Признавам пред адвоката си, че съм извършил нарушение на закона. Длъжен ли е той да не разпространява тази информация и какви са пределите на опазването на адвокатската тайна?

Адвокатът трябва да служи на законните интереси и права на физическите и юридическите лица (търговски дружества, неправителствени организации), които са му поверени да отстоява и защитава. Той се ръководи от тях като спазва закона и ги поставя над своите интереси и над тези на свои близки и колеги. Затова негово основно и първостепенно задължение е да пази тайната на своя клиент без ограничение във времето. Адвокатът пази в тайна всяко узнато от него при и по повод упражняване на дейността му поверително сведение и изисква опазването на професионалната тайна от своя персонал и от всяко лице, с което си сътрудничи в професионалната дейност. Адвокатът няма право като свидетел да разкрива обстоятелства, които съм му поверил или които са му поверени от друг адвокат относно негов клиент. Адвокатът може да разкрие поверителна информация само доколкото това е необходимо, за да се защити в хода на производства (гражданскоправни, административноправни, наказателноправни, дисциплинарни и други), свързани със спор между него и мен като негов клиент.

Кореспонденцията между мен и адвоката ми, без оглед на начина, по който се осъществява, включително по електронен път, не подлежи на преглеждане, копиране, проверка и изземване и не може да бъде използвана като доказателство. Неприкосновени са адвокатските книжа, досиета, електронни документи, компютърна техника и други носители на информация. Te също не подлежат на преглеждане, копиране, проверка и изземване, независимо от местонахождението им. Не може да се иска достъп до клиентски сметки или информация за тях. Разговорите между мен и адвоката ми не могат да се подслушват и записват, но могат да бъдат наблюдавани. Евентуално направените записи не могат да се използват като доказателство и подлежат на незабавно унищожаване. Адвокатът не може да бъде разпитван относно: разговорите и кореспонденцията му с мен като клиент; разговорите и кореспонденцията му с друг адвокат; делата на клиент; факти и обстоятелства, които е узнал във връзка с осъществяваната защита и съдействие. Това важи и за младши адвокат (лице, придобило юридическа правоспособност и положило необходимия изпит, но което няма две години юридически стаж) и за адвокатския сътрудник (лица на трудов договор, наети от адвокатите, които се вписват в регистър към адвокатската колегия).

Адвокатът има право да се среща насаме с мен като клиент в отделно помещение, включително когато съм задържан под стража или лишен от свобода. По време на срещите адвокатът има право да ми предава и да получава писмени материали във връзка с делото, съдържанието на които не подлежи на проверка.

Изключения от принципа на опазването на адвокатската тайна има във връзка с прането на пари и финансирането на тероризма. Прането на пари представлява преобразуване или прехвърляне на имущество, придобито от престъпна дейност, за да бъде укрит или прикрит незаконният произход на имуществото. При възникване на съмнение за изпиране на пари или за финансиране на тероризъм всяко лице, което по занятие извършва правни консултации (адвокат, юрисконсулт), е задължено да събере информация относно операцията или сделката и да уведоми държавните органи, освен когато тази информация му е станала известна при или по повод участие в съдебно или досъдебно производство, което тече в момента, предстои да бъде открито или е приключило (например, ако му споделя информацията в качеството ми на обвиняем).

За неизпълнение на задължението за опазване на адвокатската тайна, адвокатът носи дисциплинарна отговорност, като може да му се наложат следните наказания:

  • порицание;

  • глоба от една до осем минимални работни заплати;

  • лишаване от право да бъде избиран в органите на адвокатурата за срок от една до три години;

  • лишаване от право да упражнява адвокатска професия за срок от 3 до 18 месеца;

  • лишаване от право да упражнява адвокатска професия за срок до 5 години при повторно нарушение.

Порицанието и глобата могат да се налагат и заедно с друго наказание. В маловажни случаи може да му се направи само лично предупреждение.

Освен това за нарушаването на адвокатската тайна може да му се търси наказателна отговорност за издаване на чужда тайна, поверена му в качеството на адвокат, която е опасна за доброто име на някого. Наказанието за това е лишаване от свобода до една година или глоба от 100 до 300 лева.

Ако адвокатът ми наруши изискването за опазването на адвокатската тайна и с това ми нанесе вреди (имуществени или неимуществени), то мога да подам иск срещу него и да искам тези вреди да бъдат обезщетени. Имуществени вреди ще са налице например, когато съм уволнен вследствие на нарушената тайна или пък не успея да сключа важна сделка. Ако последствията от нарушаването на адвокатската тайна засегнат достойнството ми, физическото и емоционалното ми състояние, аз ще имам възможността да претендирам обезщетение за неимуществени вреди, което съдът определя по справедливост. И в двата случая вредите трябва да се докажат.

  • Източници

    § Koнституция на Република България (КРБ):

    Чл. 30/5 КРБ – относно адвокатската тайна;

    § Закон за адвокатурата (ЗАдв):

    Чл. 3 и 4 ЗАдв – oтносно понятието за адвокат;

    Чл. 21 ЗАдв – относно адвокатските сътрудници;

    Чл. 33 ЗАдв – относно тайната на кореспонденцията;

    Чл. 34 ЗАдв – относно срещите между адвокат и клиент;

    Чл.45 ЗАдв – относно адвокатската тайна;

    Чл. 51 ЗАдв – относно имуществената отговорност на адвоката;

    Чл.131,133 ЗАдв – относно дисциплинарната отговорност на адвоката;

    § Етичен кодекс на адвоката (ЕКА):

    Чл. 1 и 9 ЕКА – относно задълженията на адвоката;

    Чл. 5 ЕКА – относно опазването на адвокатската тайна;

    § Наказателно-процесуален кодекс (НПК):

    Чл. 121/2 НПК – относно адвоката като свидетел;

    § Наказателен кодекс (НК):

    Чл. 145 НК – относно издаването на чужда тайна;

    § Закон за мерките срещу изпирането на пари (ЗМСИП):

    Чл. 2 ЗМСИП – относно понятието за изпиране на пари;

    Чл. 3 ЗМСИП – относно мерките срещу изпирането на пари;

    Чл. 7 ЗМСИП – относно събирането на информация;

    Чл. 11 ЗМСИП – относно уведомяването на държавните органи;

    §  Закон за мерките срещу финансирането на тероризма (ЗМСФТ):

    Чл. 9 ЗМСФТ – относно събирането на информация и уведомяване на държавните органи;

    § Закон за задълженията и договорите (ЗЗД):

    Чл. 45 ЗЗД – относно имуществената отговорност;

    Чл. 52 ЗЗД – относно неимуществените вреди;

    § Инструкция за действията, които могат да извършват органите на досъдебното производство по отношение на адвокати:

    Чл. 1 – неприкосновеност на адвокатските носители на информация;

    Чл. 6 – относно срещите между адвокат и клиент;