Какво е обида, клевета и набедяване

Престъпленията от частен характер са тези, за които по моя инициатива чрез подаването на молба – частна тъжба, започва наказателното преследване на дееца (този, когото обвинявам в извършването на престъпление), като имам правото по всяко време да определям хода на производството, а в някои случаи дори мога да искам осъденият да не бъде наказан.

Важно е да зная, че тежестта на доказването за престъпленията от частен характер лежи върху мен – частния тъжител.

Обида

Ако някой в мое присъствие ми каже нещо (например ме напсува или изрече обидни за мен думи) или извърши нещо унизително (наплю ме, отправи ми неприличен жест), което по моя преценка накърнява честта или достойнството ми, ако образувам дело срещу него, то той може да бъде наказан от съда за обида с глоба от 1000 до 3000 лева. Също така по преценка на съда може да му бъде наложено и наказанието обществено порицание.

Този тип престъпление може да бъде осъществено, когато обидата е направена в мое присъствие, по телефона, с писмо и др., стига да е отправено към мен.

Ако същата тази обида (устна или чрез действие) е отправена:

• публично (в присъствието на други хора),
• разпространена чрез печатно произведение или по друг начин;
• ако самият аз съм длъжностно лице. "Длъжностно лице" е това, на което е възложено да изпълнява със заплата или безплатно, временно или постоянно, служба в държавно учреждение, ръководна работа или работа, свързана с пазене или управление на чуждо имущество в държавно предприятие, кооперация, обществена организация, друго юридическо лице или при едноличен търговец, както и на частен нотариус и помощник-нотариус, частен съдебен изпълнител и помощник-частен съдебен изпълнител.
• и същата е при или по повод изпълнение на службата ми;
• ако отправилият накърняващите думи или жест е длъжностно лице или от представител на обществеността при или по повод изпълнение на службата или функцията му,

то наказанието за извършителя е по-тежко - глоба от 3000 до 10 000лева и обществено порицание.

Важно: Ако аз, на своя страна, съм отвърнал веднага с обида, то съдът може да не наложи и за двама ни наказание.

Клевета

Ако някой разгласи позорно (разгласяването му накърнява честта и достойнството ми) обстоятелство за мен или ми припише престъпление и ако образувам дело срещу него, то той може да бъде наказан за клевета с глоба от 3000 до 7000 лева и с обществено порицание. Особеното е, че тази невярна информация е казана пред някой друг, а не пред мен мен и изразеното твърдение трябва да е невярно, за да бъде квалифицирано като клевета. напр. Иван ме наклеветява пред съпругата ми, че съм й изневерил.

Но ако разпространената информация се окаже вярна, т.е. той е казал истината за мен, то деецът не се наказва.

Ако клеветата е:

• разпространена публично (в присъствието на други хора),
• разпространена чрез печатно произведение или по друг начин;
• ако самият съм длъжностно лице и същата е при или по повод изпълнение на службата ми;
• ако отправилият накърняващите думи или жест е длъжностно лице или от представител на обществеността при или по повод изпълнение на службата или функцията му,
• довела до настъпването на тежки последици

то наказанието е глоба от пет хиляди лева до петнадесет хиляди лева и обществено порицание.

Набедяване

Ако някой пред надлежен орган на властта ме набеди, че съм извършил престъпление, като знае, че съм невинен, или представи неистински доказателства (Това са подправени доказателства с невярно съдържание) се наказва за набедяване с лишаване от свобода от 1 до 6 години и с обществено порицание.

Ако вследствие на набедяването бъда привлечен към наказателна отговорност, то наказанието за набедилият ме е по-тежко - лишаване от свобода от 1 до 10 години.

Разликата при набедяването и клеветата за извършено престъпление е, че при набедяването това твърдение се прави пред държавен орган (например някой подава сигнал и ме обвинява в районното управление, че съм надрал с ключ колата му), а при клеветата, тази информация е разкрита пред някого друг, било то група от хора в тяхно непосредствено присъствие, било то в печатно или интернет издание (напр. интернет статия със заглавие: “Грабежът го направи Владо”). Също така, набедяването е престъпление от общ характер (компетентните органи водят процеса на доказване), докато клеветата е престъпление от частен характер.

Важно: Обидата и клеветата като престъпления се доказват от мен в съдебното заседание поради факта, че това са престъпления от частен характер и цялата доказателствена тежест лежи върху мен. В този аспект аз трябва да докажа:

• че е осъществено наистина извършеното;
• че извършеното е обществено опасно (не е общественоопасно деянието, осъществено при неизбежна отбрана, крайна необходимост, задържане на престъпник, оправдан стопански риск);
• че извършеното противоречи на закона;
• че извършителят е извършил деянието умишлено - той трябва да съзнава и да желае или да допусне опетняването на името ми или накърняване на честта и достойнството ми;
• че е налична причинната връзка между извършеното и осъществилия се резултат.

Поради това е желателно, преди да обвиня някого в извършването на определено престъпление, да се консултирам с адвокат.

[toggles][toggle title="Източници"]

§ Наказателен Кодекс

чл.10 - относно това кое деяние е общественоопасночл.11, ал.2 - относно това кое деяние е извършено умишлено

чл.12 - относно особеностите на неизбежната отбрана

чл. 12а - относно особеностите на задържане на престъпник

чл. 13 - особеностите на крайната необходимост

чл. 13а - особеностите на оправдания стопански риск

чл.93, т.1 и 6 - относно легалните дефиниции на “длъжностно лице” и “неистински документ”чл. 146 - относно какво е обида

чл. 147 - относно това какво е клевета

чл. 148 - относно квалифицираните (по-тежко наказуемите) случаи на обида и клевета

чл. 286 - относно какво е набедяване

[/toggle][/toggles]