Правата ми като обвиняем в наказателен процес

Какво ми се случи?

Получавам призовка от полицията, в която е посочено, че ме викат в Районното полицейско управление. Призовката трябва да съдържа следната информация:

• наименованието на учреждението, което я изпраща;
• номерът на делото и годината на образуването му;
• името и адресът на призованото лице;
• качеството, в което то се призовава;
• мястото, датата и часът, в който се призовава;
• процесуалното действие, което е извършено или което лицето следва да извърши;
• последиците от неявяването (глоба в размер до 100 лв., в случай че неявяването е станало по неуважителни причини).

За какво трябва да внимавам?

Трябва да се запозная със съдържанието на призовката, за да се ориентирам в какво качество ме викат в полицията.

• Първият вариант е да ме викат в качеството на свидетел. (скоро: “Правата ми като свидетел”).
• В случай че ме викат в качеството на обвиняем, трябва да имам предвид следната информация:

Какви права възникват за мен?

1. Правата ми като обвиняем при разследване.

• Имам право да се явя със защитник – нещо, което е записано и върху призовката за призоваване в полицията.
• Имам право да се запозная с обвинението, да го прочета така, както е формулирано от органите на досъдебното производство, както и да получа копие от него. Разследващият орган не е длъжен да предоставя доказателствата, върху които се базира обвинението. Това задължение възниква за него в един по-късен етап на производството.
• Имам право да давам обяснения, но това не означава че съм длъжен да го правя. Имам право да преценя дали да отговарям на зададени въпроси или не.
• Имам право да поискам от разследващия орган да бъда призован при предявяване на разследването, когато ще ми бъдат предоставени доказателствата по делото, върху които се основава обвинението. Това е важно правомощие, защото само ако изрично изразя воля да бъда призован, разследващият орган ще бъде задължен да го стори.
• Имам право при предявяване на разследването да се явя със своя защитник и да правя искания, бележки и възражения във връзка с действията по разследването. Мога да изкажа моите искания писмено или устно, като в този случай разследващият орган е задължен да впише всички мои искания в протокола за предявяване на разследването. Със своите волеизявления имам право да твърдя:

○        Непълнота на събраните доказателства;

○        Допуснати съществени процесуални нарушения;

○        Искания за събиране на нови доказателства и др.

В случай на направени от мен искания, бележки или възражения, прокурорът е длъжен да ги вземе предвид и да се произнесе относно основателността им. В случай че откаже да предприеме допълнителни действия по разследването, той трябва да мотивира отказа си в изрично постановление.

В случай че след извършване на действията по разследване, прокурорът реши да внесе обвинителен акт в съда, наказателното производство ще премине към следващата, основната си фаза – съдебната. Обвинителният акт е единственото средство, чрез което прокурорът може да реализира конституционното си правомощие за привличане към наказателна отговорност на лицата за извършено престъпление от общ характер.

1. Правата ми като подсъдим в съдебно заседание.

• Имам право да се запозная с обвинителния акт. Той ще ми бъде връчен по разпореждане на съдия-докладчика по делото, като едновременно с това ми се съобщава за датата, на която ще се проведе разпоредителното заседание по делото.
• Имам право да присъствам на всички съдебни заседания.
• Имам право да се ползвам от услугите на защитник – един или повече, да упълномощавам други защитници или да оттеглям пълномощията си спрямо определен защитник по всяко време на процеса.
• Имам право да искам отвод на: съдия или съдебен заседател, на съдебния секретар, прокурора, защитника ми, вещите лица, назначен преводач или тълковник в процеса.
• Имам право да искам промяна на наложена мярка за неотклонение, ако обстоятелствата, поради които съдът я е наложил, са се променили.
• Имам право да поискам делото да се разглежда при закрити врати, когато в процеса на съдебните заседания има опасност да бъдат разгласени факти от интимния ми живот.
• Имам право да давам или да не давам обяснения – съдебният състав няма право да прави заключения от мълчанието ми, нито да презюмира вина у мен, в случай че откажа да давам обяснения.
• Имам право да задавам въпроси на свидетелите и вещите лица.
• Имам право да правя доказателствени искания, които да доказват моята защитна теза.
• Имам право да преценя дали да се възползвам от съкратеното съдебно следствие, предвидено в Наказателно-процесуалния кодекс. Съкратеното съдебно следствие означава:

○        Да дам съгласие да не се провежда разпит на всички или на някои свидетели и вещи лица, а при постановяване на присъдата непосредствено да се ползва съдържанието на съответните протоколи и експертни заключения от разследването преди съдебно заседание. Внимание! Съгласието да не се събират повторно пред съда част от доказателствата, събрани в хода на разследването, в никакъв случай не означава направено самопризнание от моя страна, това е действие, което улеснява съда и води до по-бързо производство, в случаите, в които не е необходимо да се извършват повторно следствени действия, които е ясно че ще доведат до същия резултат.

