Регистрация

Регистрирай се, за да задаваш въпроси и да отговаряш.

Вход

Влез в своя профил, за да задаваш въпроси и да отговаряш.

Забравена парола

Забравена парола? Въведи твоя имейл адрес. Ще изпратим линк за нова парола по имейл.

Нужен е профил, Трябва да си в своя профил, за да добавиш въпрос.

Синдикати – какво могат да направят за мен?

Автор:
Синдикати – какво могат да направят за мен?

Чувал съм за т.нар. професионални синдикати, но реално не знам каква е функцията им. Ако искам да съм сигурен, че трудовите ми права ще са защитени напълно от евентуални злоупотреби, нужно ли ми е да членувам в такава организация?

Що е това “синдикат” и какво трябва да знам за него?

Така нареченият “профсъюз” или иначе казано, синдикална организация на работниците и служителите, представлява  юридическо лице с нестопанска цел. Той е  независима, неполитическа организация, чиято основна цел е да брани трудовите и осигурителни права на гражданите.

Синдикатът се учредява като сдружение в частна полза и основната му цел е защитата и представляването на интересите на работещите пред държавните институции и работодателите.

Какви са видовете синдикати?  

Синдикат може да бъде учреден на три принципа: по месторабота (в отделното предприятие), по производствено-териториален признак (на ниво отделен отрасъл/бранш), и по териториален признак (на национално ниво). Следователно нивата на представителност на синдикатите по отношение на институциите и работодателите отново са три :

  1. Синдикат в предприятието, в което работя:  Представлява ме пред федерацията /съюза от синдикати на по-високо ниво (отрасъл/бранш).
  2. Съюз на синдикатите на ниво отрасъл/бранш:  Защитава интересите ми въз основа на принадлежността ми към определен отрасъл от производството. Така например, ако съм учител, това ще бъде Синдикатът на българските учители (СБУ), а ако съм лекар – Федерацията на синдикатите в здравеопазването (ФСЗ).
  3. Конфедерация на синдикалните съюзи или федерации, която ме представлява на национално ниво: пред Националния Съвет за Тристранно Сътрудничество (НСТС), пред работодателя ми или пред група работодатели в целия бранш, като също така, сключва колективни трудови договори (КТД) в защита на интересите ми. Към днешни дни, единствените организации с признато такова качество са КТ “Подкрепа” и КНСБ.

Как работи синдикатът и какви са органите му на управление?

Законът оправомощава всяка синдикална организация самостоятелно да определя органите и начина си на управление и функциониране в устава си. Органите, които всяка такава организация притежава, са:

  • Общо събрание – включва всички членове на организацията и взима най-важните решения относно функционирането й с мнозинство. Редът му на работа е уреден в Устава. Приема  програми и насоки за дейността, решава основните въпроси по защита на професионалните, социално-икономическите интереси на членовете, обсъжда проекти за изготвянето на  колективни трудови договори (КТД), споразумения и др.
  • Управителен съветосигурява изпълнението на решенията на общото събрание, подготвя бюджета и отчита дейността на организацията, както и изпълнява задълженията на синдиката, предвидени в устава;  
  • Финансово-контролна комисия – следи за правилното използване на приходите от членския внос  и разпределянето им за членството във федерации на синдикатите на по-високо равнище;
  • Председател и заместник-председател – това са “лицата” на  организацията на най-високо ниво. Участват лично в процеса по тристранно сътрудничество и дискусиите с различни институции.
  • Конгрес  – това е върховният орган на синдиката на национално равнище, който взема най-важните решения за цялостното му  развитие.

Какви са  функциите и ролята на професионалните синдикати и какво значи това за мен?     

