Киберпрестъпност - кога съм нейна жертва?

Удобно ми е така, когато мога да правя всичко през компютъра си вкъщи, а защо не и през телефона в парка - плащам сметки, пазарувам, управлявам си баланса по банковата сметка. Понякога дори не се замислям, колко много информация споделям в интернет и то само докато си резервирам самолетния билет до Милано. Всичко това обаче автоматично ме превръща в потенциална жертва на някое киберпрестъпление.

А какво е пък е това киберпрестъпление?

На пръв поглед ми звучи като нещо далечно, идващо от бъдещето, което надали ще ми се случи точно пък на мен. Но това всъщност е опасност, на която съм изложен във всеки един момент, в който ползвам услуги в интернет (чатове, имейли, форуми). Киберпрестъпление е всяко престъпление, свързано с незаконен достъп, прихващане, обработване на компютърни данни, което се извършва чрез използването на компютър или компютърна мрежа. Такъв ще бъде случаят, ако разбият паролата на имейла ми или на акаунта ми за онлайн банкиране, ако ми заразят компютъра с вирус, или пък ако стана жертва на “хакерство” и някой без мое разрешение се добере до данните на компютъра ми.

Кога съм жертва на кражба на лични данни?

В интернет пространството мога да срещна това явление като фишинг (зарибяване). Фишингът е начин, по който мога да бъда подмамен да предоставя на някого мои лични данни - адрес, телефонен номер, номер на дебитната/кредитна карта, ЕГН и др. Най-често това става, като ми бъдат изпратени имейл, който иска от мен да предоставя подобни данни, или прикачен файл, който може да зарази компютъра ми с вирус или шпионски софтуер. Така цялата информация, която споделям, може лесно да бъде присвоена от някого с цел банкова или кредитна измама или друго престъпление, което да изглежда сякаш е извършено от мен. Разбира се, тези деяния са наказуеми. Така лицето, което копира, използва или осъществи достъп до моите компютърни данни, без моето разрешение, когато се изисква такова, се наказва с глоба до 3000 лева.Ако въпросният човек извърши престъплението повторно или пък осъществи достъп до данни за създаването на електронния ми подпис без моето разрешение, наказанието, което може да получи е лишаване от свобода до 3 години или глоба до 5000 лева.Безброй са онлайн платформите, в които при регистрация трябва да предоставя лични данни. Уж защитавам всичко със сложни пароли, но това не винаги върши работа и те лесно могат да бъдат разбити от някой хакер. Затова, ако някой разпространи мои пароли или кодове и от това последва разкриване на моите лични данни или пък на информация, представляваща държавна или друга защитена от закон тайна (например търговска тайна), то този човек може да получи наказание лишаване от свобода до 1 година.

Кога е налице компютърна измама?

Престъплението се отличава със следните признаци:

За такава измама наказанието е лишаване от свобода от 1 до 6 години и глоба до 6000 лева.

Виртуален тормоз - предвиждат ли се наказания?

Различните социални мрежи (Instagram,Twitter, Facebook) са се превърнали в идеално бойно поле за размяна на груби слова, обиди, клевети или заплахи. И тъй като в ерата на информационните технологии и няма как да се откъсна изцяло от това пространство, винаги мога да стана мишена на подобен тормоз.Ако някой ме обиди в интернет, където това може да стане достояние на широк кръг от хора, той може да бъде наказан с глоба от 3000 до 10 000 лева и обществено порицание.Същото се отнася и за случаите, в които някой разпространява неверни и позорни обстоятелства за мен или ме обвини в престъпление, което не съм извършил отново като използва например социални мрежи. Ако вследствие на подобни клевети за мен настъпят тежки последици (ако ме задържат от полицията или пък ако посегна на живота си), наказанието е глоба от 5000 до 15 000 лева и обществено порицание.Ако на някого му хрумне чрез електронни информационни системи или по друг начин да проповядва или подбужда към дискриминация, насилие или омраза, основани на моята раса, народност или етническа принадлежност, го грози от 1 до 4 години затвор,с глоба от 5000 до 10 000 лева, както и обществено порицание.

Компютърни вируси - правната страна

Компютърният вирус е нещо подобно на човешкия вирус. Никой не го иска, но той може да се появи по всяко време.Той се разпространява автоматично и против волята или без знанието ми из системата и мрежата на моя компютър и го привежда в нежелано от мен състояния. Например след като е бил заразен със вирус, компютърът ми може изцяло да блокира или да започне да отваря милиони прозорчета на екрана, без аз да правя каквото и да е било.Такива вируси мога да “прихвана” както ако кликна на някоя реклама, която изскочи на екрана ми докато сърфирам, така и ако отворя имейл със съмнително съдържание, което обикновено отива в “спам”, но понякога се смесва и с нормалната ми поща. Като се има предвид какви вреди може да ми причини един вирус, ако някой ми прати подобно нещо, той/тя може да бъде наказан с глоба до 3000 лева. Същото е и наказанието, ако някой ми прикачи вирус с цел да наруши конкретно дейността на моя компютър или да узнае, заличи, изтрие, измени или копира компютърните ми данни без мое разрешение, а не просто, защото му харесва да разпраща компютърни вируси на когото и да е.Ако от цялото това заразяване с вируси за мен са настъпили значителни вреди (напр.източена е голяма сума пари от банковата ми сметка) или пък извършителят го прави повторно, наказанието за него е лишаване от свобода до 3 години заедно с глоба до 1000 лева.

Къде да подам сигнал в случай на киберпестъпност?

[toggles][toggle title=Източници]Наказателен кодекс (НК):чл.93, т.27 - относно понятието за “компютърен вирус”;чл.148, ал. 1, т.2 във вр. с чл. 146, ал. 1 - относно наказанието за обида;чл.148, ал. 2 във връзка с ал. 1, т.2 във вр. с чл.147, ал.1 - относно наказнието за клевета;чл. 162, ал.1 - относно наказанията за реч на омразата;чл. 212а, ал. 1 - относно компютърните измами;чл. 319а, ал.1 - относно достъпа до компютърни данни без разрешение;чл. 319а, ал.3 - относно достъпа до компютърни данни по отношение за създаване на електронен подпис;чл.319г, ал.1, 2 - относно наказанията за заразяване с компютърен вирус;чл.319г, ал.3 - относно настъпването на тежки вреди в следствие на пратен компютърен вирус;чл. 319д, ал.1 - относно наказанието за разпространението на пароли и кодове;чл. 348а, ал. 1 - относно набавянето на данни чрез зарибяване (фишинг).Закон за защита на личните данни (ЗЗЛД):чл. 4, ал.1 - относно допустимостта за обработка на лични данни.Закон за националната система за спешни повиквания с единен европейски номер 112:чл. 37 - относно последиците от подаване на сигнал при неспешен случай;чл. 38 - относно последиците от подаването на неверен сигнал.Конвенцията за престъпленията в кибернетичното пространство (подписана в Будапеща - 2001г.):чл.2,3.4 - относно определението за кеберпрестъпление.Сайт на ГДБОП - КиберпрестъпностОфициален сайт за борба с компютърните престъпления[/toggle][/toggles]

Автор и дата на последна актуализация на текста спрямо законодателството:

Магдалена

Митева

26.5.2017

Избрани от редакцията

Най-новите статии

Още от близо 1000 статии

Потърси правата си