Правната екипировка на моето пътуване извън ЕС

Откакто България е член на Европейския съюз (01.01.2007), пътуването в рамките на Съюза се извършва само с лична карта или т.нар. международен паспорт. Какво обаче трябва да знам и с какви документи трябва да разполагам, ако ми се налага да пътувам извън ЕС?

В зависимост от мястото, към което съм се устремил, мога да различа няколко режима и няколко групи държави:

Държави, които участват в Споразумението за европейско икономическо пространство (ЕИП) и не са членове на ЕС – Исландия, Лихтенщайн, Норвегия. Към тази група може да се включи и Швейцария. В тези страни режимът е същият като за ЕС и в тях мога да пътувам с лична карта или международен паспорт.
Държави, с които България има сключен международен договор, позволяващ ми да влизам на тяхна територия само с лична карта (напр. Сърбия, Черна гора, Албания и др.). В тях мога да пътувам и с международен паспорт.
Държави, за които ми е необходим задължително само валиден международен паспорт (напр. Турция, Аржентина, Бразилия и др.). За някои държави за определен срок от време не е нужна виза, след което визата става задължителна.
Държави, за които са ми необходим валиден международен паспорт и виза (САЩ, Русия и др.). Ако ми е необходима допълнителна информация, то такава мога да получа в посолството на съответната държава в София, а ако няма такова – в посолството на трета държава, която изпълнява и функциите на посолство на страната, за която ще пътувам. Информация за нужната виза мога да намеря тук.

Подробна информация относно документите, които са ми необходими за съответната държава, в която ще пътувам, мога да намеря тук.

Важно! Международният ми паспорт трябва да е валиден поне за 6 месеца от датата на пътуването. Ако променя името си, то задължително трябва да си извадя нови лични документи, вкл. международен паспорт. В случай че загубя паспорта си в чужбина или бъде откраднат, то в съответното българско дипломатическо представителство може да ми бъде издаден временен паспорт, след като заплатя съответните такси. Ако в дадената държава няма българско посолство/консулство, то мога да се обърна към произволно представителство на държава-членка на ЕС, където ще ми бъде издаден временен документ за пътуване. Тук (горе вдясно) мога да намеря информация за всички български дипломатически представителства в чужбина.

Някои държави (особено извън Европа) имат специфични изисквания, така че е добре да проверя какво ми е нужно за всеки отделен случай. Ако например се нуждая от задължителна ваксина, то за информация мога да се обърна към Националния център по заразни и паразитни болести на телефон + 359 2 944 69 99.

Справка за всякаква информация (документи и други изисквания), касаеща мое пътуване в чужбина, мога да извърша тук.

Ако пътувам в чужбина с автомобил, то застраховката ми „Гражданска отговорност“ важи за държавите-членки на ЕС, както и за Исландия, Лихтенщайн, Норвегия, Швейцария, Андора и Сърбия. За Албания, Босна и Херцеговина, Беларус, Македония, Израел, Иран, Черна гора, Мароко, Молдова, Русия, Тунис, Турция и Украйна е задължително да се снабдя със сертификат „Зелена карта“.

Ако пътувам с детето ми, което е под 18 години, то трябва да се снабдя с нотариално заверена декларация (разрешение) от другия родител за пътуването. В противен случай може да не бъда допуснат да напусна страната. Освен това страната, за която пътувам, може да има различни изисквания по отношение на документите, необходими при пътуване с деца – може да се изисква декларация от двамата родители, документ, доказващ родствена връзка и др. Важно е да се отбележи, че в някои страни лицата навършват пълнолетие не на 18-годишна възраст, както е в България. В случай на нужда е добре да получа допълнителна информация като се свържа с посолството или консулството на съответната държава у нас.

Няма да ми бъде разрешено да напусна страната, ако:

Има достатъчно данни, че с пътуването ми застрашавам непосредствено сигурността на Република България или че извършвам, подбуждам, участвам в приготовление, подпомагане или в обучение за извършването на терористична дейност.
Има достатъчно данни, че с пътуването ми застрашавам системата за защита на класифицирана информация, която е държавна тайна (ако например изнасям подобна информация без разрешение).
Ако съм осъден на лишаване от свобода до изтърпяване на наложеното ми наказание, освен ако съм осъден условно или съм предсрочно освободен.
Ако ми е наложена забрана за напускане пределите на страната.

Освен това може да не ми бъде разрешено да напусна страната, ако съм обвиняем за умишлено престъпление, за което се предвижда лишаване от свобода до пет години, както и ако съм осъден за такова престъпление преди все още да съм влязъл в затвора.

Препоръчително е предварително да си направя здравна застраховка, която да покрива евентуално лечение или медицински услуги в чужбина. Ако притежавам европейска здравноосигурителна карта, някои от спешните медицински услуги са безплатни.

Актуализира: Магдалена Митева[toggles][toggle title="Източници"]

§ Закон за българските лични документи (ЗБЛД):

чл. 9 ЗБЛД – относно издаването на нови документи при промяна на името;

Чл. 13 ЗБЛД – относно документите за самоличност;

Чл. 23/2 ЗБЛД – относно правото на напускане на страната с лична карта;

Чл. 75 ЗБЛД – относно разрешението за напускане на страната;

Чл. 76 т.1 и т.9 ЗБЛД – относно напускането на страната на обвиняеми и малолетни и непълнолетни;

§ Правилник за издаване на българските лични документи (ПИБЛД):

Чл. 7/1 т.1 ПИБЛД – относно заявленията за издаване на български лични документи;

§ Кодекс за застраховането (КЗ):

чл. 480/1 КЗ – относно застраховката „Гражданска отговорност“;

§ Закон за задълженията и договорите (ЗЗД):