Неустойката е договорна клауза, която представлява предварителната оценка на вредите, които биха настъпили от неизпълнението на едно задължение. По принцип тя е желана част от един договор, като причините са изложени по-долу, но често в ежедневието се случва като потребители на различни услуги да бъдем подвеждани и в последствие задължавани да плащаме безумно високи неустойки. Като потребител, моите права са най-важни за мен, затова ще прочета много внимателно следващите редове!
Аз и моят съдоговорител включваме неустойката като клауза в своя договор, защото и двете страни имаме интерес от неговото изпълнение. В случай, че един от нас не изпълни точно своето задължение, не го направи според срока в договора, или изобщо не спази уговорката ни, то той ще трябва да заплати точно определената в договора сума, представляваща неустойка. Тя ме стимулира да изпълня задължението си, защото знам, че в противен случай ще дължа неустойка - в това се изразява превантивният й характер.
Когато има уговорена неустойка, в случай на неизпълнение на отсрещната страна, имам право да получа сумата, представляваща неустойка, без да е необходимо да доказвам причинените ми вреди. Достатъчен е фактът на неизпълнението! Това е така, защото с включването на неустойката в договора предварително се решава въпросът за отговорността на неизправната страна.
Важно! Неустойката не се дължи по силата на закона, поради което мога да претендирам такава само ако изрично съществува като клауза в договора!
Страните сами преценят как да формулират клаузите за неустойка. Може да се уговаря неустойка:
Неустойката не следва да носи печалба, а да възстанови причинените вреди на изправната страна по договора. Ето защо законодателят е предвидил възможността размерът й да бъде регулиран в съответствие с извършеното договорно нарушение и тя може да бъде изменяна в следните случаи:
“При неизпълнение на задължението по т.4 от Договора длъжникът дължи неустойка в размер на 50 % от общия размер на кредита” - в подобни случаи, ако се окаже, че уговорената неустойка е прекомерно голяма, аз може да съм изправен пред неравноправна клауза. В случай че отсрещната страна по договора поиска да платя такава неустойка, аз имам право възразя и откажа, тъй като имам закрила от Закона за защита на потребителите, който обявява неравноправните клаузи за нищожни. Важно е да се има предвид, че според закона, ако клаузата, дори и неравноправна, е уговорена индивидуално, то тя ще бъде действителна. Индивидуално уговорени са онези клаузи, върху чието съдържание аз, като потребител, мога да влияя. Например при сключване на договор за наем с моя наемодател мога да искам даден текст на договора да бъде включен, изключен или променен.Не са индивидуално уговорени клаузите, които са били изготвени предварително и поради това потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им, особено в случаите на договор при общи условия.
Важно! Не може да бъде намаляна поради прекомерност неустойка, дължима по търговска сделка, когато и двете страни са търговци. Това законодателно решение е провокирано от предположението на законодателя, че търговците са професионалисти, търговията е тяхно постоянно занятие и могат по-точно да предвидят размера на вредите от неизпълнението на поето задължение.
[toggles][toggle title="Източници"]
§ Закон за задълженията и договорите (ЗЗД):
чл. 92 ЗЗД - законова уредба на неустойката;
§ Търговски закон (ТЗ):
чл. 309 ТЗ - относно неустойката, сключена между търговци;
§ Закон за защита на потребителите (ЗЗП):
чл. 143 ЗЗП - относно неравноправните клаузи;
чл. 146 ЗЗП - относно нищожността на неравноправните клаузи;
Научни статии, монографии и учебници:
§ „Облигационно право – Modus studendi“, 6 издание – М. Марков, София 2010г.
[/toggle][/toggles]
Автор и дата на последна актуализация на текста спрямо законодателството:
Христо
Милчев
31.12.2016