Правото да се изисква спазване на лекарската тайна е един от основните аспекти на правото на зачитане на личния живот. Какво представлява лекарската тайна и докъде се разпростира?

Лекарската тайна засяга:

  • всички сведения, които съм споделил с лекаря за здравословното ми състояние, факти, открити при прегледа и изследванията, както и всичко, което лекарят е научил при упражняване на професията си относно мен като пациент. Това, което поверя на лекаря, е тайна и по отношение на членовете на семейството ми. Тя следва да бъде запазена от него дори и след смъртта ми.

  • цялата медицинска документация, а така също и данните и заключенията от извършени консултации. През време на моето лечение лекуващите ме лекари не са обвързани помежду си от лекарската тайна и тя не важи за тях освен при обосновано несъгласие на моя страна (например ако желая дадена информация да не достига до определен лекар). При използване на информация от медицинска документация за целите на научна и преподавателска дейност данните и илюстрациите, които подлежат на задължителна тайна, могат да бъдат съобщени, ако гарантират анонимността ми. Не трябва да се допуска възможност да бъда идентифициран от трети лица.

  • всяка друга информация, съдържаща се в медицинските рецепти, предписания, протоколи, удостоверения и в друга медицинска документация;

Горепосочените данни са лични данни и като такива могат да се предоставят на трети лица, когато са необходими:

  • за продължаване на лечението ми в друго лечебно заведение;

  • за предотвратяване на заплаха за здравето или живота на други лица;

  • при идентификация на човешки труп или за установяване на причините за смъртта;

  • за нуждите на държавния здравен контрол за предотвратяване на епидемии и разпространение на заразни заболявания;

  • за нуждите на медицинската експертиза и общественото осигуряване;

  • за нуждите на медицинската статистика или за медицински научни изследвания, след като данните, които ме идентифицират, са заличени;

  • за нуждите на Министерството на здравеопазването, Националния център по здравна информация, Националната здравно-осигурителна каса, регионалните здравни инспекции и Националния статистически институт;

  • за нуждите на застраховател, лицензиран като покриващ рисковете “живот”, „заболяване” или „злополука и заболяване”;

Лекарят е задължен да дава информация за състоянието ми на съответните институции в горепосочените случаи. Тогава той се освобождава от отговорност за опазването на лекарската тайна.

Ако почина, моите наследници и роднини по права и по съребрена линия до четвърта степен включително (майка, баща, деца, внуци, правнуци, брат, сестра, чичо, леля, племенник, първи братовчед) имат право да се запознаят със здравната информация за мен, както и да направят копия от медицинските ми документи, но без лекарят ми да има право да им разкрие доверените му лично от мен тайни.

Ако установя, че лекарската тайна е нарушена, мога да се обърна към комисията по професионална етика на районната колегия на Българския лекарски съюз (БЛС), съответно Български зъболекарски съюз (БЗС).

За нарушаване на лекарската тайна на лекарите и лекарите по дентална медицина може да бъде наложено наказание:

1. Председателят на районната колегия на Български лекарски съюз може да накаже лекар, нарушил лекарската тайна с:

  • порицание;

  • глоба в размер една до пет минимални работни заплати;

  • заличаване от регистъра на колегията за срок от 3 месеца до една година, т.е. отнемане на лекарски права;

2. Директорът на съответното лечебно заведение може да наложи на лекаря за неспазване на лекарската тайна дисциплинарно наказание:

3. За нарушаването на тайната на лекаря може да се търси наказателна отговорност за съобщаване на служебна тайна, т.е. информация, която му е поверена или достъпна по служба, като наказанието за това е лишаване от свобода до две години или пробация.

Ако съм претърпял някакви вреди (имуществени или неимуществени) като следствие от нарушаването на лекарската тайна, то мога да подам иск срещу нарушителя и да искам тези вреди да бъдат обезщетени. Имуществени вреди ще са налице например, когато съм извършил някакви разходи вследствие на нарушената тайна или пък ако като следствие от издаването на тайната не сключа важна сделка или бъда уволнен. Ако последствията от нарушаването на лекарската тайна засегнат достойнството ми, физическото и емоционалното ми състояние, аз ще имам възможността да претендирам обезщетение за неимуществени вреди, което съдът определя по справедливост. Преди да отсъди по справедливост съдът трябва да прецени характера на увреждането, начина на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето на пострадалия, причинените морални страдания и др. И в двата случая вредите трябва да се докажат.

  • Източници

    § Кодекс на професионалната етика на лекарите (КПЕЛ):

    Чл. 51 и 52 КПЕЛ – относно предела на лекарската тайна;

    Чл. 53 КПЕЛ – относно лекарската тайна при лекуване от повече лекари;

    Чл. 54 КПЕЛ – относно лекарската тайна при научна или преподавателска дейност;

    Чл. 55 КПЕЛ – относно освобождаването от лекарска тайна;

    § Закон за здравето (ЗЗ):

    Чл. 27/1 ЗЗ – относно здравната информация;

    Чл. 28/1 ЗЗ – относно предоставянето на здравна информация на трети лица;

    Чл. 28б ЗЗ – относно правата на наследниците след смъртта ми;

    § Закон за съсловните организации на лекарите и на лекарите по дентална медицина  (ЗСОЛЛДМ):

    Чл. 19 ЗСОЛЛДМ – относно комисията по професионална етика като орган на районната колегия на БЛС, съответно БЗС;

    Чл. 28 ЗСОЛЛДМ – относно състава и правомощията на комисията по професионална етика;

    Чл. 37 т.1 ЗСОЛЛДМ – относно отговорността за нарушаването на лекарската тайна;

    Чл. 38 ЗСОЛЛДМ – относно наказанията за нарушаване на лекарската тайна;

    Чл. 39 ЗСОЛЛДМ – относно разглеждането на жалби от комисията по професионална етика;

    Чл. 42 ЗСОЛЛДМ – относно налагането на гражданска, наказателна или дисциплинарна отговорност;

    § Кодекс на труда (КТ):

    Чл. 188  КТ – относно дисциплинарната отговорност за нарушаване на лекарската тайна;

    § Наказателен кодекс (НК):

    Чл. 284 НК – относно съобщаването на служебна тайна;

    §Закон за задълженията и договорите (ЗЗД):

    чл. 45 ЗЗД – относно обезщетението за имуществени вреди;

    чл. 52 ЗЗД – относно обезщетението за неимуществени вреди;

    § Кодекс за застраховането (КЗ):

    Раздел I и Раздел ІІ, буква “А” на приложение № 1 към КЗ т. 1 и т.2 – относно застрахователите, на които може да се предоставя информация, която представлява лекарска тайна;