Аз съм настойник на напълно запретен. Какви са правата ми?*

Психично увредените хора трудно използват умовете си по време на това тяхно състояние и не могат да вземат обмислени решения. Лесно могат да бъдат заблудени. Затова и законите в България ги защитават. При наличие на психични увреждания и състояния такива хора биват поставяни под пълно запрещение и за техните дела от правна гледна точка се грижат техните представители. Това представителство /за разлика от пълномощното напр./ е задължително и се нарича настойничество. Настойниците се грижат за юридическите дела на напълно запретените. Всички правни последици от тези дела възникват за представлявания - напълно запретен човек.

Какво означава да съм настойник на запретен?

Като настойник отговарям в цялостен аспект за правните дела на напълно запретения. Лица под пълно запрещение нямат правновалидна воля. Сключени от тях сделки са напълно недействителни. Правни сделки за напълно запретени лица сключват само и единствено техните законни представители - настойниците.

Ако аз бъда избран за настойник, ще действам от името на запретения и за негова сметка.

Какви са задълженията ми като настойник?

• Като настойник на поставен под запрещение съм длъжен да се грижа за него.
• Да управлявам имуществото му с грижата на добър стопанин и в интерес на запретения.
• Да го представлявам пред трети лица.
• По правило поставеният под настойничество живее при настойника си. В случай на отклонение (т.е. ако запретеният се изгуби или избяга от вкъщи), мога да поискам от районния съд връщането му. Но много по-бързо би се инициирало намирането му, в случай че се обърна към МВР.
• Ако имуществото на запретения значително се увеличи, съм длъжен в срок от един месец да съобщя за това увеличение на кмета.
• Длъжен съм да внасям паричните средства на запретеното лице (на негово име) в банка в 7-дневен срок от получаването им. За несвоевременно внесени суми ще дължа законната лихва.

Извършването на действия

• на разпореждане с недвижими имоти (действие на разпореждане е напр. покупко-продажбата);
• с движими вещи чрез формална сделка (формална сделка е сделка, която трябва задължително да се извърши в строго определена от закона форма, за да породи правното си действие, напр. продажба на МПС);
• и с влогове;
• както и с ценни книги, принадлежащи на запретения;

се допуска само с разрешение на районния съд по настоящ адрес, в случай че сделката (най-често продажба или ипотека) не противоречи на интереса на представлявания (т.е. ако парите са необходими за лечение на запретения, то тогава сделката е в интерес на представлявания). Към молбата към съда за разрешение за сделката трябва да приложа и мнението на настойническия съвет.

Какво ми е забранено като настойник?

• Дарение, отказ от права, даване на заем и обезпечаване на чужди задължения (напр. ипотека на имот на запретения, обезпечаващ нечий заем) от името на напълно запретения са недействителни сделки, т.е. те не могат да породят правно действие, те са едно правно нищо.
• На мен (като настойник) ми е забранено да договарям сам със себе си, т.е. ако съм настойник на запретения си братовчед, нямам право да продавам неговия апартамент (представлявайки неговия интерес) на мен самия. Това е предвидено, за да не се допуска застрашаване на интереса на запретения; да не се налага на представителя да поставя личните си интереси пред тези на представлявания.

Настойнически съвет

Настойническият съвет се назначава от кмета на общината в 30- дневен срок от получаване на съдебното решение (за поставяне под пълно запрещение на лицето) и се състои от: настойник, заместник-настойник и двама съветници. Те се избират измежду роднините и близките на лицето, които са дали писмено съгласие да бъдат настойници и ще се грижат добре за интересите му. Съветът може да включва и други лица. Назначаването му е с цел да не се допуснат злоупотреби с имуществото или с правата на запретения.

При евентуали противоречия между интересите на представител и представляван, действията по представителство се извършват от заместник-настойника. По закон той е официален заместник на настойника при негово отсъствие. Заместник-настойникът може да предлага пред кмета освобождаване на настойника от длъжност. Кметът на общината в ролята си на орган по настойничеството и попечителството се явява коректив за дейността на представителите. Той е контролен орган. След като вземе мнението на настойническия съвет, той има правото да спира действията на представителите или да предписва извършването на такива.

Отчет на настойника:

Давам отчет за дейността си като настойник пред настойническия съвет всяка година до края на месец февруари, след което този отчет се представя пред органа по настойничеството и попечителството.

Представителство по право:

Настойник на поставения под пълно запрещение съпруг е неговият дееспособен съпруг. Ако няма такъв, родителските права и задължения се упражняват от неговите родители, освен ако те са неизвестни, починали или лишени от тях. В този случай не се назначава настойнически съвет, освен ако интересите на представлявания не изискват това.

Дейността ми на настойник е почетна! т.е. аз не следва да получавам възнаграждение за нея.

* От рубриката ни “Предложи Право”.

Актуализирал: Лора Терзиева

[toggles][toggle title="Източници"]

§ Семеен Кодекс

чл. 153, ал. 1 относно условията за учредяване на настойничество;

чл. 154 относно органа по настойничество и попечителство;

чл. 155, ал. 1 и чл. 156 относно настойническия съвет и неговото назначаване;

чл. 163, ал. 1 относно местоживеенето на лицето, поставено под настойничество;

чл. 163, ал. 2 относно отклоняването на поставеното под настойничество лице;

чл. 164, ал. 1 относно почетната дейност на настойника;

чл. 164, ал. 3 относно правата и задълженията на настойника ;

чл. 165, ал. 1 относно управлението и разпореждане с имуществото на поставения под запрещение;

чл. 165, ал. 2 относно действията на настойника при придобиване на имущество в значителна стойност;

чл. 165, ал. 3 относно внасянето на парични средства в сметка на името на представлявания от страна на настойника;

чл. 165, ал. 4 във вр. с чл. 130, ал. 3 относно разпореждане с имущество на представлявания;

чл. 165, ал. 4 във вр. с чл. 130, ал. 4, изр. първо относно относно недействителност на сделки, извършвани от настойника;

чл. 169, ал. 1 относно заместник-настойника;

чл. 169, ал. 2 относно предложение за освобождаване на настойника;

чл. 170, ал. 1 относно надзор върху действията на настойника;

чл. 171, ал. 1 относно отчета на настойника;

чл. 173, ал. 2 относно настойничество по право;

чл. 173, ал. 3 относно липса на необходимостта за назначаване на настойнически съвет.

§ Закон за лицата и семейството

чл. 5 относно поставянето под запрещение.

чл.3, ал.2 относно правни действия от името на малолетните

[/toggle][/toggles]