Решил съм, че вече ще работя. Пуснах автобиография и мотивационно писмо, харесаха ме и започвам работа! Зная, че трябва да сключа трудов договор и ще внимавам за неговото съдържание. Преди да го подпиша е добре да бъда запознат и с някои важни срокове, за които да следя още от самото начало на полагането ми на труд.

При започване на работа:

  • Изпитателният срок в трудовия ми договор е с максимална продължителност от 6 месеца. Обикновено той се уговаря точно за такъв срок, но може да бъде и по-кратък. В срока за изпитването не се включва времето, през което съм ползвал законоустановения си отпуск или по други уважителни причини не съм изпълнявал работата, за която е сключен договорът.
  • Ако постъпвам за първи път на работа, работодателят ми е  длъжен в срок от 5 дни да ме снабди с трудова книжка.
  • Освен ако не сме се договорили друго, аз съм длъжен да постъпя на работа в едноседмичен срок от получаването на екземпляр от сключения трудов договор, подписан от двете страни, и копие от уведомлението до териториалната дирекция на Националната агенция за приходите (което е задължение на работодателя ми). Освен ако поради независещи от мен причини, за които съм уведомил работодателя си до изтичането на този 7 дневен срок, аз не постъпя на работа в рамките на тази седмица, трудовото ми правоотношение се смята за невъзникнало (т.е. не съществува).
  • При постъпване на работа за първи път, аз мога да ползвам платения си годишен отпуск, когато придобия най-малко 8 месеца трудов стаж. До тогава бих могъл да ползвам единствено правото си на неплатен отпуск.

По време на работа:

  • Мога да оспорвам пред съда наложена ми глоба или дисциплинарно наказание “забележка”  в едномесечен срок;
  • Мога да оспорвам пред съда наложеното ми дисциплинарно наказание “предупреждение за уволнение”, изменение на мястото и характера на работата, както и уволнението ми – в 2-месечен срок.Сроковете започват да текат от деня, в който ми е била връчена съответната заповед за налагане на дисциплинарни наказания и за изменение на мястото и характера на работата, а при прекратяване на трудовото правоотношение – от деня на прекратяването. При парични вземания начало е денят, в който е трябвало да се извърши плащане по надлежния ред.
  • Ако претърпя трудова злополука и работодателят ми не я декларира в 3-дневен срок пред определеното териториално поделение на НОИ,  аз или моите близки можем да декларираме злополуката най-късно до една година от настъпването й.

Прекратяване на работа:

  • Най-често срещаният начин и основание за прекратяване на трудовия ми договор с работодателя е като му отправя предизвестие за напускане. Срокът на предизвестието при прекратяване на безсрочен трудов договор е  30 дни (Ако заемам материално-отчетнически длъжност ( счетоводител, касиер) и в случай че предаването на повереното ми имущество не може да се извърши в 30-дневния срок, относим към безсрочния трудов договор, то времето за предаване може да се удължи, но не повече от 2 месеца общо с предизвестието), доколкото с работодателя ми в трудовия ми договор не сме уговорили по-дълъг срок, който обаче не може да бъде повече от 3 месеца.
    Срокът на предизвестието при прекратяване на срочен трудов договор е 3 месеца, но не повече от остатъка от срока на договора.Срокът на предизвестието започва да тече от следващия ден на получаването му.
    Мога да изготвя предизвестие за прекратяване на трудов договор от служителя безплатно от тук.
  • Работодателят може да ми предложи по своя инициатива да прекрати трудовия ми договор срещу обезщетение. Ако след като съм получил предложението, не съм се произнесъл писмено по него в 7-дневен срок, се смята, че не съм го приел. Ако обаче реша да го приема, то работодателят ми дължи обезщетение в размер на не по-малко от четирикратния размер на последното получено месечно брутно трудово възнаграждение.
    Важно е да зная, че ако обещаното обезщетение не бъде платено в едномесечен срок от датата на прекратяване на трудовия договор, основанието за неговото прекратяване се смята за отпаднало и аз мога да се върна на работа.

След като напусна, за да имам право да ползвам обезщетение за безработица, следва да съм се осигурявал във фонд “Безработица” най-малко   12 месеца – в рамките на тези 12 месеца се зачита и времето:

  • на платен и неплатен отпуск за отглеждане на дете;
  • на платените и неплатените отпуски за временна неработоспособност и за бременност и раждане, както и отпуска при осиновяване на дете от 2- до 5-годишна възраст;
  • на неплатения отпуск до 30 работни дни през една календарна година;
  • зачетено за осигурителен стаж по законодателството на друга държава на основание на международен договор, по който Република България е страна., през последните 18 месеца преди прекратяване на осигуряването , да имам регистрация като безработен в Агенцията по заетостта, да не съм пенсионер и да не полагам труд на друго място.

Самата продължителност на периода, през който получавам обезщетение за безработица се определя съгласно натрупания от мен осигурителен стаж, но при напускане по взаимно съгласие е за минималния срок от 4 месеца.

Актуализира: Магдалена Митева

  • Източници

    § Кодекс на труда

    чл.63 – относно считането на трудовото отношение за невъзникнало, ако работникът или служителят не настъпи на работа в уговорения за това срок;

    чл.70 – относно трудовия договор със срок за изпитване;

    чл.155 ал.2 – относно наличието на 8 месечен трудов стаж за придобиването на право на платен отпуск;

    чл.326 – относно срока на предизвестието за прекратяване на трудов договор;

    чл.331 – относно условията за прекратяване  на трудов договор след предложение за обезщетение от страна на работодателя.

    чл..348 ал.2 – относно задължението на работодателя в срок от 5 дни да снабди с трудова книжка работника или служителя постъпващ за първи път на работа;

    чл.358 – относно сроковете за оспорване на дисциплинарни наказания;

    § Кодекс за социалното осигуряване

    чл.54а – относно правото на обезщетение за безработица.
    чл. 57 – относно трудовата злополука;