Спор на улицата, сбиване или демонстративно агресивно поведение могат да доведат до намеса на полицията. Но не всяко нарушение на спокойствието е престъплението „хулиганство“. Правната оценка зависи от конкретните действия, тежестта им, обстановката и вината, а не от това дали някой ме е нарекъл „хулиган“.
Общественият ред обхваща правилата, които осигуряват нормалното обществено спокойствие и възможността хората да упражняват правата си. В Решение № 7 от 4 юни 1996 г. по к.д. № 1/1996 г. Конституционният съд свързва понятието с установения чрез нормативни актове ред за спокойния живот и упражняването на гражданските права.
Позоваването на „обществен ред“ не е неограничено основание за наказване. Органите трябва да посочат конкретното нарушение и приложимия закон. Острата критика, непопулярното мнение или мирният протест не са сами по себе си хулиганство. Свободата на изразяване не оправдава насилие, заплахи или други престъпни действия, но и самото несъгласие с властта не доказва престъпление.
Чл. 325, ал. 1 НК изисква непристойни действия, които грубо нарушават обществения ред и изразяват явно неуважение към обществото. Тези признаци се преценяват заедно. Деянието е умишлено: изследва се и отношението на извършителя към действията и общественото им значение.
Такива признаци могат да имат демонстративно насилие, грубо агресивно поведение към граждани, чупене на вещи или други непристойни прояви при съответната обстановка. Примерите не дават автоматична квалификация. Личният спор, обидата, шумът или отделното увреждане на вещ могат да попадат под други правила, а при определени обстоятелства да съставляват и друго престъпление.
Наличието на личен повод не изключва непременно хулиганство, но обвинението трябва да докаже състава. Не е достатъчно поведението просто да е неприятно, невъзпитано или неодобрявано от присъстващите. Значение имат интензивността, продължителността, засегнатите лица и начинът, по който е нарушен общественият ред.
За основния състав законът предвижда лишаване от свобода до две години или пробация, както и обществено порицание. Общественото порицание е предвидено наред с избраното основно наказание; не е трета самостоятелна алтернатива на лишаването от свобода и пробацията.
При по-тежките случаи чл. 325 НК предвижда:
„Повторност“ и „опасен рецидив“ са законови понятия с конкретни предпоставки. Втори конфликт в живота или фактът, че някога съм бил санкциониран, не е достатъчен сам по себе си. Проверяват се предходните присъди, видът на престъпленията, изтърпяването и съответните срокове.
Предвиденото в закона лишаване от свобода не означава автоматично ефективно изтърпяване във всеки случай. Съдът определя конкретното наказание и преценява дали са налице условията за условно осъждане или друг допустим институт. При някои състави или предходни осъждания тези възможности са ограничени. Няма общо правило, че всяко първо хулиганство непременно завършва само с глоба.
По Указ № 904 дребно хулиганство е непристойна проява, която нарушава обществения ред и спокойствието, но поради по-ниската си обществена опасност не е престъпление по чл. 325 НК. Законът посочва например ругатни и неприлични изрази на публично място пред повече хора, оскърбително поведение, скарване и сбиване при съответните условия.
Разликата не се свежда до „първи път“ и „втори път“. Дори първата проява може да бъде престъпление, ако е достатъчно тежка. Обратно, дребното хулиганство е административно нарушение, а не просто „маловажен случай“, при който винаги няма последствия.
За навършили 16 години указът предвижда задържане до 15 денонощия в структурно звено на МВР или глоба от 51,13 до 255,65 евро. При повторно дребно хулиганство се налага и безвъзмезден труд в полза на обществото. За непълнолетните е възможно вместо административно наказание да се приложат мерки за обществено въздействие при условията на указа.
Решението за административното наказание се постановява от районния съд и може да се обжалва пред окръжния съд до 24 часа от постановяването му. Производството е бързо и срокът е много кратък. Наложеното по указа административно наказание не се счита за осъждане и не се вписва в бюрата за съдимост.
За спортното хулиганство при спортно мероприятие има отделен режим. Указът не се прилага и при нанесена телесна повреда на служител на МВР при или по повод изпълнение на служебните му задължения.
Дете под 14 години не носи наказателна отговорност. Възможни са предвидените в закона възпитателни и закрилни мерки.
Лице от 14 до 18 години може да носи наказателна отговорност, ако е могло да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си. Прилагат се специалните правила за непълнолетни, включително намаляване и замяна на наказанията и особените правила за тяхното изпълнение. Лишаването от свобода не е изключено само поради непълнолетието.
Административната отговорност по Указ № 904 започва от 16 години. Това е различен възрастов праг от този за наказателната отговорност по НК.
Полицейското задържане не е автоматична последица от всяка жалба за нарушен ред. То трябва да има законово основание и да бъде оформено по предвидения ред. Имам право да узная причината, да получа адвокатска помощ, а при необходимост — медицинска помощ и преводач, и да оспоря законосъобразността на задържането.
Ако бъда привлечен като обвиняем, имам право да знам за какво съм обвинен, да ползвам защитник, да откажа да давам обяснения, да представям доказателства, да правя искания и възражения и да обжалвам актовете, за които законът допуска това. За непълнолетен обвиняем защитата е задължителна.
Запазвам данни за свидетели, записи, снимки и медицински документи. Прочитам акта или протокола, преди да го подпиша, и искам да бъдат отбелязани възраженията ми. Ако срокът за обжалване вече тече, търся правна помощ незабавно. Повече за отделния административен ред има в статията за дребното хулиганство, а за задържането — в правата ми при арест.
Авторски принос: Николай Терзиев и Магдалена Митева.
Автор и дата на последна актуализация на текста спрямо законодателството:
Праватами
.бг
4.10.2026