Настъпи неразбирателство между мен и търговския ми партньор по финансови въпроси! Трябва някой да се намеси и да го разреши! Ако подам молба по общия исков ред пред съда обаче, това може да се проточи с години! Инстанциите са три, а на мен дължимите ми пари ми трябват колкото се може по-скоро! За това се обърнах към Арбитража: вид извънсъдебно разрешаване на спорове.
Съществуват два основни вида Арбитраж: постоянни арбитражи, които са действащи институции и арбитражи, които са “инцидентни” – на теория те се създават за разрешаването на конкретен спор и след неговото приключване престават да съществуват, но на практика “инцидентен” е и Арбитража, който е избран да разреши спора впоследствие – тоест след възникването му страните са се споразумели коя арбитражна институция да го разреши.
Другото деление на Арбитража е на Вътрешен и Международен с оглед спорещите страни. Ако и двете страни са с произход България, то Арбитражът е вътрешен. В такъв случай приложим закон и език на производството няма да бъдат избирани, логично ще се използват относимият към спора закон и български език.
Арбитражът може да се приложи за имуществени спорове тогава, когато страните са съгласни спорът да се разгледа именно пред Арбитраж. Това се случва чрез сключването на т. нар. Споразумение за арбитраж – своеобразен договор в писмена форма. Споразумението е изключително важно и може да бъде сключено както предварително, така и в последствие. Например с постоянните ми търговски партньори може да имаме споразумение, че всички бъдещи възникнали спорове между нас ще се разглеждат от Арбитража към Българската търговско-промишлена палата. Има и минимално необходимо съдържание, но в практиката то често се надминава – необходимо и абсолютно задължително е в Споразумението двете страни да изразят своето съгласие спорът да бъде решен от Арбитраж. Като допълнение в споразумението може да бъде упоменато дали Арбитражът ще е едноличен (съставен от един арбитражен съдия) или колегиален (съставен от двама или повече арбитражни съдии), езика на производството, към кой точно Арбитражен съд ще се отнесе спорът или дали това ще се реши впоследствие.
NB! Арбитражът е неприложим за следните видове спорове дори и при съгласието от двете страни:
- вещни права – например право на собственост, право на ползване, право на надстрояване и пристрояване и др.;
- владение върху недвижим имот;
- потребителските спорове;
- право на издръжка – например от родител към малолетно дете в случай на развод;
- нарушени трудови права – например неправомерно уволнение, системно неизплащано трудово възнаграждение и др.
NB! Това, че за конкретен спор или с конкретен партньор има сключено Арбитражно споразумение, не означава, че той задължително трябва да се разгледа от Арбитражната институция. Ако едната от страните предяви иск пред държавния съд, а другата не ѝ възрази (и то в срока за подаване на отговора на исковата молба или след него при наличието на уважителни причини), то спорът ще се разгледа от държавния съд по реда на обикновеното исково производство.
Плюсовете на Арбитража се изразяват в следното:
- Арбитражът е бързо средство за разрешаване на спорове, защото е едноинстанционен;
- Таксата често е по-ниска от тази в държавния съд;
- Арбитрите се избират от страните, което дава възможност подборът да бъде съобразен с естеството на спора и за арбитри да бъдат избрани специалисти в съответната област.
Актуализира: Николай Николов
- Източници
Закон за международния търговски арбитраж
чл. 4 – относно видовете Арбитраж;
чл. 5 – относно мълчаливото съгласие с компетентността на Арбитражния съд;
чл.7, ал. 1 – относно арбитражното споразумение;
чл. 7, ал. 2 – относно изискването арбитражното споразумение да е писмено;
чл. 8, ал. 2 – относно висящо дело пред държавен съд, обект на разглеждане от Арбитражен съд;
чл.20 – относно възражението за некомпетентност на арбитражния съд;
§3 от ПЗР – относно вътрешния и международния арбитраж.
чл.19, ал. 1 – относно сключването на Арбитражно споразумение;
чл.19, ал. 2 – относно международния Арбитраж;
