния кодекс като престъпление.Достъп до информация за произхода на осиновения може да бъда предоставена по съдебен ред по изрично регламентирана в Семейния кодекс процедура.
Ще се опитам да представя процедурата, по която тръгнах, по възможно най-лесен за разбиране начин: кой може да стартира процедурата, на какви основания, кой съд е компетентен, подлежи ли решението му на обжалване, как протича самото производство.
Разкриване тайната на осиновяването мога да поискам аз - осиновения, ако съм навършил 16 г., това могат да поискат и моите осиновители.
Съда, до който трябва да подам молба за разкриване тайната на осиновяването е окръжния съд, постановил решението за допускане на осиновяването ми. Повече за процедурата по осиновяване мога да прочета тук.
Мога да поискам достъп до информация “когато важни обстоятелства налагат това”. Няма законово определение на “важни обстоятелства”, което означава, че това е фактически въпрос и в правомощията на съда е да прецени дали в конкретния случай обстоятелствата, които се сочат като основание за разкриване на тайната са “важни”. В практиката е утвърдено, че са налице “важни обстоятелства” тогава, когато информацията е необходима за изясняване, поддържане и подобряване на здравния статус на осиновения. Напр. когато има съмнение за заболяване, което е наследствено или низходящ на осиновения, страда от заболяване, което може да бъде наследствено, напр. множествена склероза (Решение № 76 от 20.07.2015 г. на Апелативен съд - гр. Бургас по гр.д. №1979/2014 г. на Окръжен съд - гр. Бургас). Тоест когато, за да се установи наследствена обремененост е необходимо проследяване на заболяванията в рода и извършването на генетични изследвания. Често и изборът на подходящо лечение (терапия) зависи от гените на лицето.
Аз трябва да представя доказателства за наличие на “важни обстоятелства” - такива могат да бъдат напр. изследвания, епикризи, други медицински документи.В производството задължително участва прокурор, който може да се определи като “жив представител на закона”. Той представя заключение, в което може да поддържа, че молбата ми трябва да бъде уважена и според него има “важни причини”. Той може и да иска отхвърляне на молбата ми. Съответно, ако окръжният съд като първа инстанция допусне да ми се предостави информация, прокурорът може да обжалва решението пред апелативния съд и да иска неговата отмяна.Друга важна особеност на производството е, че съдът трябва да издири рождените ми родители и да ги изслуша за становище относно искането ми. Въпреки положените усилия съдът може да не успее да ги открие за становище - сменили са адреса си, може само единият от тях да е известен, родителите са починали и т.н. Важно да знам е, че това не е пречка производството да продължи и съдът може да постанови решение и без да ги е изслушал.
Съдебната практиката по този тип дела е разнообразна. Основен проблем е липсата на критерии за установяване наличието на “важни обстоятелства”. Въпреки че в много от делата става дума все за за здравето на осиновения или негов низходящ, съдът преценява доколко тези заболявания са свързани с биологичния произход на лицето и има правомощието да отхвърли искането въпреки влошеното здравословно състояние на осиновения (ако сметне, че заболяванията не могат да бъдат наследствени).Ако съдът уважи искането ми, той допуска да ми бъде предоставена информация за биологичния ми произход чрез осигуряване на достъп и издаване на преписи от гр.дело за допускане на осиновяването ми (приложените по делото документи).Ако съдът отхвърли искането ми имам право да обжалвам решението му.
