Съседът ме тормози, отправя закани към мен,че ще ми направи нещо. Това съвсем нормално поражда у мен страх и започвам да се притеснявам за сигурността си. Редица хора ежедневно получават заплахи под всякаква форма от свои съседи, колеги, бивши гаджета, а понякога и от напълно непознати. Важно е обаче да мога да преценя кога действително има престъпление и какво мога да направя при подобен проблем.
Това ще е налице, когато някой се закани с престъпление против мен самия или мой имот, а също така и против моите близки. Заканата трябва да е за престъпление, а не за каквото и да е друго действие. Престъпление е само такова опасно деяние, което е изрично посочено в закона като нарушение и за което може да ми се наложи наказание. Този някой може да се закани устно, писмено или по какъвто и да е друг начин, стига заканата да е насочено конкретно към мен. Това обаче не е достатъчно! Необходимо е всички тези закани да предизвикат у мен основателен страх от евентуални, опасни за мен последици. Тоест ако близък приятел ми каже „ Ще те убия! Защо не ми каза по-рано?” или баща ми ми каже „Ще ти скъсам ушите! Къде скиташ из нощите?”, едва ли ще се страхувам или паникьосам, че това действително може да се случи. В такива случаи няма да има престъпление.Съвсем друга е ситуацията обаче, ако някой системно ми звъни и ми казва, че ще ме убие, ще ми счупи краката, бута ми бележки под вратата, на които пише „Ще ти подпаля къщата!”, праща ми писма, в които казва, че ще пребие децата ми. Това поражда у мен основателен страх за моята сигурност и за тази на семейството ми. В тези случаи е необходимо да предприема някакви мерки за защита.
Като за начало мога да поискам помощ от полицията. Пред полицейските органи аз трябва накратко да опиша взаимоотношенията си с лицето, което ме заплашва, заплахите, на които съм бил подложен, на коя дата, по кое време и на кое място ми се е случило това. Хубаво е да имам свидетели, включително това могат да бъдат и мои роднини, но също и съседи или други очевидци. След като дам убедителни данни, че съм заплашван и това ме кара да се страхувам, полицейските органи могат да предупредят устно или писмено лицето, което ме заплашва, относно предвиденото наказание за престъплението, с което то се е заканило.В присъствието на заканващия се и на един свидетел се съставя протокол. В него полицията описва в какво обвинявам дееца и какво е наказанието за това. След като бъдат запознати със съдържанието му, протоколът се подписва от дееца, от полицейския органи и от свидетеля. В случай, че деецът откаже да го подпише, протоколът се подписва само от свидетеля, което е достатъчно да считам, че деецът е предупреден.Когато заканващият се упорито не се отказва и продължава да ме заплашва, полицейските органи могат да го задържат, но за не повече от 24 часа.Когато се окаже, че предупреждението от полицията няма ефект, мога също така да подам частна тъжба до съда. Не трябва да забравям обаче, че имам 6 месеца да го направя от момента, в който съм получил заплахата.Трябва да се обърна към районен съд, намиращ се там, където съм получил заканата с престъпление. Ако някой ме заплаши, че ще ме залее с киселина и ще ме обезобрази в Кърджали, то аз ще подам своята тъжба в Районен съд – Кърджали. Това е престъпление от частен характер, тоест наказателното преследване на дееца (този, когото обвинявам в извършването на престъпление) започва по моя инициатива. Имам правото да определям хода на производството, тоест мога да оттегля тъжбата си по всяко време тъй като, например, с дееца сме се разбрали помежду си и сме се помирили. Мога да отложа или да спра делото. В някои случаи дори мога да искам осъденият да не бъде наказан.Аз съм този, който трябва да докаже с всички възможни средства, че деецът се е заканил с престъпление, като си доведа свидетели, покажа писмени бележки, писма, с които съм бил заплашван, ако има такива. Имам право да искам съдействие от полицията за събиране на сведения, които сам не мога да събера.След като си подам тъжбата и вече е образувано дело, мога да поискам от съда по всяко време да забрани на човека, който е отправил спрямо мен заплаха с престъпление, непосредствено да ме доближава. Мога да поискам тази забрана да бъде отменена, когато счета, че това вече не е необходимо.
