През 2006 година ООН приема Конвенция за правата на хората с увреждания. Конвенцията е ратифицирана от Европейския парламент в края на 2012 година, а България е страна по нея от 26 януари 2012 г. Но за какво всъщност “говори” Конвенцията? Кои са най-важните моменти от нея?
На първо място трябва да се отбележи мисията на Конвенцията, която е преди всичко да насърчава, защитава и гарантира пълноценното и равноправно упражняване на всички човешки права и основни свободи от страна на всички хора с увреждане и да подпомага за зачитането на човешкото им достойнство.
** Хора с увреждания са лица с трайна физическа, психическа, интелектуална и сетивна недостатъчност, която, при взаимодействие с различни пречки, би могла да възпрепятства тяхното пълноценно и ефективно участие в обществото, равноправно с останалите. **
Освен това Конвенцията цели една промяна в нагласите и подходите спрямо лицата с увреждания. Те не се разглеждат като “обект” на благотворителност, лечение и социална закрила, а като субекти с права, които са способни за предявяване на тези права и вземане на решения за живота си, въз основа на своето свободно и осъзнато съгласие, както и да бъдат активни членове на обществото. Конвенцията дава всеобщо признание на достойнството на хората с увреждания.
- Трудностите на хората с увреждания всъщност са резултат от взаимодействието между едно затворено общество и отделните индивиди. Лице, което използва инвалидна количка, среща пречки при намирането на работа поради това, че градската среда не е достатъчно достъпна за него. По същия начин може да се разгледа и случаят, когато даден човек не успява да изпълнява ежедневните си задачи, защото страда от остро късогледство, а не носи очила.
Конвенцията е оформена на базата на основните принципи и съответно кореспондиращите им права и задължения.
- Основен принцип тук е пълноценното и ефективно участие и включване в обществото на хората с увреждания. Същевременно осигуряването на това включване е и сред най-важните задължения за държавите, страни по Конвенцията. Те са длъжни да предприемат всички законодателни, административни и други мерки, за да стане възможно прилагането на гарантираните права от Конвенцията (като например участие в политическия и културния живот, почивка, спорт и други);
- Друг фундаментален принцип в сферата на човешките права, действащ с пълна сила и тук, е забраната за дискриминация (пряка и непряка). За осъществяването на този принцип на практика важни са разумните улеснения, направени в полза на лицата с увреждания. Разумни улеснения са всякакви необходими и подходящи модификации и приспособления, необременяващи излишно или непропорционално околните, когато такива са необходими за всеки конкретен случай, за да се осигури на даден индивид с увреждания пълноценно и равнопоставено с околните възползване от и упражняване на всички негови човешки права и основни свободи;
- Не бива да се пропуска и принципът на достъпност. Той е средство за прилагане на всички останали принципи, залегнати в Конвенцията. На хората с увреждания трябва да бъде предоставен равен достъп до правосъдие, образование, здравеопазване, рехабилитация, самостоятелен живот и включване в общността, свобода на и изразяване и на мнение, свобода на достъпа до информация, работа и заетост, подходящ жизнен стандарт и социална закрила, участие в политическия и обществен живот, участие в културния живот, спорт, почивка и свободно време.
Всички тези принципи, права и задължения действат наред с останалите установени човешки права и основни свободи, залегнати във редица международни споразумения и национални законодателства.
NB! В процеса на реализирането на всичко онова изброено по-горе задължително трябва да бъдат включени представители нахората с увреждания за постигане на максимални резултати. Това означава, че те представително трябва да се включват при провеждането на каквито и да е инициативи и кампании, свързани с правата и ежедневието на хората с увреждания. Както в тяхното организиране, така и в осъществяването им.
Но какво означават всички тези принципи за мен като човек с увреждане? Какви права имам, когато прогласените принципи просто не се спазват, нито пък задълженията, поети от държавата с ратифицирането на въпросната конвенция? Как мога да постъпя като родител на дете с увреждане при явна липса на достъп до образование, работа, отдих и спорт?
- Въпреки че у нас съществува Закон за интеграция на хората с увреждания, Конвенцията има по-голяма тежест, тъй като е всепризнат международен акт. Така че при търсене на правата ми, винаги мога да се позова на нея. Пълният й текст мога да открия на сайта на Агенцията за хората с увреждания.
- При наличие на каквито и да е противоречия с текстовете на Конвенцията, на първо място трябва да се обърна към Дирекция Социално подпомагане, като се обърна към конкретното звено в моята в община.
- Ако от там ми откажат съдействие или помощ, това трябва да се случи задължително мотивирано. Мога да обжалвам обаче отказът им пред Регионалната дирекция Социално подпомагане по административен ред в 14-дневен срок.
- Бих могъл да се опитам да потърся правата си и пред Агенцията за хората с увреждания или пред Министерството на труда и социалната политика, ако предишните ми действия са останали без резултат, а правата ми действително да нарушени.
- Ако молбите ми останат незабелязани/неудолетворени от общинските и държавните органи, мога да се обърна към здравния отдел на Европейската комисия или директно към Комитета за правата на хората с увреждания.
Актуализирал: Лора Терзиева.
- Източници
Конвенция за правата на хората с увреждания:
чл. 1 – относно основните цели на Конвенцията и дефиницията на човек с увреждане
чл.3 – относно основните принципи на особената закрила на хората с увреждания
чл.4 – относно включването в обществото на хората с увреждания
чл.5 – относно забраната за дискриминация на хората с увреждания
чл. 9, чл. 13, чл. 19, чл. 21, чл. 24-30 – относмо множеството проявления на принципът на достъпност на различните обеществени блага по отношение на хората с увреждания
Административнопроцесуален кодекс:
чл. 81 и следващите – относно обжалването на административните актове
Закона за интеграция на хората с увреждания:
чл. 8 – относно органите, които провеждат държавната политика по отношения на хората с увреждания
Закон за нормативните актове:
чл. 15 – относно юридическата сила на Конвенцията за интеграция на хората с увреждания
