Как да се защитя, когато съм жертва на дискриминация?

Вече знам какво представлява дискриминацията и кога на пръв поглед дискриминационни действия всъщност не представляват такива. Време е да науча повече за видовете дискриминация, които могат да бъдат упражнени спрямо мен, и по какъв начин мога да защитя правата си.

Дискриминацията бива два вида - пряка и непряка (косвена).

Кога съм жертва на пряка дискриминация?

Когато получавам по-неблагоприятно отношение в сравнение с другиго, който е, бил е или би бил някога в аналогична ситуация. Това неблагоприятно третиране е на базата на някой мой признак - да речем расовата ми принадлежност, сексуалната ми ориентация, религията или вярата ми, наличие на увреждане и др. (виж изброените тук основания). Така, ако имам някакво увреждане и прочета в обява за работа “обявата не важи за хора с увреждания”, то може да се окаже, че съм пряко дискриминиран, ако увреждането ми не е пречка за извършване на работата. Друг пример за пряка дискриминация е да ми откажат да се запиша в езиков курс заради говорния ми дефект.

Кога съм жертва на непряка (косвена) дискриминация?

Когато съм поставен в по-неблагоприятно положение спрямо други лица заради някой мой признак чрез прилагане на привидно неутрална разпоредба, критерий или практика (т.е. правилото се прилага по принцип към всички, но ме поставя в по-неблагоприятно положение, защото съм с различна сексуална ориентация или над определена възраст например). Непряка дискриминация е налице и когато аз самият не съм носител на такъв признак, но търпя по-малко благоприятно третиране или съм поставен в по-неблагорпиятно положение заедно с други лица, носители на дадения признак.

Важно! За да е налице косвена дискриминация, е необходимо прилагането на правилото или практиката да не е оправдано с оглед някакви законосъобразни причини. С една дума - да е ненужно. Например: Изискване за владеене на чужд език (да кажем шведски) в обява за работа, който обаче е напълно ненужен с оглед осъществяването на работата - хигиенист в заведение. Това изискване, на пръв поглед неутрално и прилагащо се към всички кандидати, ограничава напълно умишлено възможността на хора от определени групи (които не владеят шведски), да получат работата.

Ако обаче правилото е необходимо и законосъобразно, то дискриминация няма. Възможно е например да съществуват забрани за достъп на лица с определени заболявания или под определен ръст до различни атракциони в лунапарк, за да не се излага на риск здравето или живота им. Възможно е също така да ми откажат да стана кръводарител, въпреки добрата ми воля, защото просто нямам нужните килограми и това би поставило здравето ми в опасност. Това обаче не значи, че ме дискриминират.

Как да защитя правата си?

В случай че съм засегнат от дискриминация, мога да подам жалба по образец до Комисията за защита от дискриминация (КЗД). Ако съм станал свидетел на дискриминация срещу друго лице, мога да подам сигнал. Важно е да посоча ясно и последователно обстоятелствата, на които се основава жалбата - кога, къде, от кого и с какви конкретни действия/ бездействия е осъществена дискриминацията спрямо мен. Към жалбата трябва да приложа:

• пълномощно, когато жалбата се подава от пълномощник;
• декларация по образец, че към момента на подаване на жалбата няма заведено съдебно дело със същия предмет между същите страни;
• писмени доказателства в подкрепа на твърденията в жалбата, а ако не са оригинални - заверени копия, както и други доказателства.

Трябва да напиша жалбата или сигнала на български език, а ако са на чужд език – да приложа към документа превод на български.

Важно! Комисията не разглежда анонимни жалби и сигнали.

Има ли срок?

Мога да подам жалбата си винаги, когато стана жертва на дискриминация, но не по-късно от 3 години от извършването на дискриминативното действие спрямо мен.

Ще ми струва ли нещо?

Не. Процедурата пред КЗД е безплатна.

Има ли друг начин да се защитя?

