С колегите ми в работата имаме общи разногласия с работодателя. Той не желае да удовлетвори исканията ни и не можем да решим проблемите в дух на взаимно разбирателство. Какво може да се направи в такъв случай?

Какво представлява стачката?

Конституцията и законите дават на мен и колегите ми, в качеството ни на работници или служители по трудово правоотношение, правото на стачка за защита на наши колективни икономически и социални интереси. Възможно е да предприемем т.нар. символична стачка, като носим или поставяме знаци, протестни плакати, ленти, значки, и др. символи, но без да спираме работа. Когато преустановим временно изпълнението на трудовите си задължения, започваме т.нар. ефективна стачка.

За да пристъпим към символична стачка е достатъчно предявените ни искания да не са уважени. Към ефективна стачка може да преминем, когато:

  • работодателят е поел задължения към нас, но не ги е изпълнил;
  • или сме потърсили решаване на спора ни чрез посредничество или доброволен арбитраж, но не е постигнато споразумение.

Провеждане на ефективна стачка

За да бъде ефективната ни стачка в съответствие със закона, трябва да бъдат изпълнени определени изисквания. Необходимо е с колегите да вземем решение с обикновено мнозинство от всички служители в предприятието ни за обявяването на стачката. Трябва да доведем намерението ни до знанието на работодателя най-малко 7 дни преди началото на стачката, като посочим нейната продължителност и като определим стачен комитет – орган, който ще ръководи стачката. Достатъчно изискване за продължителността е да заявим, че стачката ще продължи, докато не бъдат удовлетворени исканията ни.

Докато трае стачката, физическото ни присъствие на работа е задължително в установеното ни работно време. Въпреки че не изпълняваме трудовите си задължения, забранено ни е да предприемаме действия, с които пречим на нормалното протичане на дейността на предприятието. Ако нарушим тези изисквания, може да ни бъдат наложени предвидените в закона дисциплинарни наказания.

Не е необходимо предварително да уведомяваме работодателя, когато провеждаме т.нар. предупредителна стачка, която може да продължи не повече от 1 час.

С работодателя ни сме длъжни, най-малко 3 дни преди началото на стачката, да сключим споразумение, което да осигурява нормалното осъществяване по време на стачката на дейности, чието спиране може да създаде опасност:

  • За живота и здравето на гражданите, нуждаещи се от спешна, неотложна медицинска помощ или болнично лечение;
  • За производството, разпределението и снабдяването с газ, електрическа и топлинна енергия, транспортното и битовото обслужване на населението, спиране на радио- и телевизионните излъчвания и гласовите телефонни услуги;
  • от нанасяне на непоправими вреди върху обществено или лично имущество или природната среда;
  • за обществения ред.

Такова споразумение няма да е необходимо, ако преустановяването на дейността на предприятието ни по време на стачка не би могло да създаде посочените затруднения.

Ограничения и последици

Не мога да стачкувам:

  • ако предявените от мен искания противоречат на Конституцията;
  • когато не са спазени определени законови изисквания за провеждането на стачката, както и по въпроси, по които има споразумение или арбитражно решение;
  • ако е налице природно бедствие и във връзка със свързаните с него спешни и неотложни спасителни и възстановителни работи;
  • ако спорът ми с работодателя е индивидуален, а не колективен;
  • ако работя в системата на Министерството на отбраната, Министерството на вътрешните работи, съдебните, прокурорските и следствените органи; Държавна агенция “Разузнаване” и Националната служба за охрана;
  • ако искам да предявя политически искания.

Важно! Правото на стачка винаги е право на защита на колективни интереси на мен и другите служители в предприятие. Не мога да търся разрешаване на един чисто индивидуален спор с работодателя ми чрез стачка.

През времето, през което поради стачката съм преустановил трудовите си задължения, аз не получавам трудово възнаграждение. Ако стачката, в която участвам, е законна, имам право на обезщетение за сметка на общественото осигуряване по общия ред. Ако е създаден специално обособен стачен фонд в предприятието, където работя, мога да получа обезщетение за негова сметка. Този фонд може да се създаде със средствата на мен и моите колеги или със средства на синдикалните организации. При стачка, призната за незаконна, мога да получа обезщетение само ако съм доброволно осигурен.

Важно! Времето, през което съм участвал в законна стачка ще ми бъде признато за трудов стаж. За участие в допустима по закон стачка не отговарям нито дисциплинарно, нито имуществено.

По принцип се предполага, че стачката, в която участвам, е законна. Ако работодателят или нестачкуващите ми колеги искат тя да бъде обявена за незаконна, те трябва да сторят това, като предявят иск пред окръжния съд по седалището на работодателя.

Законът ми предоставя специална закрила срещу възможно недобросъвестно поведение на работодателя ми по време на стачката. На него му е забранен т.нар. локаут: след като стачката е обявена и докато продължава тя, да закрива предприятието (или част от него), както и да уволнява служители с цел да попречи на стачката, било като я преустанови, било като осуети удовлетворяването на исканията ни. Ограничено до изключителни случаи е и правото му да наема на работа нови служители по време на стачката, когато го прави с въпросните цели.

Всички тези забрани важат, доколкото стачката не е обявена за незаконна от съда.

  • Източници

    § Конституция на Република България:

    чл. 50, КРБ – относно правото на стачка като част от основно право на гражданите.

    § Закон за уреждане на колективните трудови спорове (ЗУКТС):

    чл. 10, ЗУКТС – относно символичната стачка.

    чл. 11, ЗУКТС – относно ефективната стачка и условията за обявяването й.

    чл. 12, ЗУКТС – относно задълженията на стачкуващите работници по време на стачката.

    чл. 14, ЗУКТС – относно осигуряването на минималните дейности при стачка.

    чл. 16, ЗУКТС – относно случаите, в които не се допуска стачка.

    чл. 17, ЗУКТС – относно процедурата по установяване на незаконност на стачката.

    чл. 18, ЗУКТС – относно правилата за трудовото възнаграждение, обезщетението и трудовия стаж при стачка.

    чл. 19, ЗУКТС – относно дисциплинарната и имуществена отговорност при стачка.

    чл. 20, ЗУКТС – относно забраната за локаут.

    чл. 21, ЗУКТС – относно наемането на работа на нови работници по време на стачката.

    § Кодекс на труда (КТ):

    чл. 194, КТ – относно сроковете за налагане на дисциплинарни наказания;

    Практика на Конституционния съд на Република България:

    § Решение № 14 от 24.09.1996 г. по конституционно дело № 15 от 1996 г.