Когато посещавам лекар за първоначален преглед, имам право на уважително отношение, необходимата медицинска оценка и разбираема информация за състоянието ми. Задълженията на лекаря произтичат от Закона за здравето, правилата за добра медицинска практика и Кодекса за професионална етика. Те важат и когато прегледът е платен, и когато се извършва по линия на НЗОК.
Медицинската помощ трябва да се предоставя без дискриминация. Полът, възрастта, произходът, религията, увреждането или имущественото ми положение не са основание за унизително отношение или необоснован отказ. Редът за планов преглед може да зависи от записания час и организацията на лечебното заведение, а при спешност приоритет има медицинската необходимост.
При внезапно тежко състояние уведомявам незабавно медицинския персонал, за да бъде оценена спешността. Ако съм извън лечебно заведение и се нуждая от спешна помощ, звъня на 112. Самоволното влизане в кабинет не замества медицинската преценка и може да попречи на помощта за друг пациент.
Лекарят е длъжен да оказва спешна помощ при непосредствена опасност за здравето и живота. Извън спешните случаи етичният кодекс допуска отказ от лечение или консултация при липса на необходимото доверие или на условия за изпълнение на професионалните задължения. Кодексът предвижда и право на отказ при пряка заплаха за здравето и живота на самия лекар. Когато се оттегля от започнато лечение, той трябва да съдейства за неговата непрекъснатост и да предостави необходимата информация на заместващия го лекар.
Лекарят трябва да събере относимите сведения за оплакванията и заболяванията ми, да извърши необходимия преглед и да прецени какви изследвания, консултации или лечение са медицински обосновани. За това е важно да съобщя за приеманите лекарства, алергии, предходни заболявания и налични резултати.
Имам право на своевременна, достатъчна и качествена медицинска помощ. Това не означава гаранция, че окончателната диагноза ще бъде установена още при първото посещение, или право да получа всяко пожелано изследване. Когато случаят изисква друг специалист, допълнителни изследвания или болнично лечение, лекарят трябва да предприеме необходимото насочване според състоянието ми и приложимия ред.
Прегледът следва да зачита личното ми достойнство и интимната ми сфера. Медицинските действия трябва да бъдат документирани. Имам право на достъп до медицинската документация за моето здравословно състояние и да потърся второ медицинско мнение.
Лекарят трябва своевременно да ми обясни състоянието, диагнозата и прогнозата, целта и характера на предложеното лечение, разумните алтернативи, очакваните резултати и съществените рискове. Информацията включва възможните нежелани реакции, болка и неудобства, както и риска при отказ от лечение или при друг подход. Имам право да знам имената, длъжността и специалността на участващите в лечението ми лица.
Обяснението трябва да е във форма, която ми позволява да разбера и свободно да реша. Подписът върху бланка не замества разговора. Ако не разбирам медицински термин или последица, мога да поискам разяснение, преди да дам съгласие.
Мога писмено да упълномощя друго лице да получава информация вместо мен. Законът допуска и отказ от определена информация, който се отбелязва писмено в документацията, но не и когато здравословното ми състояние застрашава здравето на други лица.
По правило съгласието за медицинските дейности се дава от пациента. За непълнолетен между 14 и 18 години или ограничено запретен се изисква и съгласие на родителя или попечителя. За малолетен или недееспособен пациент съгласието се дава от родителя или настойника, освен в предвидените от закона специални случаи. За навършилите 16 години има ограничено изключение за определени здравни консултации, профилактични прегледи и изследвания по реда на наредба; то не обхваща всяко лечение.
Самото качество „съпруг“, „роднина“ или „придружител“ не дава автоматично право да се решава вместо дееспособен пълнолетен пациент. При деца, настанени извън семейството, и при някои случаи на психично заболяване се прилагат специалните законови правила.
При хирургична интервенция, обща анестезия, инвазивни и други методи с повишен риск или водещи до временна промяна на съзнанието информацията и съгласието са писмени. За останалите дейности се спазват приложимите правила за съгласие и документиране.
Изключенията са законово определени. Например дейностите по чл. 89 от Закона за здравето могат да се извършат без писмено съгласие при непосредствена опасност за живота, когато физическото или психичното състояние не позволява изразяване на съгласие и/или е невъзможно своевременно да се получи съгласието на необходимия по закон представител. Общото твърдение, че „всяко спешно състояние отменя всички права на пациента“, е неправилно.
Мога да откажа предложена помощ или продължаване на започнато лечение. Отказът се удостоверява в медицинската документация; ако не мога или откажа да го подпиша, законът предвижда удостоверяване от лекар и свидетел. Когато при отказ е застрашен животът ми, ръководителят на лечебното заведение може да реши да се проведе животоспасяващо лечение. Помощ против волята на пациента се допуска само в предвидените от закона случаи.
Мога впоследствие да оттегля отказа си. Лекарят трябва да ми разясни риска от забавянето; медицинските специалисти не отговарят за последиците от закъснението, дължащо се на отказа, при условията на закона.
Данните за здравето, диагнозата и лечението ми са защитени. Те не могат да се обсъждат произволно с работодателя, съседи или други пациенти. Достъпът на близки също изисква надлежно основание. Законът допуска предоставяне на здравна информация в определени случаи — например за продължаване на лечението, на компетентни контролни органи или когато специален закон го изисква. Разкриването трябва да има правно основание и да е ограничено до необходимото.
Описвам конкретно датата, лечебното заведение, лекаря, действията или отказа и последиците. Прилагам копия от наличните медицински документи, направления, платежни документи и кореспонденция. Запазвам оригиналите и входящия номер на жалбата.
Жалбата до контролен орган не присъжда сама по себе си обезщетение. Ако има причинени вреди, отделно се преценява иск срещу отговорните лица и/или лечебното заведение, а при данни за престъпление — сигнал до прокуратурата или полицията.
За нарушение на професионалната етика законът допуска порицание, глоба от една до пет минимални работни заплати или заличаване от регистъра на колегията за срок от три месеца до една година. Конкретната санкция се налага по установения ред, след доказване на нарушението. Възможни са и административни, трудови или наказателни последици, ако са налице съответните законови основания.
За обезщетение е необходимо да се установят предпоставките на гражданската отговорност, включително неправомерно поведение, вреда и причинна връзка. Неблагоприятният резултат от лечение сам по себе си не доказва лекарска грешка. Медицинската документация и експертната оценка често са решаващи за разграничаване на усложнение от нарушение на дължимата грижа.
Авторски принос: Ивайло Василев и Богдан Млъчков.
Автор и дата на последна актуализация на текста спрямо законодателството:
Праватами
.бг
4.10.2026
