Работя в чужбина (ЕС). Какви осигуровки дължа?

Разбрах, че като гражданин на Европейския съюз мога не само свободно да ходя на почивка в други европейски държави, но и имам право да работя в тях за неопределен период от време. Поради трудностите, с които се сблъсквам при намирането на работа в България, реших да се пробвам в чужбина. Това, което до този момент не ми е ясно, е къде ще трябва да плащам осигуровките си след като замина? В България или в държавата, в която ще работя?

На първо място - какво представлява осигуряването?

Осигуровките са парични вноски, които работодателят ми удържа от заплатата ежемесечно. Тяхната стойност зависи от размера на заплатата ми, като те се изплащат съответно 60% от работодателя и 40% от мен. Изключение е единствено ако съм самоосигуряващо се лице (художник, адвокат). Тогава сам трябва да заплатя 100% от сумата. Важно! Наличието на осигуровки е с цел подпомагане на осигурено лице в затруднение. Например ако попадна в ситуация на трудовата злополука, безработица, майчинство, заболяване и други, то тогава ще получа финансова помощ. Моите вноски обаче ще се събират всеки месец, без значение дали съм попаднал в подобна ситуация. Внесените от мен и другите граждани пари се трупат по сметки на фондове, от които се помага на нуждаещи се осигурени лица. Такива фондове са например “Пенсии”, “Пенсии, несвързани с трудовата дейност”, “Трудова злополука и професионална болест”, “Общо заболяване и майчинство” и “Безработица”. Повече информация относно осигурителните вноски мога да открия тук.

Как се внасят осигуровките?

В България осигуровките се внасят до 25-то число на месеца, като се отнасят за предходния период. Тоест осигуровките ми за месец март ще трябва да се внесат от моя работодател в Националната агенция по приходите (НАП) до 25-ти април. Важно! Ако моят работодател не е внесъл дължимата вноска, то това няма да се отрази върху осигурителните ми права. Аз ще продължа да бъда осигурено лице, а моят работодател ще подлежи на санкция. Също така, мога да проверя в сайта на НОИ дали редовно се извършват осигурителните ми плащанията.

Ако работя в друга държава от ЕС, на кого дължа осигуровки?

Когато работя в чужбина, ще бъда осигуряван или в страната ми по произход (България), или в страната на пребиваване (например Франция). Важно! Не мога обаче да избирам в коя от двете държави да се осигурявам. Този въпрос се определя според законодателството на държавата, в която работя. В социалноосигурителната област европейските държави нямат единна политика. Това означава, че всяка държава членка прилага своите собствени закони, с които определя осигурителната си политика. Поради това задължително трябва да потърся информация за конкретната европейска държава, в която планирам да започна работа. Единствено така мога да разбера с точност как се събират осигуровките там, от кого и кога ще се плащат. Подробна информация за осигурителния механизъм на всяка една държава от ЕС мога да открия тук.Важно! Освен от страната на пребиваване, къде ще се осигурявам зависи и от трудовия ми статус.

По какъв начин трудовият ми статус определя осигуровките?

За осигурителната система е много важен фактор дали ще съм на трудов договор, самостоятелно зает, командирован в чужбина или работещ в съседна държава, но живеещ в България.

• Ако например живея и работя в Германия, без значение дали съм нает или самостоятелно зает, трябва да се регистрирам в германската система за социална сигурност. Това е така, защото в този случай моите обезщетения за болест, безработица, пенсии, семейните помощи и други подобни плащания, ще мога да получавам според местните закони.

Важно! В много държави обезщетенията могат да зависят от това колко дълго съм плащал вноски. В това число обаче се включват всички периоди, в които съм работил в държави от ЕС. Например в Германия се изискват минимум 5 години осигуряване, за да имам право на пенсия за инвалидност. Ако съм работил 2 години в Германия, но и още 4 в България като осигурено лице, то тогава ще имам право на инвалидна пенсия в Германия.

• Ако съм командирован в чужбина за срок до 2 години, то тогава продължавам да се осигурявам в България. За целта ще ми се наложи да попълня формуляр, с който доказвам, че оставам осигурен в българската социална система, докато се намирам в чужбина. Също така, ако съм командирован държавен служител (ще работя в консулство, посолство или друга официална институция в чужбина), то тогава отново ще бъда осигуряван според българската система.

Важно! И в двата случая, за да имам достъп до здравно обслужване в държавата, в която съм командирован, ще трябва да се снабдя с Европейска здравноосигурителна карта.

• Ако пък съм трансграничен работник и работя в една държава (Гърция), но живея в друга (България), ще трябва да плащам социалноосигурителни вноски в страната, в която работя. Това означава, че ще имам право на здравно обслужване в Гърция. Въпреки това обаче бих могъл да получавам медицинско обслужване и в България. За целта ще е нужно да взема формуляр S1 от здравноосигурителната институция в Гърция. Той ще ми даде право да бъда лекуван и в България.

[toggles][toggle title=Източници]Регламент 883/2004:Преамбюл т. 4 - относно липсата на единна осигурителна система в ЕС;Преамбюл т.15 - относно подчиняването на само една система за социално осигуряване;чл. 1 е - относно трансграничните работници;чл. 6 - относно сумирането на периодите;чл. 11, ал. 3 - относно прилагането за законодателството на приемащата държава при работа и живеене в нейните граници;чл. 12, ал. 1 - относно командироването в чужбина за под 2 години;чл. 13 - относно осъществяването на дейност в две или повече държави.Директива 2005/38/ЕО:чл. 5 и чл. 6 - относно краткосрочния престой в държава от ЕС;чл. 7, ал. 1 - относно дългосрочното преместване в друга държава от ЕС.Кодекс за социално осигуряване (КСО):чл. 2, ал. 1 - относно случаите, в които мога да получа помощ;чл. 6 ал. 2 - относно удържането от заплатата за социално осигуряване;чл. 6, ал. 3 -относно процентното съотношение между работодател и служител за дължимостта на вноските;чл. 6, ал. 8 - относно осигуряването на самоосигуряващите се лица;чл. 7, ал. 1 - относно изискването осигурителните вноски да се внасят до 25-то число;чл. 18 - относно фондовете, в които се събират вноските;чл. 33 - относно функциите на НАП.Закон за здравното осигуряване:чл. 109, ал. 4 - относно притежанието на осигуровки.Наказателен кодекс (НК):чл. 255б - относно нарушението на изискването за социално осигуряване.[/toggle][/toggles]