Правна защита от СПАМ (SPAM) - как става?

В първата част по темата, посветена на този въпрос, се запознах с правата си против СПАМ атаките. Поради тяхната непълнота в закона, се отварят празнини, които могат да бъдат използвани успешно от хилядите разпращачи на непоискани търговски съобщения.

Научи за новите правила за защита на личните данни на тази страница.

Вариант 1: Когато е налице нарушение на правилата за използването на мои лични данни

Когато личните ми данни са събрани от администратор на лични данни, имам право да възразя срещу обработването им за целите на директния маркетинг. „Директен маркетинг“ е предлагане на стоки и услуги на физически лица по пощата, по телефон или по друг директен начин, както и допитване с цел проучване относно предлаганите стоки и услуги. Преди предоставянето на данните ми за такива цели, следва да бъда уведомен и да ми се даде възможност да възразя против използването им по този начин. Този вариант на СПАМ може да е както електронен, така и разпратен по обикновена поща. Така ако водоснабдителното дружество в моя район, което знае адреса, името, телефона ми, ги предостави за рекламни цели на някоя банка, за да започне тя да ме оферира за кредит, или дори ако се споразумее с банката да поставя в пликовете със сметките и рекламни брошури, имам правото да реализирам защитата си чрез жалба до Комисията за защита на личните данни (КЗЛД). Вариантите за подаването ѝ са следните:

• по електронен път чрез сайта им или на kzld@cpdp.bg;
• устно на адреса им в уреченото приемно време;
• по поща или факс на същия адрес.

Жалбата ми трябва да съдържа поне:

• моите имена, адрес, телефон, имейл (при наличие);
• естество на искането ми (от какво се оплаквам);
• друга информация или документи (ако такива се искат от закона или ако сметна, че ще помогнат на КЗЛД да отсъди в моя полза);
• дата и подпис (електронен подпис, ако жалбата е подадена по електронен път).

Вариант 2: Когато е налице нарушение на правата ми при взаимоотношения с мобилни оператори

Според Закона за електронните съобщения осъществяването на повиквания или всякакви съобщения за целите на директния маркетинг и реклама се позволяват само при предварително получено съгласие на потребителя, което може да може да бъде оттеглено по всяко време. Това ще се прояви например, ако се абонирам за новини в някой интернет магазин (т. нар. „нюзлетър“). Това е функция, която автоматично ще изпраща до имейла ми бюлетин с новите стоки на сайта. Във всеки случай мога да оттегля веднъж дадено съгласие за получаване на такива съобщения. Съществуват различни начини за това – изключване на услугата отново от сайта, чрез имейл до пощата, от която се получават съобщенията и др. под. Ако от другата страна решат да не ми обърнат внимание или да не ми осигурят вариант да се откажа, мога да предприема действия срещу тях, като подам жалба до Комисията за регулиране на съобщенията (КРС). Формуляри за попълване има на сайта на Комисията. Не бива да забравям да приложа хедърите, ако съобщението е било електронно. (Те са част от електронното съобщение и посочват различни данни за изпращача, нужни на Комисията, за да се разбере кой стои зад спам-атаката. Хедърите при различните електронни пощи се извличат по различен начин (най-често десен клик върху текста на съобщението и „виж кода“). Механизмът на действие при различните електронни съобщителни мрежи може да се открие тук.). Адресът, до който се изпращат жалбите, е предоставен тук.

В един-единствен случай обаче споменатият вариант на СПАМ е допустим. По силата на закона всеки, получил данни за контакт по електронен път, чрез сключване на търговска сделка може да ги използва за изпращане на съобщение за маркетинг и реклама на негови собствени сходни продукти или услуги. Така например, ако бях закупил от онзи интернет магазин една книга и ако бях предоставил електронния или пощенския си адрес за тази цел, то той щеше да бъде отворен за СПАМ от страна на електронния магазин, стига неговите съобщения да се отнасят до подобни на закупените от мен продукти – други книги. Отново обаче трябва да ми бъде предоставена възможност да изразя несъгласие за извършването на подобни действия още при сключване на сделката или в последствие.

