Често ми се случва да заваря имейла си препълнен с писма, които никога не съм очаквал или искал да получа. Те са на всевъзможна тема – излет в наш или чужд курорт на ниска цена, обява за надомна работа, намаление на виагра, покана за бизнес вечеря. Те всички са безсмислени, а някои дори опасни. Те се увеличават с десетки при всяко влизане в пощенската ми кутия. Дори да изтрия сто, ме затрупват още двеста. Те са досадни, дразнещи и ядат от времето ми. Те са СПАМ.

Какво е СПАМ и как да го позная?

Търговски съобщения по нашия закон са рекламни или други съобщения, представящи услугите на лице, което извършва търговска или занаятчийска дейност или упражнява регулирана професия (напр: стоматолог, корабен механик, масажист и др.).
Когато получа такова съобщение, без предварително да съм се съгласил за това, то се превръща в „непоискано“ или още „СПАМ“.

Не всеки спам е забранен от закона. На първо място, всяко непоискано съобщение трябва да бъде обозначено като такова още с постъпването му в пощата ми. Така мога да получавам спам, озаглавен с „Това е СПАМ: Предлагаме промоционално мобилни телефони“, но не и просто „Купете си нов мобилен телефон изгодно“. В случай че спамът не е обозначен като такъв, изпратилият го търпи административна санкция – глоба от 250 до 1500 лв., а ако извършителят е юридическо лице – имуществена санкция от 500 до 2000 лв. Как обаче мога да избегна и предварително маркираните електронни съобщения от този вид?

Как да се защитя от СПАМ?

Решението за юридическите лица е просто. За тях е създаден регистър, в който се вписват електронните им адреси, стига това да е било заявено предварително по надлежния ред. Регистърът се води от Комисията за защита на потребителите (КЗП). Изпращането на непоискани търговски съобщения до вписан адрес е забранено под страх от глоба в размери 250 до 1500 лв., а при повторно нарушение от 1000 до 4000 лв. Редът за вписване е описан подробно на официалния сайт на регистъра. То се извършва чрез заявление, което се подава:

Образецът за заявлението също може да се открие на сайта на Комисията. Без вписване в регистъра електронните адреси на юридическите лица са незащитени и всяко непоискано съобщение, стига то да е обозначено като такова, е законно получено.

След регистрацията мога да се защитя като подам жалба за получаване на спам. Жалбите се подават отново до КЗП на същия адрес. Съдържанието е следното:

  • моите имена, ЕГН, адрес за кореспонденция, телефон, други контакти;
  • юридическо лице, което е било регистрирано;
  • регистрационен код, който съм получил от КЗП по имейл при регистрацията;
  • електронен адрес на изпращач и получател;
  • текста на полученото съобщение;
  • други данни.

NB! Важно е да изпратя „хедърите“ на получения имейл. Те са част от електронното съобщение и посочват различни данни за изпращача, нужни на КЗП, за да се разберат кой стои зад спам-атаката. Хедърите при различните електронни пощи се извличат по различен начин (най-често десен клик върху текста на съобщението и „виж кода“). Механизмът на действие при различните електронни съобщителни мрежи може да се открие тук.

При физическите лица (всеки отделен човек, дори едноличният търговец) нещата са по-различни. Могат да се обособят следните две групи:

  • Група на потребителите или т.нар. защитена група – тук влизат потребителите. Аз съм потребител, ако стоките или услугите, които ползвам, не са предназначени за извършването на търговска или друга професионална дейност. В този случай изпращането на имейли до мен относно намаления или нови стоки в магазина (стига да не съм дал предварително съгласие за това) е забранено. Като потребител от мен не се изисква да бъда вписан в регистър. Достатъчна е жалба, която се подава отново пред Комисия за защита на потребителите. Отново имам право да подам жалбата онлайн, лично или по пощата, както сметна за добре.
  • Всички останали или т.нар. незащитена от закона група. Повече за начините на защита от СПАМ, в случай че не попадам в нито една от изброените в това Право групи – мога да науча тук.

Автор:
Слави Ганев, IV курс право в СУ “Св. Климент Охридски”

Образци:

Заявление за регистрация в регистъра на електронните адреси на юридическите лица, които не желаят да получават непоискани търговски съобщения

  • Източници

    § Закон за електронната търговия (ЗЕТ):

    чл. 5, ал. 1 относно търговските съобщения по смисъла на закона

    чл. 6, ал. 1 относно задължението на доставчик на услуги при изпращане на непоискани търговски съобщения да конкретизира съобщението като непоискано

    чл. 6, ал. 2 относно регистъра на електронните адреси на юридически лица, които не желаят да получават непоискани търговски съобщения

    чл. 24, ал. 1 относно предвидените наказание за нарушаване на разпоредбата на чл. 6, ал. 1, 3 или 4

    чл. 24, ал. 3 относно предвиденото наказания за повторно нарушение

    § Закон за защита на потребителите

    § Наредба за водене на електронен регистър на юридическите лица, които не желаят да получават непоискани търговски съобщения

    чл. 10, Наредба – относно реквизитите на заявлението;

    § Директива 2000/31/ЕС за електронната търговия

    § Кискинов, В. – „Непоискани електронни съобщения“, сп. Съвременно право, кн. 2/2005, Лекционен курс по информационно право: „35. Защита на личните данни. Права на физическите лица“ и „39. Непоискани електронни съобщения“, на сайта на ЮФ на СУ „Св. Климент Охридски“

    § Ганев, Сл. – „Как правото се бори със спама и как той побеждава“, електронно сп. Download.BG, 21.08.2011

    § Официалният сайт на КЗП