“Това е чиста дискриминация!” Израз, който чувам все по - често по всевъзможни поводи и на още по-всевъзможни места. Понякога се случва докато гледам някое предаване по телевизията. Друг път - докато пътувам в автобуса, попадайки на разпален спор между “разбирачи”. Случвало се е дори и мен да “обвинят” в дискриминация, макар и на шега. И тъй като явно темата е важна и предизвиква голям интерес, ще ми се да науча веднъж завинаги що е то дискриминация и как да постъпя, в случай че се окажа нейна жертва.
Какво представлява дискриминацията?
В буквален превод от латински “дискриминация” означава “правене на разлика”. Най-общо дискриминацията е нееднакво отношение към различни хора или групи от хора въз основа на определени техни признаци:
- пол, раса, народност, етническа принадлежност, човешки геном, гражданство, произход, религия или вяра, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично или обществено положение, увреждане, възраст, сексуална ориентация, семейно положение, имуществено състояние;
- всякакви други признаци, установени със закон или международен договор, по който България е страна.
Нееднаквото отношение се изразява в:
- ограничаване на правата на отделни хора или група хора (например не ме пускат да вляза в даден ресторант заради етническата ми принадлежност) или
- предоставяне на права и предимства (т. нар. привилегии) на отделни хора или група хора, които не са признати за останалите (например: Возя се на аванта в градския транспорт, но контролата ме подминава, без да ме глоби, заради различната ми етническа принадлежност. По този начин се дискриминират останалите пътници без билет, които биват глобени.).
В зависимост от признака, по който се “прави разлика”, се обособяват и различни разновидности на дискриминацията - расова, етническа, полова, възрастова и т.н. Например: Не ме наемат на работа като продавач в магазин, само защото съм мъж, въпреки, че работата може да се извършва еднакво добре както от мъже, така и от жени. В случая съм жертва на полова дискриминация.
Важно! Дискриминацията е нарушение на моите основни конституционни права и е забранена. В съответствие с Конституцията:
- всички хора се раждат свободни и равни по достойнство и права;
- всички граждани са равни пред закона;
- не се допускат никакви ограничения на правата или привилегии, основани на раса, народност, етническа принадлежност, пол, произход, религия, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично или обществено положение или имуществено състояние.
Кога не е налице дискриминация?
В някои изрично посочени в Закона за защита от дискриминация случаи е допустимо нееднаквото ми третиране спрямо останалите лица. Ако попадна в някоя от следващите хипотези, не съм жертва на дискриминация.
Така не се счита за дискриминация:
- Различното третиране на лица на основата на някой от посочените по-горе дискриминационни признаци, когато този признак (едновременно):
- е съществено и определящо професионално изискване за заемането на определена длъжност или упражняване на занятие или дейност;
- целта на различното третиране и на изискването, което се поставя, е законна;
-
- изискването не надхвърля необходимото за постигането на определената цел.
Например: няма да съм дискриминиран, ако не ме вземат на работа като шофьор, ако съм с увреждане, което не ми позволява да движа ръцете си.
- Различното третиране на лица на основата на тяхното гражданство или на лица без гражданство, когато това е предвидено в закон или международен договор, по който България е страна. Така например, според Изборния кодекс, ако съм лице без българско гражданство, нямам право да гласувам в изборите за народни представители.
- Когато различното третиране е обективно оправдано за постигане на законна цел и средствата за постигането й не надвишават необходимите предели, е възможно, без да е дискриминация:
- определянето на изисквания за минимална възраст, професионален опит или стаж при наемане на работа или при предоставяне на определени преимущества, свързани с работата;
- определянето на максимална възраст за наемане на работа, което е свързано с необходимостта от обучение за заемане на съответната длъжност или с необходимостта от разумен срок за заемане на длъжността преди пенсиониране;
-
- определянето на изисквания за минимална и максимална възраст за достъп до обучение и образование с оглед естеството на обучението или образованието, или условията, при които то се осъществява.
-
- различно третиране въз основа на религията, вярата или пола ми, когато тези мои признаци са съществено и определящо професионално изискване за извършването на занятие в религиозна институция или организация. Допустимо е различно третиране въз основа на същите признаци и по отношение на религиозно образование или обучение.
- бременни жени, жени в напреднал етап на лечение ин-витро и майки, установена със закон, освен ако те не желаят да се ползват от тази закрила и са уведомили писмено за това работодателя;
- на деца без родители, непълнолетни, самотни родители и лица с увреждания, установена със закон.
- Изискванията за възраст и определен от закона трудов или служебен стаж за целите на пенсионното осигуряване.
- Различното ми третиране, когато съм лице с увреждане при провеждане на обучение и придобиване на образование за задоволяване на специфичните ми образователни потребности с цел изравняване на възможностите ми спрямо останалите лица.
- Установяване на максимална възраст за получаване на кредит по Закона за кредитиране на студенти и докторанти.
- Някои специални мерки, предприемани спрямо определени групи лица:
- мерките и програмите по Закона за насърчаване на заетостта;
- мерките в областта на образованието и обучението за осигуряване на балансирано участие на жените и мъжете, доколкото и докато тези мерки са необходими (т.нар. квоти в някои ВУЗ-ове например);
-
- специалните мерки в полза на лица или групи лица в неравностойно положение на основата на някой от дискриминационните признаци (виж. по-горе) с цел изравняване на възможностите им, доколкото и докато тези мерки са необходими;
-
- мерките за защита на самобитността и идентичността на лицата, принадлежащи към етнически, религиозни или езикови малцинства, и на правото им да поддържат и развиват своята култура, да изповядват и практикуват своята религия или да ползват своя език;
-
- мерките в областта на образованието и обучението за осигуряване на участието на лица, принадлежащи към етнически малцинства, доколкото и докато тези мерки са необходими;
-
- мерки, които имат за цел инициативи, изключително или основно насърчаващи предприемачеството сред жените в случаите, когато те са недостатъчно представеният пол, или за предотвратяване или компенсиране на неизгодни в професионалната кариера.
- Различното третиране на лица при предоставянето на стоки и услуги, предназначени изключително или основно за представителите на единия от половете, което има за основание законна цел и средствата за постигането й са подходящи и необходими.
[toggles][toggle title="Източници"]
§ Конституция на Република България (КРБ):
чл. 6, ал.1 - относно правото на свобода и равенство по достойнство и права;
чл. 6, ал. 2 - относно равенството пред закона и забраната за дискриминация.
§ Закон за защита от дискриминация (ЗЗДискр.):
чл. 4, ал. 1 - относно основанията за дискриминация;
чл. 7, ал. 1 - относно случаите, в които нееднаквото третиране не е дискриминация.
§ Изборен кодекс (ИК):
чл. 243 - относно изискването за българско гражданство за упражняване на активно избирателно право.
[/toggle][/toggles]