Не съм доволен от решението! Искам да обжалвам! Мога да обжалвам решението на окръжния съд пред съответния апелативен съд. В случай че не съм доволен и от неговото решение, мога да обжалвам решението на апелативния съд пред Върховния касационен съд (ВКС). Решението на ВКС е окончателно. Пред втора инстанция и пред ВКС аз имам право да представям нови доказателства в подкрепа на искането ми.Любопитно! (Интересен факт е, че от влизането в сила на новия Семеен кодекс (01.10.2009 г.) до 21.12.2010 г., когато влиза в сила Закон за изменение и допълнение на Семейния кодекс (ДВ, бр. 100/.2010 г.) производството по предоставяне на информация за произхода на лицето не е било съдебно. Преценката за това е била не на съда, а на дирекция “Социално подпомагане”.През 1989 г. Европейският съд по правата на човека (ЕСПЧ) по делото Гаскин срещу Обединеното Кралство приема, че документите, които се съдържат в досието по осиновяването, касаят личния и семейния живот на лицето, като достъпът до тях е защитен по силата на чл. 8 ЕКЗПЧОС (“Право на зачитане на личния и семейния живот”). Също така чл. 7 Конвенцията на ООН за правата на детето установява правото на детето доколкото е възможнода познава и да бъде отглеждано от родителите си. Държавите страни по Конвенцията трябва да осигурят осъществяването на тези права в съответствие с националното си законодателство и с подписаните от тях международни договори.В чл. 30 от Конвенцията за защита на децата и сътрудничество в областта на международното осиновяване е уреден принципа на запазване на информацията относно произхода на детето, за самоличността на неговите родители и данните относно здравословното състояние на детето и родителите му, като достъпът на детето или неговия представител до тази информация е допустимо, съгласно вътрешното законодателство на съответната държава. Такъв е съдебният ред за предоставяне на информация относно биологичния произход на осиновения, уреден в Семейния кодекс.Друг интересен момент е наличието на противоречия в практиката на съдилищата. В Решение № 125 от 29.11.2013 г. на Апелативен съд - гр. Бургассъдът уважава искането на осиновения като в мотивите си посочва като основание, че в европейската практика (посочена по-горе) правото на достъп до информация е признато в по-голям обем от предвиденото в нашето законодателство. В друго решение (Решение № 58 от 27.04.2015 г. на Апелативен съд - гр. Варна) е посочено, че регламентирания по съдебен ред достъп до информация не противоречи на конвенциите, тъй като възможност за достъп е законодателно уредена в Семейния кодекс, но при определени условия - наличието на “важни обстоятелства”.)[toggles][toggle title=Източници] Семеен кодекс (СК):чл. 105 СК - относно предоставяне на информация за произхода на осиновения по съдебен ред. Наказателен кодекс (НК):чл. 145 , ал. 2 НК - относно забраната за разкриване тайната на осиновяването под страх от наказание. Европейска конвенция за защита правата на човека и основните свободи (ЕКЗПЧОС):чл. 8 ЕКПЧ - относно правото на зачитане на личния и на семейния живот. Конвенция на ООН за правата на детето:чл. 7 - относно правото на детето да познава родителите си. Конвенцията за защита на децата и сътрудничество в областта на международното осиновяване:чл. 30 - относно достъпа до информация за детето. Закон за ратифициране на Конвенцията за защита на децата и сътрудничество в областта на международното осиновяване (ДВ, бр. 16 от 12.02.2002 г.) Решение № 125 от 29.11.2013 г. на Апелативен съд - гр. Бургас по гр.д. №169/2013г. на Окръжен съд - гр. Ямбол Решение № 58 от 27.04.2015 г. на Апелативен съд - гр. Варна по гр.д. № 160/2014 г. на Окръжен съд - гр. Силистра Решение № 76 от 20.07.2015 г. на Апелативен съд - гр. Бургас по гр.д. №1979/2014 г. на Окръжен съд - гр. Бургас Решение от 07.07.1989 г. на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) по дело Гаскин срещу Обединеното Кралство (Gaskin v. the United Kingdom) Коментар на Семейния кодекс. С: ИК “Труд и право”, 2015 г. (авторски колектив: Цанка Цанкова, Методи Марков, Анна Станева, Велина Тодорова, Веселин Петров, Емануела Балевска, Вергиния Мичева)[/toggle][/toggles]
Автор и дата на последна актуализация на текста спрямо законодателството:
Пенка
Попова
30.11.2016
