Свалянето на регистрационните табели може да е последица от прекратяване на регистрацията или от друга изрично предвидена в закона мярка. КАТ не може да я прилага за всяко нарушение. Основанието, срокът и начинът за защита трябва да са посочени в заповедта.
По чл. 171, т. 2а от Закона за движението по пътищата регистрацията се прекратява за срок от 6 месеца до 1 година в следните основни случаи:
При основанието за алкохол, наркотици или отказ по чл. 171, т. 2а, буква „б“ е съществено, че водачът е собственик на превозното средство. Това обаче не означава, че когато шофира друг човек, никога не могат да се изземат табели: законът предвижда и други самостоятелни основания.
Конкретният срок между 6 и 12 месеца трябва да бъде обоснован. Мярката не е равнозначна на отнемане на автомобила в полза на държавата по наказателно дело, за което важат отделни правила.
Чл. 171, т. 2б предвижда временно отнемане на табелите и свидетелството за регистрация за срок до 3 месеца, когато водачът няма постоянен адрес на територията на България и е извършил нарушение на правилата за движение. Критерият е постоянният адрес, а не гражданството.
Тази мярка не се прилага, ако наложената за нарушението глоба бъде платена при издаването на акта за налагането ѝ. Ако глобата бъде платена, докато мярката действа, изпълнението ѝ се прекратява. Заповедта се връчва на водача непосредствено след съставянето ѝ и законът я смята за връчена и на собственика.
Не. Прекратяването на регистрацията, временното отнемане на табелите и временното спиране от движение са различни мерки. Например при превишаване на разрешената скорост с над 40 км/ч в населено място или с над 50 км/ч извън населено място законът предвижда едномесечно спиране от движение на автомобила, с който е извършено нарушението. Това основание само по себе си не е прекратяване на регистрацията по чл. 171, т. 2а.
Компетентният орган издава мотивирана заповед. При прекратяване на регистрацията по чл. 171, т. 2а свидетелството за регистрация и табелите се изземват със съставянето на акта за установяване на административното нарушение. Важно е да запазя получените документи и да установя точната дата на връчване на заповедта.
Чл. 172, ал. 7 допуска в посочените в него случаи, включително мерките по т. 2а и 2б, транспортиране от правоспособен водач до място за съхранение или до най-близкото населено място в срок до 12 часа от установяване на нарушението. Това не е разрешение да продължа обичайното си пътуване, нито да шофирам след употреба на алкохол или при отнета книжка. Уточнявам с контролния орган как да се организира допустимото преместване; при необходимост използвам платформа.
Заповедта може да се оспори пред компетентния административен съд по реда на АПК, обикновено в 14-дневен срок от съобщаването ѝ. Жалбата се подава чрез органа, издал заповедта. Не е необходимо първо да се изчерпи административно обжалване.
Съдът проверява компетентността, формата, процедурата, правилното приложение на закона и съответствието с неговата цел. Мога да оспоря и фактическите констатации, наличието на законовото основание и обосновката на срока. Проверката не се ограничава само до формални пропуски.
Жалбата не спира автоматично изпълнението. Може да се поиска съдебно спиране при условията на АПК, като се изложат и докажат необходимите обстоятелства, включително значителна или трудно поправима вреда. По специалното правило на чл. 172, ал. 5 ЗДвП решението на административния съд по оспорването на мярката не подлежи на обжалване.
При изтекъл срок на прекратяването по чл. 171, т. 2а регистрацията се възстановява по заявление на собственика и по реда на Наредба № I-45. Изтичането на срока само по себе си не ми позволява да започна да използвам автомобила по пътя. Следва да изпълня процедурата пред „Пътна полиция“ с необходимите документи.
Ако основанието е отменено по предвидения в наредбата ред, възстановяването е служебно и иззетите табели и свидетелство се връщат. При изтичане на срока на необжалвана или потвърдена мярка наредбата предвижда унищожаване на табелите и прилагане на свидетелството към регистрационното дело. Затова не във всеки случай мога да получа старите номера.
Да. Принудителната административна мярка и наказанието за нарушението са различни производства. За едно и също поведение може да има заповед за мярка и наказателно постановление, а при данни за престъпление — наказателно производство. Обжалването на единия акт не замества обжалването на другия.
Срещу акта за установяване на административно нарушение могат да се направят писмени възражения в 7-дневен срок от подписването му. Наказателното постановление се обжалва по отделния ред на ЗАНН в 14-дневен срок от връчването му.
Актуализира: Юрия Марковска
Автор и дата на последна актуализация на текста спрямо законодателството:
2.10.2026