Как да наема работник в моето НПО?

От известно време обмислям дали да създам неправителствена организация (НПО) в подкрепа на кауза, която е много важна за мен. Преди да се заема с подобна задача обаче има много въпроси, които трябва да проуча. В момента ме интересува как стои въпросът с наемането на работници. За щастие намерих тази статия в pravatami.bg.

Какви са възможностите за наемане на работници в НПО на договор?

В моето НПО мога да наема работник или служител на два вида договор - трудов или граждански.

Какви са разликите между двата вида договор?

При сключването на трудов договор, аз и моят работник се споразумяваме относно неговия труд. В трудовия договор трябва да са определени:

При сключен трудов договор работникът има редица важни права - право на отпуск (за почивка, по майчинство, за изпълнение на лични ангажименти, за учене), право на социално осигуряване, право на редовно възнаграждение и на безопасни и здравословни условия на работа. При гражданския договор аз, Георги, се споразумявам с Петър относно постигането на определен резултат - например че Петър ще изработи лого за моето НПО. Разбира се, постигането на този резултат неминуемо е свързано с труд от страна на Петър. В този случай обаче Петър, като изпълнител, сам решава по какъв начин да изпълни договора. Той няма фиксирано работно време или работно място - ако реши, може да работи само късно вечер у дома. Стига той да изработи логото ми и аз да съм доволен от крайния резултат, договорът е изпълнен. При граждански договор аз като работодател/възложител не съм длъжен да предоставя на служителя/изпълнителя място и материали за работа - например Петър не може да очаква да му дам офис и лаптоп за работа, освен ако изрично не сме се договорили да направя това. При изпълнен договор дължа на Петър уговореното възнаграждение. Също така при граждански договор изпълнителят (Петър) не е подчинен на възложителя (на мен - Георги), което означава, че аз нямам право да накажа дисциплинарно моя служител.

Как да реша кой договор е по-подходящ?

Това зависи от нуждите на моето НПО. Ако търся служител, който трябва да е редовно в офиса и да се занимава дългосрочно с дейност в моето НПО (например рецепционист, специалист в областта, в която работи организацията и т.н.), следва да сключа с него трудов договор. Ако пък еднократно имам нужда от конкретна услуга (създаване на лого, на уебсайт, провеждане на някакво проучване и т.н.) и за мен е по-важен крайният резултат, а не процеса на работа, по-логично е да сключа граждански договор. NB! Ако сключа със служител граждански договор с цел да прикрия трудови отношения между нас, извършвам нарушение на закона! В такъв случай Инспекцията по труда може да ме накаже с глоба в размер от 1500 до 15 000 лв.

Може ли едно НПО да наеме самоосигуряващи се лица?

Едно НПО може да работи и със самоосигуряващи се лица. Отношенията между едно НПО и едно самоосигуряващо се лице обаче приличат на тези при гражданския договор. Например вече от няколко месеца НПО-то ми работи и решавам, че искам повече хора да разберат за него. Затова се свързвам с журналистката Мария, която работи на свободна практика и е много популярна сред младите хора. Мария се съгласява да напише статия в сайта си за моето НПО. След завършване на статията тя трябва да ми предостави фактура за извършената работа, а аз да й платя сумата по фактурата. Разбира се, има и разлики между гражданския договор и договора със самоосигуряващо се лице. Ако лице, което работи на граждански договор, получава заплащане след намаляването му с разходите за дейността, равно или по-голямо от минималната работна заплата (към 2018 г. - 510 лв.), аз като възложител съм длъжен да внеса осигурителни вноски върху дохода. Ако през месец януари Петър е работил по моето лого и за този месец работа аз съм му платил 1000 лв., ще трябва да внеса здравни осигуровки, както и осигуровки за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт за месец януари в определения срок (25-о число на месеца, следващ месеца, през който е свършена работата - в този случай това е 25.02.2018). В случай на възнаграждение от 1000 лв. и нормативно признати разходи 25% или 250 лв, осигуровките за моя сметка ще са 118.65 лв., т.е. общо ще заплатя 1118.65 лв. При договор със самоосигуряващо се лице, аз като възложител не трябва да внасям осигуровки, независимо от размера на заплащането - в този случай те са отговорност на самоосигуряващия се.[toggles][toggle title=Източници]Кодекс на труда (КТ):чл. 1 - относно трудовите отношения;чл. 66 - относно съдържанието на трудовия договор;чл. 127 - относно задълженията на работодателя за осигуряване на условия за работа;чл. 128 - относно задължението на работодателя да плаща трудово възнаграждение;чл. 129 - относно задължението на работодателя да осигури работника/служителя;чл. 186-187 - относно дисциплинарното наказание;чл. 414 - относно налагането на глоба.Закон за задълженията и договорите (ЗЗД):чл. 258 - относно какво е договор за изработка;чл. 259 - относно средствата, които се използват при договор за изработка;чл. 264 - относно на приемането на извършената работа;чл. 266 - относно възнаграждението при договор за изработка.Закон за здравното осигуряване (ЗЗО):чл. 40 - относно здравноосигурителните вноски.Закон за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ):чл. 9 - относно документирането и отчитането на доходи.Кодекс за социално осигуряване (КСО):чл. 4 - относно кой е самоосигуряващо се лице;чл. 7 - относно срока за внасяне на осигуровки.Постановление № 316 от 20 декември 2017 г. за определяне нов размер на минималната работна заплата за страната - относно размера на минималната работна заплата[/toggle][/toggles]

Автор и дата на последна актуализация на текста спрямо законодателството:

Василена

Христова

30.9.2018

Избрани от редакцията

Най-новите статии

Още от близо 1000 статии

Потърси правата си