Сключил съм срочен договор с мобилен оператор, но съм спрял да си плащам таксите. Изтеглил съм кредит, но не мога да си плащам вноските. Това са част от многообразието от случаи, в които се явявам длъжник и изпадам в ситуация, в която по една или друга причина не плащам задълженията си.
В долните редове ще разгледаме случаите, които се отнасят до задълженията ми към гражданскоправен субект /човек, банка, мобилен оператор, доставчик на услуги и други/, но НЕ и към орган на публичната власт /НАП, КАТ/.
Какво ме очаква в подобни случаи?
- мога да платя задължението си доброволно;
- мога да изчакам реакция от кредитора си, той или ще започне действия по принудително събиране на задълженията, или ще остави нещата без развитие. В последния случай с изтичането на определен период от време моето задължение ще се погаси по давност.
Какво е погасителна давност?
Давността е период от време, определен в закона, през който моят кредитор бездейства и не предприема действия за събиране на вземането по принудителен ред. Когато този период от време изтече, моят кредитор се лишава от правото си да търси принудително изпълнение на моето задължение – за мен се открива възможността правомерно да откажа да заплатя задължението си. Ако кредиторът потърси съдействие от съда за събиране на своето вземане, последният няма задължение да проверява дали давността на задължението ми е изтекла. Аз (или адвокатът ми) трябва изрично да се позовем на изтекла давност, за да мога да се ползвам от нея. Това означава да откажа да платя и като причина изрично да посоча, че давността е изтекла. В този случай аз все още дължа съответната сума пари, заедно с натрупаните лихви, но кредиторът ми не може да събере вземането си по принудителен ред. Остава възможността да му платя доброволно и това няма да бъде недължимо платено. Това означава, че кредиторът не може да ме принуди да платя, включително и да получи съдействие от компетентните органи, ако аз се позова на факта, че в продължение на дълго време той е бездействал.
