Тревога! Неизвестен мъж се е обадил на баба ми, представяйки се за мой доктор, и е поискал от нея сума пари за „спешното” ми лечение, наложило се заради претърпяна катастрофа. За щастие недоверчивата ми баба е чувала за „телефонните измамници” и е подходила разумно, обаждайки се на роднините ми, вместо веднага да преведе исканите пари на човека. За съжаление, сходни обаждания често завършват по обратния начин – със стресираща загуба за някой и печалба за друг. Ето така се става жертва на престъплението измама, затова е важно да знам какво представлява измамата според закона и какви са правата ми, ако пострадам.

Какво представлява измамата според закона?

Измамата е престъпление, при което някой се възползва от недостатъчните ми познания за факти от действителността или самият той умело ме заблуждава. Вследствие на въвеждането ми в заблуждение аз се лишавам от част от своето имущество. По този начин измамата, засяга моите имуществени права. Важно е да знам, че мога да бъда измамена само като физическо лице, т.е. фирмата ми не може да бъде измамена, тя може само да претърпи някаква имуществена вреда.

Има няколко вида измама:

  • класическа – която ще разгледам в следващите редове;
  • документна измама – особеното при нея е, че се използва документ с лъжливо съдържание, което цели да заблужди жертвата;
  • компютърна – в този случай престъпникът използва компютърни данни или чужд електронен подпис за целите си;
  • застрахователна – за нея ще отговарям, ако умишлено повредя или унищожа застрахованото  си имущество.

Основната цел на измамата, разбира се, е користна. С действията си извършителят преследва някаква имотна облага. Може да иска да си набави парична печалба, да си спести някое свое задължение или пък да си присвои някакво имущество, както е при документната измама.  

По какъв начин мога да бъда измамен?

За да постигне целта си, извършителят на класическата измама може да постъпи по три различни начина:

  1. Може самият той да ме заблуди, като формира у мен някакви неверни представинапр., че имам направена черна магия и ако не му платя, за да ми я развали, ще попадна в беда.
  2.  Може вече да съм имала изградени неверни представи и той да поддържа това заблуждение. Често именно при телефонните измами, „докторът” може да ми се е обадил да съобщи за трагедията на близък, а „касиерът”, поддържайки тази версия ще дойде, за да му платя операцията. В случая двамата ще бъдат съучастници.
  3. Може и да реши да използва заблуждението, неопитността или неосведомеността ми относно действителността. Така напр. може да не съм била наясно, че служителите на НАП са длъжни да се легитимират със служебната си карта при проверка, както и че дължимите суми към НАП могат да се събират само безкасово. В резултат на това, докато съм си мислила, че плащам задълженията си на лицата, представили се за служители, в действителност съм била измамена.

Следващият важен момент от това престъпление е поведението на измаменото лице. След като някой ме е заблудил или се възползвал от заблуждението ми, аз извършвам някакво вредоносно разпореждане с нечие имущество – може да е собственото ми или чуждо. Това разпореждане може да представлява най-често даване на парична сума или вещи, прехвърляне на собственост върху имот и др. В следствие на действията ми настъпва и вредата за имуществото, което е и крайният резултат от престъплението измама.

NB! Каквото и действие да съм извършила, съм действала напълно доброволно, макар и да съм била мотивирана именно от погрешните си представи за действителността. Самият измамник по никакъв друг начин, освен чрез мен, не може да получи имуществото ми. Ако то е било отнето от мен или са ме принудили да го предам, най-вероятно съм станала жертва на друго престъпление – кражба, грабеж, изнудване или др.

Какво наказание грози измамника?

За извършеното престъпление измамника го грози наказание лишаване от свобода до 3 или до 6 години, в зависимост от това дали той само се е възползвал от заблуждението ми или самият той ме е “омаял”.

Законът може да бъде и още по-строг, ако:

  • деецът се е представил за длъжностно лице или за лице, което действа по поръчка на властта. “Длъжностно лице” е това, на което е възложено да изпълнява със заплата или безплатно, временно или постоянно, служба в държавно учреждение, ръководна работа или работа, свързана с пазене или управление на чуждо имущество в държавно предприятие, кооперация, обществена организация, друго юридическо лице или при едноличен търговец, както и на частен нотариус и помощник-нотариус, частен съдебен изпълнител и помощник-частен съдебен изпълнител. Такъв беше примерът с лицата от НАП по-горе.
  • ако измамата е извършена от две или повече лица;
  • ако измамата е извършена от длъжностно лице в кръга на неговата длъжност или от лице, което извършва по занятие сделки с валута в наличност;
  • ако деецът извършва измама за втори път;
  • ако причинената вреда е в големи размери (над 70 минимални работни заплати);

В тези случаи наказанието може да бъде лишаване от свобода от 1 до 8 години.

Съдът може да прецени, че измамата е маловажен случай. Извършеното престъпление с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства не е така опасно в сравнение с обикновените случаи на престъпление от този видВ този случай наказанието за измамника ще бъде лишаване от свобода до една година или пробация.

Този път телефонните измамници не успяха да заблудят баба ми. Но все пак е по-добре да я информирам за нейните права, ако пострада от това или друго престъпление.

  • Източници

    Наказателен кодекс (изм. и доп., бр. 74 от 26.09.2015 г.)

    чл. 93, т. 1 НК – относно опреде;лението на длъжностно лице

    чл. 209 НК – относно основния състав на измамата;

    чл. 209, ал. 3 НК – относно наказанието при маловажен случай;

    чл. 210 НК – относно квалифицираните състави;

    чл. 212 НК – относно документата измама;

    чл. 212а НК – относно компютърната измама;

    чл. 213 НК – относно застрахователната измама;

    Решение № 266/95-ВКС-ІІ н.о. – относно възможността само физическо лице да бъде измамено;

    Стойнов, А., Наказателно право. Особена част. Престъпления против собствеността.