NB! За изпращачът на търговските съобщения съществуват и други задължения, неспазването на които води до санкции:

• Подателят следва да бъде идентифициран, а не анонимен.
• Да има посочен валиден адрес, на който да мога да възразя срещу получаването на последващи съобщения.
• Съобщението да е разпознаваемо като търговско (т.е. да е обозначено).
• Ясно и недвусмислено да бъдат определени условията за ползване на промоционни предложения (отстъпки, премии, подаръци и пр.) или за участие в състезания и игри с обявени награди, ако в съобщението се съдържат такава информация (т.е. изисква се да не се опитват да ме въведат в някакво заблуждение или да прикрият част от регламента).

Защитата при последните два случая се осъществява отново с жалба до Комисия за регулиране на съобщенията, която изиска да се попълни същия формиляр.

Правата ми при предоставяне на финансови услуги от разстояние

„Финансова услуга“ е всяка услуга по извършване на банкова дейност, кредитиране, застраховане, допълнително доброволно пенсионно осигуряване с лични вноски, инвестиционно посредничество, както и предоставяне на платежни услуги. А за неин потребител се счита всяко физическо лице, което е страна по договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние и е краен потребител. По силата на закона се изисква предварителното съгласие на потребителя при използването на следните средства за комуникация от разстояние от страна на доставчика на финансови услуги:

• автоматизирани системи за позвъняване без човешка намеса;
• факс;
• други средства за комуникация от разстояние (напр. електронна поща).

Жалбите за нарушения подавам до Комисията за защита на потребителите. Съдържанието, което следва да включа в жалбата, е:

• наименование на органа, до който подавам жалбата (т. е. КЗП);
• моите имена, пощенски или електронен адрес;
• срещу кого подавам жалбата (като се посочи наименованието на фирмата или на търговския обект, както и неговото седалище или адрес на управление);
• моите оплаквания и искания;
• дата и подпис;
• всякакви доказателства (хедъри, телефонни разпечатки и т.н.).

Адресът, на който се подават, мога да открия на сайта на Комисията.

Автор: Слави Ганев

[toggles][toggle title="Източници"]

§ Закон за защита на личните данни (ЗЗЛД):

чл. 34а, ал. 1, т. 2 - относно правото на физически лица на възражение срещу използване на личните им данни за целите на деректния маркетинг

чл. 34а, ал. 1, т. 3 - относно правото на физическите лица да бъдат уведомени предварително за това използване

§ 1, т. 15 ДР - относно „директен маркетинг“ по смисъла на закона

§ Правилник за дейността на Комисията за защита на личните данни и на нейната администрация (ПДКЗЛДНА):

чл. 29 - относно начините за подаване на искания

чл. 30 - относно необходимите реквизите на изканията

§ Р. № 47 от 06.12.2006 г., КЗЛД относно пример за нарушение разпоредбите на ЗЗЛД

§ Директива 2002/58/ЕС на ЕП и ЕС за обработване на личните данни и защита неприкосновеността в електронния съобщителен сектор

§ Закон за електронните съобщения (ЗЕС):

чл. 261, ал. 1 - относно изискването за предварително съгласие на физическо лице преди изпращането му на съобщения за целите на директния маркетинг

чл. 261, ал. 2 - относно изпращане на рекламни съобщения до потребител на търговец

261, ал. 2, т. 1 и т. 2 - относно възможността за възражение на потребителя

чл. 261, ал. 5 - относно изискванията относно непоисканите търговски съобщения

§ Закон за електронната търговия (ЗЕТ):

чл. 5, ал. 3, т. 1 - т. 4 - относно изискванията относно непоисканите търговски съобщения

§ Директива 2000/31/ЕС за електронната търговия

§ Закон за предоставяне на финансови услуги от разстояние (ЗПФУР):

чл. 7, ал. 2 - относно понятието „потребител на финансова услуга“

чл. 17, ал. 1 - относно изискванията за съгласие на потребителя

§ 1, т. 1 ДР относно понятието „финансова услуга“

чл. 22, ал. 1 - относно контрола на КЗП по ЗПФУР

§ Директива 2002/65/ЕО на Европейския парламент и Съвета за продажба от разстояние на финансови услуги

§ Кискинов, В. - Лекционен курс по информационно право: „35. Защита на личните данни. Права на физическите лица“, на сайта на ЮФ на СУ „Св. Климент Охридски“

§ Сайт на Комисия за защита на потребителите

§ Сайт на Комисия за защита на личните данни

§ Сайт на Комисия за регулиране на съобщенията

[/toggle][/toggles]