○        Да призная изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съглася да не се събират доказателства за тези факти – в тази хипотеза съдът проверява дали направеното от мен самопризнание отговаря на събраните по делото доказателства и при постановяването на присъдата е длъжен да намали наложеното наказание „лишаване от свобода“ с 1/3.

• Имам право да говоря по всяко време от съдебното заседание.
• Имам право да изложа пред съда моето разбиране за представения пред съда доказателствен материал, да обясня защо според мен този доказателствен материал не доказва по несъмнен начин повдигнатото от прокурора обвинение, както и да дам моя интерпретация на фактите и обстоятелствата по делото.
• Имам право на последна дума, в която мога да помоля съда за справедливост, милост, снизхождение или да покажа разкаяние, в случай че признавам за извършеното престъпление.
• Имам право да чуя присъдата, която се прочита устно от съда непосредствено след упражняването на правото ми на последна дума.
• Във всички случаи имам право да се изказвам пред съда независимо от това дали моят защитник вече е упражнил право да говори по темата. Моята процесуална роля като обвиняем ми позволява да заемам позиции, включително коренно противоположни, от позициите, които заема моят защитник. Съдът е длъжен да чуе моето мнение и да се съобрази предимно с него, без значение каква защитна теза защитава моят защитник.

Какво да правя в случай че правата ми са нарушени?

• Имам право да обжалвам постановената присъда в 15-дневен срок от нейното постановяване, ако смятам че тя е неправилна.

По време на цялото наказателно производство – от момента на привличането ми като обвиняем до момента на влизане в сила на присъдата, за мен действа презумпцията за невинност и никое лице, държавен орган или организация не може да се отнася с мен като с виновен. Спрямо мен могат да бъдат установявани само онези ограничения, които са предвидени за лица, спрямо които тече наказателно производство, но не и ограниченията, предвидени за осъждани лица.

Актуализира: Боряна Русева

• Източници

  § Наказателно-процесуален кодекс (НПК):

  чл.15, ал.1 НПК – относно правото на защита на обвиняемия;

  чл.16 НПК – относно презумпцията за невинност;
  

  чл. 29 и 30 НПК – относно основанията за отвод на съдебния състав и съдебните секретари;

  чл. 55, ал. 1 НПК – относно правата на обвиняемия в наказателното производство;

  чл.93, ал.1 НПК – относно упълномощаването на защитника;

  чл.99, ал.2 НПК – относно възможността за лично упражняване на правата на обвиняемия отделно от тези на защитника;

  чл. 103 НПК – обясненията на обвиняемия като доказателствено средство;

  чл.179, ал.1 НПК – относно съдържанието на призовката;

  чл.179, ал.2 НПК –  относно допълнителното изискване призовката за призоваване на обвиняемия да описва правото му на защитник;

  чл.179, ал.4 НПК – относно посочването на процесуалното действие, за което се призовава лицето;

  чл. 219 НПК – относно правилата за привличане на обвиняем и за предявяването на постановлението за привличане на обвиняем;

  чл. 221 НПК – относно разпита на обвиняемия в досъдебното производство;

  чл. 227 НПК – относно правилата за предявяване на разследването на обвиняемия и неговия защитник;

  чл. 228 НПК – относно правилата за запознаване с материалите от разследването;

  чл. 229 НПК – относно възможността обвиняемият и защитникът му да правят искания, бележки и възражения по материалите от разследването преди повдигане на обвинението;

  чл. 246 НПК –  относно съставянето и съдържанието на обвинителния акт от прокурора;

  чл.263, ал.2 НПК – относно разглеждане на делото при закрити врати, когато има възможност за разкриване на факти от личния живот на гражданите;

  чл.277, ал.2 НПК – относно възможността подсъдимия да дава обяснения във всеки момент на делото;

  чл.280, ал.2 НПК – относно възможността да се задават въпроси на свидетел;

  чл.282, ал.2 НПК – относно възможността да се задават въпроси на вещо лице;

  чл.297 НПК – относно последната дума на подсъдимия;

  чл. 298 НПК – относно забраната за ограничаване времето за последна дума;

  чл.310, ал.1 НПК – относно прочитането на присъдата от председателя на съдебния състав;

  чл.318, ал.3 НПК – относно възможността за подсъдимия да обжалва постановената присъда;

  чл.319, ал.1 НПК – относно срока за обжалване на присъдата;

  чл.370, ал.1 НПК – относно предварителното изслушване на страните при решение за съкратено съдебно следствие;

  чл.371 НПК – относно въпросите, които се решават при предварителното изслушване на страните;

  чл.373, ал.2 НПК – относно това, че не се провежда разпит на подсъдимия при съкратеното съдебно следствие.

  Наказателен кодекс (НК):

  чл.58а, ал.1 НК – относно намалянето на наказанието с ⅓, когато подсъдимият даде съгласие за водене на съкратено съдебно следствие.

  Конституция на Република България (КРБ):

  чл. 127 КРБ – относно правомощията на прокуратурата.

  § Европейска конвенция за защита правата на човека 

  § “Наказателен процес на Република България” – Павлов, Стефан, София 1996г.