Искам да си намеря работа по специалността, но засега опитите ми все се оказват неуспешни. Затова реших да пробвам късмета си в друга държава от Европейския съюз. Знам, че като гражданин на ЕС имам права, но в какво точно се изразяват те? Равен ли съм с останалите местни работници и служители? Мога ли да поискам еднакво на тяхното заплащане? И кога ще се окаже, че съм дискриминиран?
На първо място – какви са възможностите, които ми предоставя Европейският съюз?
Като гражданин на ЕС получавам определен брой допълнителни права, от които свободно мога да се възползвам. Едно от тях е свободното предвижване в рамките на 28-те държави членки. Освен че имам право на престой до 3 месеца само с представяне на лична карта/паспорт, мога също да отида да работя в съответната страна за неопределен период от време. Това е възможно в два случая – при сключен трудов договор и при стартиране на собствен бизнес.
- В първия случай мога свободно да кандидатствам за всяко работно място, обявено в държавите членки на ЕС. Тогава не само имам предимство пред всеки работник от държава извън ЕС (Македония, САЩ), но и съм равнопоставен на гражданите на държавата, в която кандидатствам. Ако бъда одобрен и сключа трудов договор, имам право да се преместя да живея в страната безсрочно. Престоят ми може да бъде прекратен единствено при сериозни основания, когато силно нарушавам обществения ред, сигурността или общественото здраве. Дори и в този случай обаче се ползвам със защита, като преди да се вземе решение за експулсиране, държавата взима предвид продължителността на пребиваването ми, възрастта и здравословното ми състояние, семейното и финансовото ми положение, както и степента ми на социална и културна интеграция.
Важно! В някои държави има ограничения за определени длъжности като например позициите в държавната администрация. Поради това в някои европейски държави не бих могъл да работя например в министерство или в някоя държавна агенция. Хубаво е, преди да кандидатствам за работа, да се информирам добре дали в съответната страна няма ограничения относно моята професия.
- Имам възможност да се установя в държава членка на ЕС и когато започвам собствен бизнес. Това мога да направя както за да упражнявам свободна професия (съгласно правилата на съответната държава членка), така и ако открия търговско представителство/клон на моята фирма или пък реша да открия дъщерна фирма във въпросната държава членка на ЕС.
Какви са правата ми като работещ в ЕС?
Без значение дали съм започнал собствен бизнес, или съм на трудов договор, Европейският съюз забранява всякаква дискриминация с оглед на гражданството ми. Това означава, че ми се гарантира упражняването на труд при същите условия като на местните работещи. Това включва:
- равни условия за наемане;
- равни условия на труд;
- равно възнаграждение; (т.е. не могат да ми плащат по малко от на германеца, вършещ същата като моята работа, само защото съм българин)
- еднакви предпоставки за уволнение;
- еднакви социални права, включително и обезщетения;
- право на придобиване и ползване на земи и сгради;
- право на еднакви данъчни предимства (облекчения);
- равен достъп до обучение в професионални училища и центрове за; преквалификация;
- право на пенсия;
- равен достъп до членство в синдикални организации, включително и правото да гласувам и да бъда избиран за управленски длъжности в синдикалната организация. Мога да бъда избиран и в представителните органи на работниците в предприятието.
Важно! Забранено е на работодателите да установяват допълнителни условия за наемане на граждани на ЕС, които не се отнасят до местните граждани. Единственото добавено изискване може да бъде езиковата квалификация. Следователно използването на всякакви специални процедури за наемане на чужди граждани, както и наличието на квоти за европейци е незаконно. Освен равните условия на работа получавам и възможност да взема семейството си с мен в съответната държава. Също така децата ми трябва да бъдат допуснати до общественото образование, както всички местни граждани.
Кога съм дискриминиран?
Ако някое от тези условия не се изпълнява от работодателя ми или държавната администрация, то аз съм жертва на дискриминация и мога да подам жалба и да се защитя по съдебен ред.
Как мога да си намеря работа в друга държава членка?
В ЕС се осъществява тясно сътрудничество между националните служби по заетост. Това включва размяна на заявления за търсене и предлагане на работа в рамките на държавите членки. Мога от Бюрото по труда и чрез Европейската служба за заетост (EURES) да получа безплатно информация за свободните работни места и за възможностите за професионално обучение в Съюза. След това мога да предам и документите си в базата данни, до която имат достъп европейските работодатели. Службата ще ми окаже помощ и при сключването на трудовия договор. Мога да подам документите си и по електронен път в сайта на EURES.
Договор за ЕС (ДЕС): чл. 3, ал. 2 – относно правото на гражданите на свободно движение в рамките на ЕС; чл. 9 – относно гражданството на ЕС. Договор за функционирането на ЕС (ДФЕС): чл. 18 – относно принципа на недискриминация; чл. 20, ал. 2 а) – относно правата, които европейското гражданство поражда; чл. 21 – относно правото на свободно движение; чл 45, ал. 2 – относно забраната за дискриминация на база гражданство; чл. 45, ал. 3 – относно ограничаването на свободното движение на хора; чл. 45, ал. 4 – относно ограничените професии; чл. 46 а – относно тяснотп сътрудничество между националните служби по заетост; чл. 49 – относно възможността за започване на собствен бизнес; чл. 50 – относно правото за придобиване и ползване на земи и сгради. Харта на основните права на ЕС: чл. 21, ал. 2 – относно недискриминацията. Регламент 492/2011: глава 1, раздел 1 , чл.1 и чл. 2 – относно еднаквото третиране на европейските служители; глава 1, раздел 1, чл 3 – относно забраната за допълнителни изисквания; глава 1, раздел 1, чл.4 – относно забраната за квоти; глава 1, раздел 2, чл. 7, ал. 1, 2 и 3 – относно равните условия на труд; глава 1, раздел 2, чл. 8 -относно равния достъп до синдикални организации; раздел 2, чл.10 – относно правата на децата на работниците; раздел 2, чл. 13 – относно координацията между държавите членки. Директива 2004/38/ЕО: глава 2, чл. 5 – относно свободното движение в ЕС с документ за самоличност; глава 3, чл. 6 – относно свободното пребиване в ЕС до 3 месеца; глава 3, чл. 7, ал. 1 а) – относно правото на пребиване за повече от 3 месеца в ЕС; глава 3, чл. 6, ал. 1 г) – относно правото да взема семейството си с мен; глава 6, чл. 27 – относно ограничението на правото на пребиваване; глава 6, чл. 28, ал. 1 – относно условията за експулсиране. Директива 2014/54/ЕС: чл. 3 – относно сезиране на институциите при наличието на дискриминация; чл. 6 – относно достъпа до информация за свободните позиции в ЕС. Директива 2010/41/ЕC: чл. 2 а) – относно дефиницията на самостоятелно заето лице. Регламент № 883/2004 – относно правото на социално осигуряване.