Престъплението да е от общ характер означава наказателното преследване на дееца да започва по моя инициатива или по инициатива на прокурора. За разлика от престъпленията от частен характер обаче тук нямам правото да определям хода на производството.Това може да прави само съдът или прокурорът.Престъплението "закана", ще бъде от общ характер. ако:
При такава ситуация аз като пострадал мога да съобщя писмено или устно на прокурор или разследващ орган към МВР за извършената срещу мен закана като отида в местното РПУ или участък. Писменото съобщение трябва да съдържа моите лични данни и трябва да е подписано, а за устното се съставя протокол.Ако са налице достатъчно данни, тоест може да се направи основателно предположение, че е извършено престъпление, прокурорът или разследващият орган образуват досъдебно производство. То се образува само при престъпления от общ характер. Това е процес, при който се събират данни и доказателства дали действително е извършено престъпление, преди да се пристъпи към разглеждане на случая пред съд. Важно! Тук тежестта на доказване лежи върху прокурора и разследващите органи.Разследването следва да се извърши в рамките на 2 месеца от образуване на досъдебното производство, като има опция този срок да бъде удължен с до 4 месеца. След това делото се изпраща на прокурора, който има 1 месец да реши дали ще прекрати или спре делото, или пък ще предложи извършителят да бъде освободен от наказателна отговорност. Другото, което може да се случи, е аз и извършителят да се споразумеем пред прокурора. Ако има достатъчно сведения за извършено престъпление и не стигнем до споразумение, прокурорът пренасочва случая към съда.[toggles][toggle title=Източници] Наказателен кодексчл. 84 – относно срока за подаване на тъжбатачл. 142, ал.1 , т.6 и 8 – относно особеностите на извършителя на заплахатачл.144 – относно това какво е заплаха (закана с престъпление)чл.161 – относно частния характер на престъплението по чл. 144, ал.1 Наказателен процесуален кодексчл. 14 - относно изискванията за провеждане на разследванечл. 24 - относно определянето на хода на производството от частния тъжител.чл. 35 – относно това кой е компетентният съд.чл. 36 – относно подсъдността по местоизвършване на престъплението.чл. 67 – относно искането да се забрани на дееца да доближава пострадалия.чл.81 – относно изискванията за форма, съдържание, приложения и срокове за подаване на тъжбата.чл. 83 – относно съдействието на МВР по събирането на сведения,чл.103 – относно тежестта на доказване при дела, образувани по тъжба на пострадалия, съответно от прокурора и разследващите органи.чл. 191 - относно делата, по които се провежда досъдебно производствочл. 193 - относно това кои са органите на досъдебното производство чл. 194 - относно общия характер на престъплението “закана” чл. 207 - относно условията за образуване на досъдебно производствочл. 208 - относно поводите за образуване на досъдебно производство чл. 209 - относно формата и съдържанието на съобщенията за престъплениячл. 234 - относно сроковете за провеждане на разследване.чл. 242 - относно правомощията на прокурора чл. 247 - относно това кога заканата с престъпление е престъпление от общ характерчл.414 - относно освобождаване от изтърпяване на наказание, наложено за престъпление при поискване на частния тъжител. Закон за Министерството на вътрешните работичл.65 – относно предупреждението и съставянето на протокол от страна на органите на МВР.чл.72 – относно задържането на дееца.чл. 73 – срок на задържането. Наказателно право. Особена част – Александър Стойнов, Сиела, София, 2013г.[/toggle][/toggles]
Автор и дата на последна актуализация на текста спрямо законодателството:
Магдалена
Митева
20.1.2017
