Задължения на лекаря към пациент при първоначален преглед

Рано или късно ставам „клиент“ на определен доктор като това неминуемо води до пораждане на права и задължения и за двете страни. Какви са обаче основните задължения на лекаря към мен като пациент при първоначалното ми посещение в неговия кабинет?

Трябва да знам, че докато чакам на опашка, за да вляза на преглед, много внимателно трябва да преценя своето състояние и ако се породи съмнение, че съществува сериозна опасност за рязко и скорошно влошаване на здравословното ми състояние, то незабавно трябва да известя болничния персонал и да не чакам на опашката (например при болки в гърдите или при натравяне с храна! ). С риск да бъда нахален, спокойно мога да вляза с предимство и да потърся спешна помощ, а докторът няма право да ми я откаже, защото трябва да оказва незабавна помощ на пациенти с реален риск за живота и здравето.

Лекарят трябва да ме лекува без значение от моята възраст, пол, произход, език, национална, расова или политическа принадлежност, образование, убеждения, културно равнище, сексуална ориентация, лично, обществено или материално положение, увреждане и вид и причина на заболяването.

Важно е да знам, че докторът трябва да подходи към мен по начин, който да изгради връзка на доверие и уважение, за да може да ме диагностицира максимално добре.

Лекарят може да откаже лечението и консултацията, когато е убеден, че между него и мен като пациент липсва необходимото доверие или липсват условия за изпълнението на неговите професионални права и задължения. Това не се отнася до задълженията му да окаже медицинска помощ при спешни случаи. Освен това той има право да откаже преглед, консултация и лечение, когато има пряка заплаха за здравето и живота му.

За доктора съществува задължение да направи всичко възможно по силите си да ми постави диагноза в разумен срок, уповавайки се на установените факти, професионалните си знания и утвърдените медицински стандарти. Трябва да имам предвид, че не винаги е възможно да се случи веднага, защото може докторът да не притежава необходимата квалификация и да се нуждае от помощ от друг специалист, например кардиолог (ако имам проблеми със сърцето) или рентгенолог (ако имам съмнение за счупване на кост). В този случай той трябва да избере най-точния специалист спрямо моя случай и ако е необходимо да ми назначи изследвания в лицензирана лаборатория, която най-точно да даде необходимите отговори, за да ми се постави максимално бързо диагноза и назначи лечение. Той е длъжен да осигури непрекъснатост в лечението, като представи цялата необходима информация на лекаря, който ще го замести.

Лекарят трябва да ме информира непрекъснато на разбираем език за здравословното ми състояние, за възможностите ми за лечение и за последствията и рисковете при избора на всеки един от посочените варианти. Информирането трябва да стане максимално обективно и прозрачно като изборът в крайна сметка е единствено мой и докторът няма право да ме принуждава да правя каквото и да било против волята ми, освен ако състоянието ми не е заплаха за други хора. Задължението на лекаря се разпростира само до информирането като той не може да ме принуждава да се лекувам.

Докторът трябва да ми назначи лечение, съобразено с моя избор, за да ограничи максимално всички известни рискове за здравето и живота ми като трябва да приложи всички възможни и легални методи и процедури, които биха се оказали благотворно влияние за разрешаването на здравословните ми проблеми. Лекарят няма право да извършва лечебно-диагностични процедури без съгласието ми или това на моите близки, освен при непосредствена заплаха за живота ми.

Освен това за лекаря се поражда и задължението да не разгласява пред никого информация за здравословното ми състояние, т.е. да пази лекарска тайна.

Ако лекарят не изпълнява задълженията си, то мога да се обърна към комисията по професионална етика на районната колегия на Българския лекарски съюз (БЛС), съответно Български зъболекарски съюз (БЗС) или до регионалната здравна инспекция.

За неизпълнение на задълженията на лекаря може да бъде наложено наказание:

порицание;
глоба в размер една до пет минимални работни заплати;
заличаване от регистъра на колегията за срок от 3 месеца до една година, т.е. отнемане на лекарски права.

Освен това на лекаря може да се наложи дисциплинарно наказание: забележка, предупреждение за уволнение или дисциплинарно уволнение.

Ако докторът се отнесе към мен непрофесионално - например с пренебрежение, неразбиране, не зачете мои основателни оплаквания, молби и др. и ако в следствие на това за мен възникнат здравословни усложнения, то имам право да търся от него обезщетение за всички преки и непосредствени вреди, както имуществени (например допълнителни разходи), така и неимуществени (например болки и страдания), които съм понесъл!

Автор:Ивайло ВасилевБогдан Млъчков

[toggles][toggle title="Източници"]

§ Кодекс на професионалната етика на лекарите (КПЕЛ):

чл. 11 КПЕЛ – относно оказването на помощ на лице в непосредствена опасност;

чл. 12 КПЕЛ - относно отказ да се извърши лечение или консултация;

чл. 24 КПЕЛ - относно отношения между лекар и пациент;

чл. 29 КПЕЛ – относно отказа на пациента от лечение;

чл. 35 КПЕЛ – относно консултацията с друг лекар;

§ Закон за здравето (ЗЗ):

Чл. 85 ЗЗ – относно забраната за дискриминация на пациент;

чл. 86/1 т.4 ЗЗ – относно правото на повече от едно медицинско становище;

чл. 86/1 т.5 ЗЗ – относно защитата на данните, отнасящи се до здравното състояние на пациента;