Основна цел на синдикалните организации  е да  защитават  и представляват интересите на работещите пред държавните институции, органите на държавно управление и работодателите по въпроси относно работния процес, осигуровките и стандарта ми на живот. За постигането на тази цел, синдикатите действат по няколко начина, определени в Кодекса на труда, и конкретизирани в устава им. Това са:

  • Колективно договаряне: С  цел да ми осигури по-добри условия на труд, например, профсъюза може да сключи колективен трудов договор (КТД) с работодателска организация в съответния бранш, в който аз работя.
  • Участие в процеса по тристранно сътрудничество (т.нар “тристранка”): заедно с представителите на работодателските организации и държавните представители, синдикатът може да защитава интересите ми в НСТС. Тук е важно да знам, че единствените, които могат да участват в този процес, са тези с признато качество на представителност на национално ниво (КТ “Подкрепа и КНСБ).
  • Участие в дискусиите на държавните органи и министерствата по трудовите и осигурителни въпроси.
  • Организирането на законосъобразни стачки  и протест в защита на интересите ми.
  • Съдействието за постигане на споразумение за отнасянето на колективен трудов спор за решаване чрез арбитраж.
  • Съдействие за провеждането на публични събрания, митинги или демонстрации с цел въздействие и защита на интересите ми пред държавата или работодателя ми.

  • Източници

    Конституция на Република България (КРБ):

    чл. 49, ал.1 – относно правото  на сдружаване в синдикални организации;

    чл. 12, ал 2 –  относно забраната синдикатите да се асоциират с политическа дейност и цели.

    Кодекс на труда (КТ):

    чл. 4, ал 1 – относно правото на  сдружаване на работниците и служителите   в синдикати;

    чл. 4, ал.2 – относно функциите и методите на дейност  на синдикатите;

    чл. 3, ал. 1 – относно участието на синдикатите в процеса по националното тристранно сътрудничество;

    чл. 34  – относно изискванията за представителност на синдикалните организации на работниците и служителите на национално ниво;

    чл. 42  – относно участието на синдикатите в дискусиите с държавните органи и предприятията;

    чл. 46 – относно задължението на държавата и работодателя за сътрудничество на

    синдикатите.

    Закон за юридическите лица с нестопанска цел (ЗЮЛНЦ):

    чл. 2, ал. 1 – относно видовете ЮЛНЦ;

    чл. 3, ал. 3 и 4 – относно възможността синдикатът да извършва стопанска дейност съобразно целите, определени в устава му, и ограниченията в тази насока;

    чл.  25  – относно функциите на общото събрание на синдиката;

    чл. 30 и чл. 31  – относно функциите и правомощията на управителния съвет на синдиката.

    Закон за уреждане на колективните трудови спорове (ЗУКТС):

    чл. 4 във вр. с чл. 4а и чл. 5, ал. 1 – относно отнасянето на колективния трудов спор за решаване от едноличен арбитър или арбитражна комисия към НИПА;

    чл. 4, ал. 1 – относно посредничеството на синдикалните организации в преговорите с работодателя при наличието на колективен трудов спор;

    чл. 9 – относно провеждането на публични събрания, митинги и демонстрации при наличието на колективен трудов спор.

    Устав на Браншовия железничарски синдикат (Устав на БЖС):

    чл. 6  – относно правото на безплатна експертна консултантска и правна помощ;

    чл. 15, ал. 3, т.1 – относно последствията от неплащането на членски внос.

    чл. 18, ал. 1 – относно определянето на членския внос като процент от трудовото възнаграждение.

    Устав на Синдиката на българските учители (Устав на СБУ):

    чл. 9, ал. 1, т. 4  – относно последствията от неплащането на членски внос;

    чл. 24 – относно определянето на членския внос като процент от трудовото възнаграждение.

Статията има за цел да очертае някои основни права и задължения, като няма претенции да бъде изчерпателна. Съветваме винаги да се консултирате с адвокат преди да предприемате правни действия.

Христина Динчева

Христина Динчева

автор

Студент по Право в Софийски Университет "Св. Климент Охридски". Понастоящем и част от международна IT компания, където вижда магията на новите технологии в контекста на ежедневния живот. Горд собственик на разностранни интереси и буден ум, чийто любим въпрос е "Защо?". Най-любимото й занимание е да помага на хората - както в ежедневната си работа, така и по всички останали възможни начини.

Свързани статии