Разбира се, винаги мога да потърся съдействие от адвокат и да защитя правата си по съдебен ред. От съда мога да поискам поотделно или едновременно :

• да бъде установено нарушението спрямо мен;
• да осъди лицето, което ме дискриминира, да преустанови тези си действия спрямо мен и да възстанови положението преди нарушението, както и да се въздържа в бъдеще от такива действия. В този случай не трябва да има решение на КЗД, което да установява нарушението, нарушителя и засегнатото лице;
• обезщетение за нанесените ми вследствие на дискриминацията вреди. Тук е необходимо да има вече влязло в сила решение на КЗД или на съда, което да установява нарушението, нарушителя и засегнатото лице.

Добрата новина е, че няма да ми бъдат събрани държавни такси за това производство, а разноските са за сметка на бюджета на съда.

Важно! КЗД не може да присъжда обезщетение за нанесените ми вследствие дискриминацията вреди. Това може да направи само съдът.

Кой е по-добрият вариант – да се обърна към Комисията за защита от дискриминация или към съда?

От мен зависи кой от двата механизма да избера. Решенията и на Комисията за защита от дискриминация, и на съдилищата са юридически задължителни.

Трябва да имам предвид, че Комисията за защита от дискриминация е специализиран орган, членовете й притежават експертни знания и опит в областта на защитата от дискриминация, докато съдебното производство се води пред общите граждански съдилища.

Комисията за защита от дискриминация подпомага активно засегнатите лица в хода на процеса, а производството пред съда е строго формално. И пред Комисията, и пред съда не съм длъжен да бъда представляван от адвокат. Въпреки това, по-активната роля на Комисията в производството в сравнение с тази на съда прави по-удачно търсенето на защита на правата ми чрез нея, отколкото по съдебен ред.

За разлика от съда, Комисията няма да приключи работата си по случая, за който съм я сезирал, с постановяване на своето решение, а ще следи дали то се спазва.

Правото е в съавторство с Емил Махлелиев.

Образци:Образец на жалба до КЗД;Образец на Декларация по чл. 6, ал. 2, т. 2 от Правилника за производство пред КЗД.

[toggles][toggle title="Източници"]

§ Закон за защита от дискриминация (ЗЗДискр.):

чл. 4, ал. 2 - относно легалното определение за пряка дискриминация;

чл. 4, ал. 3 - относно легалното определение за непряка дискриминация;

чл. 42, ал. 1, т. 1 и 2 - относно експертните знания и опит на членовете на КЗД в областта на защитата от дискриминация;

чл. 50, т. 1 - относно възможността за подаване на жалба до КЗД;

чл. 50, т. 3 - относно възможността за подаване на сигнал до КЗД;

чл.51, ал.1 - относно необходимостта от превод, когато жалбата или сигналът са подадени на чужд език;

чл. 51, ал. 3 - относно недопустимостта на анонимни жалби и сигнали до КЗД;

чл. 52, ал. 1 - относно срока за подаване на жалба до КЗД;

чл. 53 - относно липсата на такса за производство пред КЗД;

чл. 67, ал. 1 и 3 ЗЗДискр. - относно контрола на КЗД върху изпълнението на решенията;

чл.67, ал.2 - относно юридическата задължителност на решенията на КЗД;

чл. 71, ал. 1, т. 1 - относно възможността за предявяване на иск за установяване на дискриминативни действия;

чл. 71, ал. 1, т. 2 - относно възможността за предявяване на осъдителен иск срещу лицето, което ме дискриминира;

чл. 74, ал. 1 - относно възможността да поискам от съда обезщетение за претърпените вследствие дискриминацията вреди;

чл. 75, ал. 2 - относно липсата на държавна такса за съдебни производства по реда на ЗЗДискр.

§ Правила за производство пред КЗД (ППКЗД):

чл. 6, ал.2 т. 1 - относно необходимостта от прилагане на пълномощно, когато жалбата се подава от пълномощник;

чл. 6, ал.2 т. 2 - относно декларацията, че към момента на подаване на жалбата няма заведено съдебно дело със същия предмет между същите страни

чл. 6, ал.2 т. 4 - относно необходимостта да бъдат приложени доказателства към жалбата;

чл. 41 ППКЗД - относно упражнявания от КЗД контрол върху изпълнението на решенията.

[/toggle][/toggles]