Наскоро купих недвижим имот на едно хубаво планинско място. Отивам през почивните дни на вилата и намирам друг да се разполага там, мисля го за крадец. Но се оказа, че съвсем правомерно си живее там. Предишният собственик му е учредил право на ползване преди да продаде имота. Какво е това право на ползване? След като аз съм собственикът, не мога ли само аз да ползвам имота си, а трябва да търпя някого?
Правото на ползване е право, което ограничава правото на собственика върху неговия имот и което се учредява от него. Правото на собственост и правото на ползване съществуват паралелно. Тоест аз си оставам притежател на имота, мога да се разпореждам с него (да го продавам, дарявам, заменям и т.н). Но не мога да го ползвам (да живея в него, да го използвам за офис и т.н), освен ако правото на ползване не е учредено за част от имота, тогава посочените ограничения са само за нея.
Като собственик мога да учредя право на ползване върху имота си в полза на друго лице. За целта сключваме договор с нотариален акт, който се вписва в Имотния регистър. Този договор поражда за мен и за ползвателя съответни права и задължения. Ползвателят има право да:
Ползвателят има задължението да:
Аз имам право да:
Аз имам задължението да:
Освен като предмет на самостоятелен договор, правото на ползване може да бъде и клауза от друг договор. Или “монетата има две страни”, тоест не само мога да учредя правото в полза на друг, но мога и да го запазя за себе си при сключване на сделка, в резултат на която вече няма да съм собственик като например продажба, договор за издръжка и гледане, дарение и др. Естествено възможно е и да прехвърля имота на едно лице, а да учредя едновременно право на ползване на друго, например при завещание или дарение с тежест.
Ползвателят не може да отчуждава правото на ползване (да го прехвърля на трети лица възмездно или безвъзмездно), но може да го преотстъпва. Пример за преотстъпване е отдаването на имота под наем и получаването на дохода от него.Важно! Какво става с договора за наем, ако бъде прекратено правото на ползване?
Правото на ползване не може да се наследява. Ако съм го учредил без срок и не са настъпили други прекратителни основания, то ще се прекрати със смъртта на ползвателя.
При учредено право на ползване, кръгът от правата ми като собственик се ограничава. Имотът си е мой, но не мога да правя всичко с него. Не мога например да го отдавам под наем, това, вече стана ясно, е право на ползвателя, тъй като основно задължение по договора за наем е предоставянето на имота за ползване, а аз не се разполагам с него. Мога обаче да се разпореждам с имота, но правото на ползване се проявява като тежест върху него при извършването на всяко едно такова действие. Какво значи това: при прехвърляне на недвижимия ми имот, най-често чрез продажба, купувачът ще придобие собствеността върху имота, но правото на ползване ще се запази, то е “резистентно” на действията ми и новият собственик ще трябва също да го “търпи”. На практика при справка в Имотния регистър, всеки може да установи наличието на право на ползване и да прецени желае ли да купи имота ми. В такъв случай кандидатите доста намаляват.
Правото на ползване може да се прекрати и аз отново да стана “пълновластен господар” на имота си в следните случаи:
Актуализира: Милена Горанова[toggles][toggle title=Източници]Закон за собствеността (ЗС):чл. 56 - относно правата на ползване;чл. 57-58 - относно задълженията на ползвателя;чл. 59 - относно прекратяване на правото на ползване;чл. 61 - относно правата на собственика при неизпълнение;Закон за задълженията и договорите (ЗЗД):чл. 18 - относно формата на договора;чл. 226 - относно дарението с тежест;чл. 237-238 - относно прехвърляне на имота и срока на договора за наем;Закон за кадастъра и имотния регистър (ЗКИР):чл. 92-93 - относно правеното на справка в Имотния регистър;Закон за наследството (ЗН):чл. 17,ал. 1 - относно завещанието с тежест;[/toggle][/toggles]
Автор и дата на последна актуализация на текста спрямо законодателството:
Пенка
Попова
22.11.2017