Наскоро започнах нова работа – работя като доставчик в куриерска фирма “От бързо, по-бързо”. През работно време трябва да нося униформа: черен панталон/пола, яке и тениска с името и логото на куриерската фирма. Задължен ли съм винаги да нося униформа, какви права и задължения имам, свързани с нея. А работодателят ми?

Какво е това униформа (униформено облекло)?

Униформеното облекло служи за отличаването ми от останалото население при изпълнение на служебните ми задължения и идентифицирането ми с предприятието на работодателя.  Категории работници/служители, които най-често носят униформа са: работниците в обществения транспорт, лекарите и медицинските сестри, полицаите, военнослужещите и др. Работната униформа ми се осигурява безплатно от работодателя, като тя трябва да е съобразена със спецификата на извършваната от мен работа и работното място.

Кой и къде определя, че трябва да нося работна униформа?

Работодателят е този, който определя писмено видовете работа, за които се осигурява униформа; работниците, които я носят, както и вида, характеристиките и отличителните й знаци. Това може да стане в правилника за вътрешния трудов ред на предприятието, с нарочна заповед за носенето на униформено облекло или да се договори в колективен трудов договор. За задължението да нося работна униформа, трябва да съм уведомен от работодателя. Това обикновено става в длъжностната ми характеристикалъжностната  характеристика се изготвя от работодателя и с нея се регламентират правата и задълженията ми, образователните и квалификационните изисквания към мен и др. Тя като писмен документ е важно доказателствено средство при спорове между мен и работодателя относно изпълнението на възложената ми дейност и най-вече спазването на трудовата дисциплина), която работодателят е задължен да ми връчи при назначаването и постъпването ми на работа срещу подпис, заедно с подписването на трудовия договор.

Кой определя и осигурява униформеното облекло, имам ли думата?

Работодателят определя:

  • видовете работа, за които се осигурява работна униформа;
  • работниците, които имат право на него;
  • вида, характеристиките и отличителните знаци на работното облекло;
  • срока за износването му;
  • условията за ползването му.

Преди това той трябва да се консултира с представители на синдикалните организации, ако има такива, и представителите на Общото събрание на работниците/служителите в предприятието. Крайното решение е изцяло на работодателя.

Работното облекло трябва:

  • да отговаря на условията на съответното работно място (ако работя в мина задължително ми е необходима предпазна каска например);
  • да е съобразено с индивидуалните ми особености (не може да тежа 50 кг., а работодателят да ми осигури униформа размер XXL);
  • да не създава риск за безопасността и здравето ми (ако страдам от кожни алергии, работодателят ми трябва да се съобрази с това при избора на материя за ушиването на униформата ми);
  • да ми се осигури за индивидуално използване.

Работодателят ми осигурява и предоставя безплатно униформеното облекло при постъпването ми на работа.

Важно! Не се допуска замяната на униформено облекло с пари.

Като работник съм длъжен :

  • да нося работната униформа при изпълнение на възложената ми работа;
  • да спазвам условията за използване на работната униформа;
  • да опазвам работното облекло като имущество на работодателя. Когато виновно го загубя, унищожа или повредя нося имуществена отговорност;
  • да го върна на работодателя ми при прекратяване на трудовото правоотношение или при преминаването на друга работа в предприятието, за която не е необходимо носенето на униформа.

Ако не нося униформата по работно време, какво нарушавам и какво следва?

Ако не нося униформеното облекло на работа, аз не изпълнявам законните нареждания на работодателя ми, което е нарушение на трудовата дисциплина . Заради това работодателят може законосъобразно да ми наложи дисциплинарно наказание. С оглед тежестта на нарушението той може да ми наложи най-лекото от предвидените в закона дисциплинарни наказания (забележка, предупреждение за уволнение, уволнение) – “забележка”. Той е длъжен преди това да ме изслуша и да приеме писмените ми обяснения и посочените от мен доказателства. Работодателят ми налага наказанието с мотивирана заповед, в която посочва името ми, нарушението и кога съм го извършил, наказанието и законният текст, въз основа на който се налага. Заповедта ми се връчва срещу подпис.

Ако смятам, че наложеното ми наказание “забележка” е незаконно или работодателят не е спазил посочената процедура за неговото налагане, мога да предявя иск пред районния съд в едномесечен срок от налагането на наказанието.

Важно! За производства по трудови дела не плащам такси и разноски, те са безплатни за мен като работник/служител.

Мога да искам от съда да постанови заличаване на вписаното ми наказание от работодателя като незаконно. При отхвърляне на иска, решението на районния съд мога да обжалвам пред окръжния в двуседмичен срок от връчването.

Актуализира: Елвира Димитрова.

  • Източници

    §Кодекс на труда (КТ):

    чл.62,ал.6 – относно задължението на работодателя да запознае работника с трудовите му задължения при назначаване;

    чл.127,ал.1,т.4 – относно задължението на работодателя да връчи на работника длъжностна характеристика при назначаване;

    чл.181  – относно правилника за вътрешния трудов ред в предприятието;

    чл.186 – относно нарушаването на трудовата дисциплина;

    чл.187, т.7 – относно задължението на работника да изпълнява законните нареждания на работодателя;

    чл.188, т.1 – относно дисциплинарното наказание “забележка”;

    чл.189 – относно определянето на наказанието;

    чл.193 – относно задължението на работодателя да изслуша работника преди да му наложи наказание;

    чл.195 – относно налагането на наказание;

    чл.296 – относно задължението на работодателя за осигуряване на безплатно униформено облекло;

    чл.358,ал.1,т.1 – относно оспорването на наложеното наказание;

    чл.359 – относно безплатното производство по трудови спорове;

    чл. 360 – относно подведомствеността на трудовите спорове.

    §Наредба за безплатното работно и униформено облекло ( НБРУО):

    чл.4 – относно определението за униформено облекло;

    чл.6 – относно задълженията на работодателя във връзка с работната униформа;

    чл.8 – относно изискванията към работната униформа;

    чл.12 – относно носенето на имуществена отговорност от работника при унищожаване, загубване или повреждане на униформата;

    чл.13-14 – относно задълженията на работника във връзка с работното облекло.

    Граждански процесуален кодекс (ГПК):

    чл. 259 – относно сроковете за обжалване на решенията на първоинстанционния съд (въззивно обжалване).