Какво задължително трябва да знам за споразумението за прекратяване на трудов договор по взаимно съгласие?

Как да се договоря с работодателя да ми прекрати трудовия договор?

Как мога да напусна работа бързо и без неприятни емоции и то без предизвестие? Българското трудовото законодателство познава два възможни начина за прекратяване на договора ми, които условно могат да се нарекат „споразумение“.

1. Кодексът на труда позволява чрез постигнато взаимно съгласие между мен и работодателя ми да прекратим взаимоотношенията си. Предложение за постигане на взаимно съгласие следва да бъде писмено и може да бъде по инициатива и на двама ни.*Веднъж отправено, аз мога да оттегля предложението си преди работодателят ми реално да го е получил, но ако го е получил, мога да го оттегля само с изричното му съгласие.*Не съм задължен да мотивирам предложението си, но е от полза. Следва изрично да посоча от кой момент желая да прекратя работата си т.е. на коя дата договорът ми ще бъде прекратен.*Ако предложението за постигане на взаимно съгласие е отправено от мен, то работодателят ми е длъжен, в 7-дневен срок от получаването му, да вземе отношение по него и да ме уведоми за своето решение. Той трябва да се произнесе като приеме или отхвърли предложението писмено като мотивира решението си по него. Така, в случай че предложението ми не е прието, аз ще мога да прекратя договора си на друго основание.*Ако работодателят ми в рамките на този 7-дневен срок бездейства т.е. не се произнесе по предложението ми, то се счита за неприето и аз съм все още задължен да изпълнявам служебните си задължения.**(горните задължения и особености важат и в случай, че работодателят е отправил към мен предложение за прекратяване на трудовия договор по взаимно съгласие)
2. Втора възможност за постигане на споразумението между мен и работодателя ми е да прекратим трудовия си договор срещу уговорено обезщетение. Инициативата за прекратяване на трудовия договор срещу обезщетение идва от работодателя.

Споразумение за прекратяване на трудов договор - на тази страница.

Аз следва да взема становище и да се произнеса писмено по предложението в 7-дневен срок, като:

• Отхвърля предложението. Ако бездействам, т.е. не се произнеса изрично, то отправеното педложение се счита за неприето.
• приема предложението. В този случай, работодателят ми дължи обезщетение в размер на не по-малко от четирикратния размер на последното получено месечно брутно трудово възнаграждение, освен ако не сме уговорили по-голям размер на обезщетението.

Важно! Ако уговореното обезщетение не бъде платено в едномесечен срок от датата на прекратяване на трудовия договор, основанието за неговото прекратяване се смята за отпаднало и аз отново ще имам правото да се явя отново на работното си място непосредствено след изтичането на този едномесечен срок.

Какви други обезщетения биха ми се дължали при постигнато споразумение с работодателя ми да напусна работа?

В зависимост от гореописаните основания:

1. Ако трудовият ми договор е прекратен при взаимно съгласие, а именно на основание чл.325 т.1 от Кодекса на труда, работодателят не ми дължи никакво обезщетение освен дължимото ми възнаграждение за съответния месец и обезщетение за неизползван платен годишен отпуск.

По отношение на дължимото ми обезщетение за безработица (Право на парично обезщетение за безработица имат лицата, за които са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд "Безработица" най-малко 12 месеца през последните 18 месеца преди прекратяване на осигуряването), полагащо ми се от бюрото на труда, то е минималният размер на паричното обезщетение за безработица за срок 4 месеца.

Дневното парично обезщетение за безработица е в размер 60 на сто от среднодневното възнаграждение или среднодневния осигурителен доход, върху който съм внесъл или дължа осигурителни вноски във фонд "Безработица" за последните 24 календарни месеца, предхождащи месеца на прекратяване на договора ми, и не може да бъде по-малко от минималния дневен размер на обезщетението за безработица, който за 2018 г. е 9,00 лв.

2. Ако трудовият ми договор е прекратен по инициатива на работодателя ми срещу уговорено обезщетение, то обезщетението за безработица от бюрото на труда се изчислява въз основа на натрупания ми до момента общ трудов стаж:

• ако имам до 3 години стаж, през което време съм се осигурявал за “Безработица”, то аз ще получавам обезщетение в продължение на 4 месеца;
• при стаж от 3 години и 1 ден до 7 години - срокът на обезщетение е 6 месеца
• за стаж от 7 години и 1 ден до 11 години, обезщетението се плаща в продължение на 8 месеца;
• за стаж от 11 години и 1 ден до 15 години - 10 месеца обезщетение;
• за стаж от над 15 години - 12 месеца.

Паричното обезщетение за безработица се изплаща от датата на прекратяването на трудовия ми договор, ако:

• съм подал заявление териториалното поделение на Националния осигурителен институт в тримесечен срок от тази дата;
• съм се регистрирал като безработен в Агенцията по заетостта в срок 7 работни дни от тази дата.

Паричното обезщетениe за безработица се изплаща от Националния осигурителен институт по декларирана от мен лична банкова сметка.

Актуализира: Йоана Мирчева

[toggles][toggle title="Източници"]

§ Кодекс на труда

чл. 224 - относно обезщетението за неизползуван платен годишен отпускчл. 325 т. 1 - относно прекратяването на трудовото правоотоношение по взаимно съгласие;чл. 331 - относно прекратяването на трудовото правоотоношение срещу уговорен обезщетение;§ Кодекс за социално осигуряванечл.54а - относно правото на обезщетение за безработица и задълженията за регистрация в Агенцията по заетостта;чл.54б - относно размера на паричното обезщетение за безработица;

чл.54в - относно срокове за изплащане на паричните обезщетения за безработица;

чл. 54ж, ал. 4 - относно начинът на плащане на паричното обезщетение.

§ Закон за задълженията и договорите

чл.13 - относно обвързаността на предложителя с отправеното предложение;§ Закон за бюджета на Държавното обществено осигуряване за 2018 г.чл.12 - относно минималния размер на обезщетението за безработица.

[/toggle][/toggles]