Има ситуации, в които ми казват, че дължа определена сума – натрупани суми от СИМ-карта, която съм ползвал преди много години или за получена книга по пощата, която мислех за подарък. Не съм съгласен с тези суми и нямам намерение да ги плащам, защото е изтекла погасителната давност. Как мога да бъда сигурен, че съм прав? А ако съм прав, какво трябва да направя?
Кога започва да тече давността?
Давността започва да тече от момента, в който задължението е станало изискуемо т.е от от момента, когато трябва да се извърши плащането – при мобилен оператор от датата на издаване на фактурата.
В случай че не сме се уговорили с кредитора кога да му платя задължението (при договор за заем например), давността започва да тече от датата, на която е сключен договора за заем. Кредиторът може да изисква плащане на задължението във всеки един момент, но след като ме е поканил да го направя и ми е дал разумен срок да извършва плащането. Пример при теглене на кредит: Тегля кредит на 1 януари 2014 година с погасителен план от три вноски и падеж на първото число на месеца т.е. 1 февруари, 1 март и 1 април. В този случай давността започва да тече отделно за всяка от вноските.
Ако е уговорена неустойка за забава за следващите 6 месеца считано от 1 април т.е. на 1 ноември е последният ден с начислена неустойка и от тогава започва да тече давностният срок за неустойката за забава. .
С погасяването на главното вземане се погасяват и произтичащите от него допълнителни вземания, макар давността за тях да не е изтекла. Това означава, че ако погасяването на главницата е изтекло по давност, то и лихвите също са погасени по давност.
Кога се прекъсва давността?
Давността е предвидена за случаите, в които кредиторът бездейства за своето вземане. Следователно ако кредиторът предприеме мерки за събиране на дълга, давността се прекъсва.
Случаите, при които давността се прекъсва:
- Ако аз призная, че имам задължение без значение дали е изрично (Изрично е признанието, направено с искане до кредитора да се отложи срокът на изпълнение, да се приеме частично изпълнение, да се извърши разсрочване на плащането. Признанието трябва да бъде направено до изтичане на давностния срок, адресирано до кредитора или до негов представител иначе то няма действие), мълчаливо (Mълчаливо би било признаването, когато доброволно заплатя дължимата сума) или частично.
NB! Ако призная само част от моя дълг, давността се прекъсва само и единствено за тази част!
Пример:
Моят мобилен оператор иска да си платя задължения за неплатени сметки на стойност 50 лв. Аз обаче не мисля, че дължа толкова пари и признавам, че дължа само 15 лв. по една точно определена фактура. За тези 15 лв. давността се прекъсва и започва да тече отново. За останалите 35 лв. обаче това не е така.
- Подаване на иск в съда срещу мен, с който да се започне съдебна процедура, целяща аз да бъда осъден за заплащане на дължимите суми;
- Сезиране на съдебен изпълнител за започване на изпълнително производство, когато вече има изпълнително основание.
- Има и още една хипотеза – възможно е мой кредитор да подаде до съда заявление за издаване на Заповед за изпълнение срещу мен. Ако не дължа тези пари, мога да подам възражение срещу заповедта за изпълнение, а кредиторът ми ще трябва да заведе иск срещу мен в съда, за да докаже, че му дължа въпросната сума. Ако нещата се развият така, давността се прекъсва, но всъщност се счита за прекъсната от датата, на която е подадено заявлението за издаване на Заповед за изпълнение (а не от датата, на която е заведен искът).
- когато вземането към мен е предявено частично, давността се спира или прекъсва само за тази част – т. е. ако задължението ми е 1 000 лв., но предявят иск срещу мен за 500 лв., то давността ще спре/ще се прекъсне само по отношение на тези 500 лв.
Важно! Никакви други действия на моя кредитор не прекъсват давността – продаване на задължението ми чрез цесия, прехвърляне на задължението ми за събиране от друго лице, телефонни обаждания, срещи на живо между него и мен, изпращане на покани от негова страна дори те да са нотариални покани.
