Осигурителни вноски - за какво се дължат?

Осигурителните вноски финансират защита при заболяване, майчинство, трудова злополука, безработица, инвалидност, старост и смърт. Какви вноски дължа и какви права получавам зависи от основанието, на което работя, осигурителния ми доход и приложимия осигурителен режим.

Данък ли са осигуровките? Натрупват ли се само за мен?

Задължителните осигурителни вноски са публични задължения с определено предназначение. Те са различни от данъците. При държавното обществено осигуряване действа принципът на солидарността: текущите приходи, заедно с другите бюджетни източници, финансират пенсии, обезщетения и помощи. Не мога да изтегля внесеното като банков влог само защото не съм ползвал обезщетение.

Данните за моя стаж и доход се отчитат индивидуално, но вноските за ДОО не образуват лична спестовна сметка. Различен е режимът на допълнителното пенсионно осигуряване, при което се води индивидуална партида в пенсионен фонд и се прилагат специалните правила за нейните средства.

Личните задължителни осигурителни вноски участват при определянето на данъчната основа по Закона за данъците върху доходите на физическите лица. Например при трудово възнаграждение данъчната основа се намалява с удържаните за моя сметка задължителни вноски. Това не означава, че всяко плащане, наречено „осигуровка“, или всяко получено обезщетение има еднакво данъчно третиране.

За какво се плащат вноските?

Основните направления са:

• Държавно обществено осигуряване (ДОО) — пенсии и плащания за осигурените социални рискове. Средствата се управляват чрез предвидените в Кодекса за социално осигуряване фондове. Пенсиите, несвързани с трудова дейност, имат бюджетно финансиране; не всяка моя вноска се разпределя във всеки фонд.
• Допълнително задължително пенсионно осигуряване — по правило в универсален пенсионен фонд за родените след 31 декември 1959 г., освен при приложимо изключение или валидно избрано прехвърляне към ДОО. За първа и втора категория труд има и професионални пенсионни фондове.
• Здравно осигуряване — отделна система по Закона за здравното осигуряване. Здравната вноска не е вноска за фонд „Общо заболяване и майчинство“: първата е свързана с медицинската помощ, а вторият финансира парични обезщетения при предвидените условия.

Работещият по обикновен трудов договор по правило е осигурен за всички основни рискове по чл. 4, ал. 1, т. 1 КСО. При граждански договор, самоосигуряване, еднодневен земеделски договор и други специални основания обхватът е различен. Плащането на здравни вноски само по себе си не създава право на пенсия или обезщетение за безработица.

Кой плаща — работодателят или аз?

При трудов договор работодателят изчислява и внася сумите. Една част е за негова сметка, а личната част се удържа от възнаграждението ми. Разпределението не е общо 60:40 за всички вноски.

Например при трудов договор, трета категория труд, за лице, родено след 31 декември 1959 г. и осигурено в универсален пенсионен фонд, обичайните размери са:

• Фонд „Пенсии“ на ДОО: общо 14,8% — 8,22% за работодателя и 6,58% за работника.
• Универсален пенсионен фонд: общо 5% — съответно 2,8% и 2,2%.
• Фонд „Общо заболяване и майчинство“: общо 3,5% — съответно 2,1% и 1,4%.
• Фонд „Безработица“: общо 1% — съответно 0,6% и 0,4%. Този процент не зависи от това дали съм роден преди или след 1960 г.
• Здравно осигуряване: общо 8% — съответно 4,8% и 3,2%.
• Фонд „Трудова злополука и професионална болест“: от 0,4% до 1,1% според основната икономическа дейност, изцяло за сметка на работодателя.

При родените преди 1 януари 1960 г. обичайната пенсионна вноска за трета категория труд е 19,8% за ДОО, разпределена на 11,02% и 8,78%. Специалните категории труд и служебни правоотношения имат собствени правила. От август 2026 г. част от държавните и съдебните служители участват с лични вноски при специално преходно разпределение, затова горният пример не се прилага автоматично към тях.

Ако осигурителният ми доход е 1000 евро, вноската за фонд „Безработица“ е 10 евро: 6 евро за сметка на работодателя и 4 евро за моя сметка. Останалите вноски се изчисляват отделно.

Работодателят няма право да удържа от заплатата ми своята част от вноските или да я намалява с техния размер. За признато незаконно уволнение, незаконно недопускане или отстраняване от работа съществуват отделни правила за осигурителния стаж, дължимите вноски и дохода, върху който се внасят.

Върху какъв доход се изчисляват?

