След преглед, операция или лечение здравето ми се влошава и се съмнявам в лекарска грешка. Имам право да получа медицинските си документи, да потърся друго медицинско становище и да поискам проверка. Дали е налице нарушение и кой отговаря се установява според конкретните действия, медицинските правила и причината за увреждането.
Неуспешното лечение, усложнението или непълното излекуване сами по себе си не доказват отговорност. Медицинската дейност съдържа рискове и не винаги може да гарантира определен резултат. Проверява се дали е положена дължимата професионална грижа, спазени ли са приложимите медицински стандарти, правилата за добра медицинска практика и правата на пациента.
Основание за отговорност може да има например при пропуснати необходими изследвания, необосновано забавяне на диагноза или лечение, погрешен медикамент или доза, недостатъчно наблюдение, нарушение при кръвопреливане или неоказване на дължима помощ. При граждански иск за увреждане трябва да се установят противоправно поведение, вреда и причинна връзка; вината по чл. 45 ЗЗД се предполага до доказване на противното.
Например разменена кръвна проба, довела до неправилно лечение и увреждане, може да породи отговорност. Но самото наличие на грешно вписан резултат не доказва автоматично, че всички последващи здравни проблеми са причинени от него. Обикновено е необходима медицинска експертиза.
Преди медицинската дейност трябва да получа ясна и своевременна информация за диагнозата, целите и естеството на лечението, разумните алтернативи, прогнозата, съществените рискове и последиците от отказ. Подписът върху формуляр не замества действителното информиране и не освобождава лекаря от отговорност за виновно нарушение.
При операция, обща анестезия и други посочени в чл. 89 ЗЗ рискови или инвазивни методи информацията и съгласието са писмени. За деца, поставени под запрещение и други специални случаи се прилагат правилата на чл. 87. Всеки близък на пълнолетен пациент не може автоматично да дава съгласие вместо него.
Извършване без необходимото писмено съгласие е допустимо само при законовите предпоставки — например непосредствена опасност за живота при невъзможност пациентът да изрази съгласие или то да бъде получено своевременно от надлежното лице. Обозначаването на случая като „спешен“ не премахва само по себе си всички изисквания. Законът урежда отделно и животоспасяващо лечение при отказ.
Медицинската помощ при спешни състояния по чл. 82 ЗЗ е извън обхвата на задължителното здравно осигуряване и се финансира по предвидения публичен ред. Не дължа автоматично заплащане на спешната помощ само защото нямам здравноосигурителни права. Последващото лечение, услуги извън този обхват и конкретният ми статут се преценяват отделно. Искам писмена информация за основанието и цената на всяко претендирано плащане.
Имам право на достъп до медицинската документация за здравословното ми състояние. Ако действам за друг човек, трябва да удостоверя представителството или друго законово основание за достъп до неговите данни. При риск документ или друго доказателство да се изгуби, обсъждам своевременно обезпечаване на доказателства по съдебен ред.
В жалбата описвам лечебното заведение, периода, участващите лица, конкретните действия и последиците. Посочвам данни за връзка, подпис и приложените доказателства. Когато сезирам ИАМН електронно, спазвам публикуваните изисквания за електронен подпис или съответния канал за подаване. Запазвам входящ номер.
Мога да потърся съдействие и от омбудсмана или пациентска организация. Жалбата до контролен орган може да доведе до проверка и санкция, но не присъжда автоматично обезщетение и не заменя необходимото съдебно действие.
Според случая искът може да е срещу медицинския специалист, лечебното заведение като възложител на работата по чл. 49 ЗЗД или друг отговорен субект. Възможна е и договорна отговорност. Проверяват се отношенията между участниците, конкретното нарушение и приложимата застраховка „Професионална отговорност“. Задължителната застраховка не означава, че всяка заявена сума ще бъде изплатена без установяване на основанието.
Мога да претендирам доказани имуществени вреди — например допълнителни разходи и пропуснат доход — и неимуществени вреди като болки и страдания. Те трябва да са пряка и непосредствена последица от увреждането. Неимущественото обезщетение се определя от съда по справедливост според конкретните обстоятелства, а не по фиксирана тарифа.
За искове от непозволено увреждане общата давност е пет години, с правилото за начало от откриване на дееца. При друго основание или специални обстоятелства може да е приложим различен срок. Подаден сигнал до ИАМН, РЗИ или прокуратурата сам по себе си не гарантира спиране или прекъсване на гражданската давност.
При причинена смърт или телесна повреда от немарливо изпълнение на медицинската дейност могат да се приложат чл. 123 или чл. 134 НК, а за неоказване на дължима помощ — чл. 141, ако са налице всички съставомерни признаци. Наказанието зависи от конкретния състав и установените обстоятелства.
Тези случаи не се превръщат автоматично в дело по частна тъжба. Престъпленията от общ характер се разследват по реда на НПК под ръководството на прокуратурата. Шестмесечният срок за частна тъжба се отнася само до престъпленията, за които законът действително предвижда този ред.
Възможни са още административни санкции, професионална и дисциплинарна отговорност. Глобата е санкция в полза на държавата и е различна от обезщетението за пациента. Неправомерно поискани пари за лечение също се разглеждат според фактите; не всяко такова плащане се квалифицира автоматично като подкуп.
Права на пациента — Министерство на здравеопазването; Закон за здравето — чл. 28б, 81–93 и 100; Закон за лечебните заведения — чл. 6 и 189; ЗЗД — чл. 45, 49, 51–52, 79, 82, 110–116; НК — чл. 123, 134 и 141; НПК — чл. 80–81; ГПК — чл. 207–209.
Автор и дата на последна актуализация на текста спрямо законодателството:
Праватами
.бг
3.10.2026
