Откога започва да тече погасителна давност и кога се прекъсва?

Има ситуации, в които ми казват, че дължа определена сума - натрупани суми от СИМ-карта, която съм ползвал преди много години или за получена книга по пощата, която мислех за подарък. Не съм съгласен с тези суми и нямам намерение да ги плащам, защото е изтекла погасителната давност. Как мога да бъда сигурен, че съм прав? А ако съм прав, какво трябва да направя?

Кога започва да тече давността?

Давността започва да тече от момента, в който задължението е станало изискуемо т.е от от момента, когато трябва да се извърши плащането - при мобилен оператор от датата на издаване на фактурата.

В случай че не сме се уговорили с кредитора кога да му платя задължението (при договор за заем например), давността започва да тече от датата, на която е сключен договора за заем. Кредиторът може да изисква плащане на задължението във всеки един момент, но след като ме е поканил да го направя и ми е дал разумен срок да извършва плащането. Пример при теглене на кредит: Тегля кредит на 1 януари 2014 година с погасителен план от три вноски и падеж на първото число на месеца т.е. 1 февруари, 1 март и 1 април. В този случай давността започва да тече отделно за всяка от вноските.

Ако е уговорена неустойка за забава за следващите 6 месеца считано от 1 април т.е. на 1 ноември е последният ден с начислена неустойка и от тогава започва да тече давностният срок за неустойката за забава. .

С погасяването на главното вземане се погасяват и произтичащите от него допълнителни вземания, макар давността за тях да не е изтекла. Това означава, че ако погасяването на главницата е изтекло по давност, то и лихвите също са погасени по давност.

Кога се прекъсва давността?

Давността е предвидена за случаите, в които кредиторът бездейства за своето вземане. Следователно ако кредиторът предприеме мерки за събиране на дълга, давността се прекъсва.

Случаите, при които давността се прекъсва:

• Ако аз призная, че имам задължение без значение дали е изрично (Изрично е признанието, направено с искане до кредитора да се отложи срокът на изпълнение, да се приеме частично изпълнение, да се извърши разсрочване на плащането. Признанието трябва да бъде направено до изтичане на давностния срок, адресирано до кредитора или до негов представител иначе то няма действие), мълчаливо (Mълчаливо би било признаването, когато доброволно заплатя дължимата сума) или частично.

NB! Ако призная само част от моя дълг, давността се прекъсва само и единствено за тази част!

Пример:

Моят мобилен оператор иска да си платя задължения за неплатени сметки на стойност 50 лв. Аз обаче не мисля, че дължа толкова пари и признавам, че дължа само 15 лв. по една точно определена фактура. За тези 15 лв. давността се прекъсва и започва да тече отново. За останалите 35 лв. обаче това не е така.

• Подаване на иск в съда срещу мен, с който да се започне съдебна процедура, целяща аз да бъда осъден за заплащане на дължимите суми;
• Сезиране на съдебен изпълнител за започване на изпълнително производство, когато вече има изпълнително основание.
• Има и още една хипотеза - възможно е мой кредитор да подаде до съда заявление за издаване на Заповед за изпълнение срещу мен. Ако не дължа тези пари, мога да подам възражение срещу заповедта за изпълнение, а кредиторът ми ще трябва да заведе иск срещу мен в съда, за да докаже, че му дължа въпросната сума. Ако нещата се развият така, давността се прекъсва, но всъщност се счита за прекъсната от датата, на която е подадено заявлението за издаване на Заповед за изпълнение (а не от датата, на която е заведен искът).
• когато вземането към мен е предявено частично, давността се спира или прекъсва само за тази част - т. е. ако задължението ми е 1 000 лв., но предявят иск срещу мен за 500 лв., то давността ще спре/ще се прекъсне само по отношение на тези 500 лв.

Важно! Никакви други действия на моя кредитор не прекъсват давността - продаване на задължението ми чрез цесия, прехвърляне на задължението ми за събиране от друго лице, телефонни обаждания, срещи на живо между него и мен, изпращане на покани от негова страна дори те да са нотариални покани.

Ако давността се прекъсне, започва да нова давност. Ако кредиторът ми е водил дело срещу мен и вземането е установено със съдебно решение, новата давност винаги е петгодишна без значение дали първоначалната давност е била петгодишна, или тригодишна.

Има ли абсолютна давност?

Законодателят НЕ е предвидил абсолютна давност за гражданскоправни вземания, за разлика от административното право, където за публични вземания на държавата е предвидена 10 годишна абсолютна давност. Това означава, че държавата не може да събира по принудителен ред вземания за данъци, например отпреди 10 години, освен ако тези вземания не са разсрочени или отсрочени, но независимо дали давността е спирана или прекъсвана, или изпълнението е спряно по искане на длъжника.

Как да се ползвам от изтекла давност?

NB! Давността не се прилага служебно, а аз трябва да се позова на нея!

Ако кредиторът потърси съдействие от съда за събиране на своето вземане, последният няма задължение да проверява дали давността на задължението ми е изтекла. Аз (или адвокатът ми) трябва изрично да се позовем на изтекла давност, за да мога да се ползвам от нея. Това означава да откажа да платя и като причина изрично да посоча, че давността е изтекла. В противен случай (т.е. ако забравим да се позовем на изтекла давност), съдът ще ме осъди да платя, въпреки че давността е била изтекла и аз съм могъл да възразя на това основание. Ако бъда осъден, ще започне да тече нова давност, която е 5-годишна.

Плащам въпреки изтекла давност

Ако има изтекла давност, независимо дали съм знаел за нея или не, и все пак съм си платил задължението доброволно, няма как да искам да ми се върнат парите. Защото това, което съм дал на кредитора си е плащане по реално съществуващо мое задължение. Единствената особеност е невъзможността на моя кредитор да получи това плащане по принудителен ред.

Правото е в съавторство с Владимир Иванов.

[toggles][toggle title="Източници"]

§ Закон за задълженията и договорите

чл. 110 от ЗЗД - относно петгодишния давностен срок

чл. 111 от ЗЗД - относно тригодишния давностен срок

чл. 114 от ЗЗД - относно началото на давността

чл. 116 от ЗЗД - относно случаите на прекъсване на давност

чл. 117 от ЗЗД - относно започването на нов давностен срок

чл. 119 от ЗЗД - относно погасяването на главното задължение

т. 14 на ТР № 2/2015г. по т.д. № 2/2013г. ОСГТК на ВКС и чл. 422, ал. 1 ГПК и чл. 116 "б" ЗЗД - относно прекъсването на давността, в случай че бъден заведен установителен иск след възражение на издадена заповед за изпълнение срещу длъжник.

§ Решение № 1847/1957 г. ­ IV г.о.

§ Решение № 220/1969 г. ­ I г.о.

§ Решение № 96/1969 г. ­ I г.о.

§ Решение № 1416/1969 г. ­ I г.о.

§ Данъчно-осигурителен процесуален кодекс

чл. 171 от ДОПК - относно абсолютната давност при публични вземания

[/toggle][/toggles]