На всеки от нас в този живот може да се случи да сбърка. Аз направих такава грешка, извърших престъпление, бях осъден за стореното от мен и попаднах в затвора. В Ад -а, с главно “А”. Слушал съм ужасни неща за това място, които с една дума, могат да се обобщят така: там не си човек, нямаш права. Вярно ли е това? Имам ли въобще някакви права в затвора?
Преди всичко трябва да съм наясно, че целите на наказанието (включително и на лишаването от свобода и отлежаване на присъдата в затвора) са да накарат престъпника да се поправи и превъзпита, да се повлияе превантивно на останалата част на обществото, а не да бъде унижаван, измъчван или лишаван от елементарни човешки и граждански права.
По-голямата част от тях се запазват, т.е. аз оставам гражданин на България и като такъв се ползвам с правата, гарантирани ми от родното законодателство. Разбира се, с влизането ми в затвора част от някои мои основни права са ограничени, напр. нямам право да гласувам, както и да участвам като кандидат в избори за държавни и местни органи на управление.
Наред с правата, които имам като човек и гражданин на страната – в това число и ограничените – аз имам и специални права. Те са ми предоставени в качеството ми на затворник. Повечето от тях са изрично въведени с цел да бъдат спазени човешките ми права, както и много международни договори, по които България е страна.
Според това право, аз мога да изисквам и получавам информация за това как протича изпълнението на наказанието ми – т.е. какъв срок ми остава, ще мога ли да се възползвам от предсрочно освобождаване, кога мога да премина от по-лек към по-тежък режим и т.н.
Фактът, че делото е приключило и съм в затвора, не означава, че вече нямам право на адвокат. Напротив – мога да се виждам с него по всяко време на денонощието, а освен това да искам да ми си предостави възможност за телефонен разговор с моя адвокат.
Това е едно от най-важните ми права в затвора, защото, ако работя, наказанието ми ще бъде намалено. За 2 работни дни, наказанието и се намалява с 1 ден. Освен платена работа, която затворът ми намира според моите възможности и умения, мога да работя и доброволно неплатено. Правото на работа ми дава и право на почивка. Ако работя поне 8 месеца през последните 10 месеца, то ще ми бъде отпусната годишна почивка от 14 дни.
Ако в затвора има установени места и програми за обучения, имам право на образование. Нямам право обаче да записвам висше. Ако съм непълнолетен обаче, мога да посещавам занятия и училище до завършване на средно образование.
Като затворник имам право на безплатна храна, отделно легло със спално бельо и принадлежности за спане, дрехи и обувки, здравно осигуряване. Всичко това се поема от държавата.
Тук влизат правата ми на нормален 8-часов сън дневно, излизане на открито за 1 час на ден, както и да ми идват на свиждане – поне 2 пъти месечно. В повечето затвори свижданията се провеждат в почивните дни за удобство на работещите посетители. По време на свиждане, близките ми могат да ми носят храна и други предмети, които обаче за целите на сигурността се проверяват от надзирателите.
В затвора ми се позволява да гледам телевизия, да слушам радио, да чета вестници или книги, а дори и да изучавам чужди езици. Времето и начинът за това също се определят от надзирателите. Не на последно място, мога да кореспондирам с познати и близки.
В затвора мога да пиша книги или да създавам други произведения на изкуството, като наред с това ми се гарантират и авторските ми права на създаденото. Мога и да продавам своите продукти, като хонорарът ми се изплаща изцяло, без да дължа нищо поради факта, че съм в затвора.
Въпреки че съм в затвора, имам право да сключвам граждански брак.
Така нареченото право да защитавам правата си ми дава възможност да подавам молби или сигнали – включително и писма до президента за помилване. Освен до началника на затвора, имам право да изпращам своите молби, сигнали и жалби и до други държавни органи – като ако нямам средства да заплатя кореспонденцията, ми се предоставят безвъзмездно такива – както и до медиите.
И в двата случая, имам право да бъда отделен от останалите затворници. Така, бременни жени в затвора се поставят в специални помещения, пригодени за нуждите им, а освен това са и под постоянен лекарски надзор. Непълнолетните също имат право да не се настанят при пълнолетните затворници.
Автор:Виктория Дичева
[toggles][toggle title="Източници"]
§ Наказателно-изпълнително право, Здравко Трайков
чл. 36 НК – относно целите на наказанието
§ Закон за изпълнение на наказанията и задържане под стража
чл. 75 ЗИНЗС – относно ограничаването на правата ми в затвора
чл. 76-91 ЗИНЗС – относно специалните ми права в затвора
[/toggle][/toggles]
Автор и дата на последна актуализация на текста спрямо законодателството:
рубриката
“Стани автор”
15.2.2018