При трудов договор основата включва възнагражденията и другите включваеми доходи от трудова дейност, включително начислени, но неизплатени, както и неначислени дължими възнаграждения. Прилагат се минималният осигурителен праг за дейността и професионалната група и максималният осигурителен доход. Когато няма определен праг, законът препраща към минималната работна заплата. За непълен месец, непълно работно време, отпуски и други особени случаи изчислението се съобразява със специалните правила.

През 2026 г. общият максимален месечен осигурителен доход е:

• 2111,64 евро за периода януари–юли;
• 2300 евро от 1 август до 31 декември.

Минималният месечен доход за самоосигуряващите се е съответно 550,66 евро за януари–юли и 620,20 евро от август. За работниците минималните прагове се проверяват по приложимата таблица, а не по минималния доход за самоосигуряващи се. Размерите и преходните правила са разяснени от НОИ.

Ако имам няколко осигурителни основания, доходите се събират до общия месечен максимум в поредността по чл. 6, ал. 11 КСО. Максимумът не се прилага отделно за всеки работодател. Трябва да предоставя необходимата информация на следващия осигурител, за да се определи правилно основата.

Не всяко плащане от работодателя влиза в осигурителния доход. Командировъчни, работно облекло, определена безплатна храна и други изрично посочени плащания могат да бъдат изключени при законовите условия и ограничения. Социалните разходи обаче не са общо освободени: за постоянно или периодично предоставени суми и придобивки може да се дължат вноски. Проверява се конкретното основание по наредбата за елементите на възнаграждението.

Какво е различно при самоосигуряването?

Самоосигуряващи се са например упражняващи свободна професия, еднолични търговци и собственици или съдружници, които полагат личен труд при условията на закона. Самото притежаване на дял във фирма или качеството „пенсионер“ не прави автоматично лицето самоосигуряващо се. Морските лица имат отделен режим.

Регистрацията при започване, прекъсване, възобновяване или прекратяване на съответната дейност се заявява в НАП в седемдневен срок. Видът на осигуряването се избира по установения ред. Самоосигуряващите се по чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 КСО задължително се осигуряват за инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, а могат да изберат и общо заболяване и майчинство. На това основание не могат да добавят по желание осигуряване за безработица.

Вноските са изцяло за тяхна сметка. Авансово избират месечен осигурителен доход между приложимия минимум и максимум. По правило след края на годината се прави изравняване според дохода от трудовата дейност чрез справката към годишната данъчна декларация. Така избраната авансова основа не е непременно окончателната. Законът предвижда изключения, включително за определена дейност на регистрирани земеделски стопани.

Получаващите пенсия самоосигуряващи се по съответните основания могат да се осигуряват за ДОО по желание. Здравното осигуряване се преценява отделно — доброволността за ДОО не освобождава автоматично дохода от здравни вноски.

Кога и къде се внасят?

Общият срок за осигурителните вноски по трудово правоотношение е до 25-о число на месеца след месеца, през който е положен трудът. Авансовите вноски на самоосигуряващите се също са до 25-о число на следващия месец. За граждански договори, допълнителни възнаграждения, годишно изравняване и други случаи има специални срокове. Когато крайният ден е неприсъствен, срокът изтича на следващия присъствен ден по приложимите правила.

Сумите се плащат по съответните сметки на НАП с правилните идентификационни данни. Наред с плащането се подават необходимите декларации. Плащането и декларирането са отделни задължения; едното не замества другото.

Ако работодателят не е внесъл осигуровките?

За работниците по трудов договор осигуряването и стажът се основават на реална трудова дейност и на внесени или дължими вноски. Неплащането от работодателя само по себе си не отнема осигурителните ми права. Това не означава, че всеки подписан договор без действително започнала работа поражда осигуряване или че всяко обезщетение се получава без необходимия стаж и другите законови предпоставки.

Мога да проверя подадените за мен данни за доход и дни в осигуряване чрез електронните услуги на НАП и НОИ. Тези данни не трябва да се бъркат с личен банков баланс или с доказателство, че всички суми на работодателя са платени. При липси или грешки изисквам корекция и при необходимост подавам сигнал до компетентната администрация.

При самоосигуряващите се действителното внасяне на вноските има значение за осигурителните права. Неплатените лични здравни вноски също могат да доведат до прекъсване на здравноосигурителните права при условията на Закона за здравното осигуряване. Затова правилото за защита на работника при невнесени от работодателя вноски не се пренася автоматично към всички други случаи.

Автор: Румяна Йорданова