Има ситуации, в които ми казват, че дължа определена сума - натрупани суми от СИМ-карта, която съм ползвал преди много години или за получена книга по пощата, която мислех за подарък. Не съм съгласен с тези суми и нямам намерение да ги плащам, защото е изтекла погасителната давност. Как мога да бъда сигурен, че съм прав? А ако съм прав, какво трябва да направя?
Давността започва да тече от момента, в който задължението е станало изискуемо т.е от от момента, когато трябва да се извърши плащането - при мобилен оператор от датата на издаване на фактурата.
В случай че не сме се уговорили с кредитора кога да му платя задължението (при договор за заем например), давността започва да тече от датата, на която е сключен договора за заем. Кредиторът може да изисква плащане на задължението във всеки един момент, но след като ме е поканил да го направя и ми е дал разумен срок да извършва плащането. Пример при теглене на кредит: Тегля кредит на 1 януари 2014 година с погасителен план от три вноски и падеж на първото число на месеца т.е. 1 февруари, 1 март и 1 април. В този случай давността започва да тече отделно за всяка от вноските.
Ако е уговорена неустойка за забава за следващите 6 месеца считано от 1 април т.е. на 1 ноември е последният ден с начислена неустойка и от тогава започва да тече давностният срок за неустойката за забава. .
С погасяването на главното вземане се погасяват и произтичащите от него допълнителни вземания, макар давността за тях да не е изтекла. Това означава, че ако погасяването на главницата е изтекло по давност, то и лихвите също са погасени по давност.
Давността е предвидена за случаите, в които кредиторът бездейства за своето вземане. Следователно ако кредиторът предприеме мерки за събиране на дълга, давността се прекъсва.
Случаите, при които давността се прекъсва:
NB! Ако призная само част от моя дълг, давността се прекъсва само и единствено за тази част!
Пример:
Моят мобилен оператор иска да си платя задължения за неплатени сметки на стойност 50 лв. Аз обаче не мисля, че дължа толкова пари и признавам, че дължа само 15 лв. по една точно определена фактура. За тези 15 лв. давността се прекъсва и започва да тече отново. За останалите 35 лв. обаче това не е така.
Важно! Никакви други действия на моя кредитор не прекъсват давността - продаване на задължението ми чрез цесия, прехвърляне на задължението ми за събиране от друго лице, телефонни обаждания, срещи на живо между него и мен, изпращане на покани от негова страна дори те да са нотариални покани.
Ако давността се прекъсне, започва да нова давност. Ако кредиторът ми е водил дело срещу мен и вземането е установено със съдебно решение, новата давност винаги е петгодишна без значение дали първоначалната давност е била петгодишна, или тригодишна.
Законодателят НЕ е предвидил абсолютна давност за гражданскоправни вземания, за разлика от административното право, където за публични вземания на държавата е предвидена 10 годишна абсолютна давност. Това означава, че държавата не може да събира по принудителен ред вземания за данъци, например отпреди 10 години, освен ако тези вземания не са разсрочени или отсрочени, но независимо дали давността е спирана или прекъсвана, или изпълнението е спряно по искане на длъжника.
NB! Давността не се прилага служебно, а аз трябва да се позова на нея!
Ако кредиторът потърси съдействие от съда за събиране на своето вземане, последният няма задължение да проверява дали давността на задължението ми е изтекла. Аз (или адвокатът ми) трябва изрично да се позовем на изтекла давност, за да мога да се ползвам от нея. Това означава да откажа да платя и като причина изрично да посоча, че давността е изтекла. В противен случай (т.е. ако забравим да се позовем на изтекла давност), съдът ще ме осъди да платя, въпреки че давността е била изтекла и аз съм могъл да възразя на това основание. Ако бъда осъден, ще започне да тече нова давност, която е 5-годишна.
Ако има изтекла давност, независимо дали съм знаел за нея или не, и все пак съм си платил задължението доброволно, няма как да искам да ми се върнат парите. Защото това, което съм дал на кредитора си е плащане по реално съществуващо мое задължение. Единствената особеност е невъзможността на моя кредитор да получи това плащане по принудителен ред.
Правото е в съавторство с Владимир Иванов.
[toggles][toggle title="Източници"]
§ Закон за задълженията и договорите
чл. 110 от ЗЗД - относно петгодишния давностен срок
чл. 111 от ЗЗД - относно тригодишния давностен срок
чл. 114 от ЗЗД - относно началото на давността
чл. 116 от ЗЗД - относно случаите на прекъсване на давност
чл. 117 от ЗЗД - относно започването на нов давностен срок
чл. 119 от ЗЗД - относно погасяването на главното задължение
т. 14 на ТР № 2/2015г. по т.д. № 2/2013г. ОСГТК на ВКС и чл. 422, ал. 1 ГПК и чл. 116 "б" ЗЗД - относно прекъсването на давността, в случай че бъден заведен установителен иск след възражение на издадена заповед за изпълнение срещу длъжник.
§ Решение № 1847/1957 г. IV г.о.
§ Решение № 220/1969 г. I г.о.
§ Решение № 96/1969 г. I г.о.
§ Решение № 1416/1969 г. I г.о.
§ Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
чл. 171 от ДОПК - относно абсолютната давност при публични вземания
[/toggle][/toggles]
Автор и дата на последна актуализация на текста спрямо законодателството:
Вяра
Молева
13.8.2018