Разбрах, че като гражданин на Европейския съюз мога не само свободно да ходя на почивка в други европейски държави, но и имам право да работя в тях за неопределен период от време. Поради трудностите, с които се сблъсквам при намирането на работа в България, реших да се пробвам в чужбина. Това, което до този момент не ми е ясно, е къде ще трябва да плащам осигуровките си след като замина? В България или в държавата, в която ще работя?
На първо място – какво представлява осигуряването?
Осигуровките са парични вноски, които работодателят ми удържа от заплатата ежемесечно. Тяхната стойност зависи от размера на заплатата ми, като те се изплащат съответно 60% от работодателя и 40% от мен. Изключение е единствено ако съм самоосигуряващо се лице (художник, адвокат). Тогава сам трябва да заплатя 100% от сумата.
Важно! Наличието на осигуровки е с цел подпомагане на осигурено лице в затруднение. Например ако попадна в ситуация на трудовата злополука, безработица, майчинство, заболяване и други, то тогава ще получа финансова помощ. Моите вноски обаче ще се събират всеки месец, без значение дали съм попаднал в подобна ситуация. Внесените от мен и другите граждани пари се трупат по сметки на фондове, от които се помага на нуждаещи се осигурени лица. Такива фондове са например “Пенсии”, “Пенсии, несвързани с трудовата дейност”, “Трудова злополука и професионална болест”, “Общо заболяване и майчинство” и “Безработица”. Повече информация относно осигурителните вноски мога да открия тук.
Как се внасят осигуровките?
В България осигуровките се внасят до 25-то число на месеца, като се отнасят за предходния период. Тоест осигуровките ми за месец март ще трябва да се внесат от моя работодател в Националната агенция по приходите (НАП) до 25-ти април.
Важно! Ако моят работодател не е внесъл дължимата вноска, то това няма да се отрази върху осигурителните ми права. Аз ще продължа да бъда осигурено лице, а моят работодател ще подлежи на санкция. Също така, мога да проверя в сайта на НОИ дали редовно се извършват осигурителните ми плащанията.
Ако работя в друга държава от ЕС, на кого дължа осигуровки?
Когато работя в чужбина, ще бъда осигуряван или в страната ми по произход (България), или в страната на пребиваване (например Франция). Важно! Не мога обаче да избирам в коя от двете държави да се осигурявам. Този въпрос се определя според законодателството на държавата, в която работя.
В социалноосигурителната област европейските държави нямат единна политика. Това означава, че всяка държава членка прилага своите собствени закони, с които определя осигурителната си политика. Поради това задължително трябва да потърся информация за конкретната европейска държава, в която планирам да започна работа. Единствено така мога да разбера с точност как се събират осигуровките там, от кого и кога ще се плащат. Подробна информация за осигурителния механизъм на всяка една държава от ЕС мога да открия тук.
Важно! Освен от страната на пребиваване, къде ще се осигурявам зависи и от трудовия ми статус.
По какъв начин трудовият ми статус определя осигуровките?
За осигурителната система е много важен фактор дали ще съм на трудов договор, самостоятелно зает, командирован в чужбина или работещ в съседна държава, но живеещ в България.
- Ако например живея и работя в Германия, без значение дали съм нает или самостоятелно зает, трябва да се регистрирам в германската система за социална сигурност. Това е така, защото в този случай моите обезщетения за болест, безработица, пенсии, семейните помощи и други подобни плащания, ще мога да получавам според местните закони.
Важно! В много държави обезщетенията могат да зависят от това колко дълго съм плащал вноски. В това число обаче се включват всички периоди, в които съм работил в държави от ЕС. Например в Германия се изискват минимум 5 години осигуряване, за да имам право на пенсия за инвалидност. Ако съм работил 2 години в Германия, но и още 4 в България като осигурено лице, то тогава ще имам право на инвалидна пенсия в Германия.
- Ако съм командирован в чужбина за срок до 2 години, то тогава продължавам да се осигурявам в България. За целта ще ми се наложи да попълня формуляр, с който доказвам, че оставам осигурен в българската социална система, докато се намирам в чужбина. Също така, ако съм командирован държавен служител (ще работя в консулство, посолство или друга официална институция в чужбина), то тогава отново ще бъда осигуряван според българската система.
Важно! И в двата случая, за да имам достъп до здравно обслужване в държавата, в която съм командирован, ще трябва да се снабдя с Европейска здравноосигурителна карта.
- Ако пък съм трансграничен работник и работя в една държава (Гърция), но живея в друга (България), ще трябва да плащам социалноосигурителни вноски в страната, в която работя. Това означава, че ще имам право на здравно обслужване в Гърция. Въпреки това обаче бих могъл да получавам медицинско обслужване и в България. За целта ще е нужно да взема формуляр S1 от здравноосигурителната институция в Гърция. Той ще ми даде право да бъда лекуван и в България.
Регламент 883/2004: Преамбюл т. 4 – относно липсата на единна осигурителна система в ЕС; Преамбюл т.15 – относно подчиняването на само една система за социално осигуряване; чл. 1 е – относно трансграничните работници; чл. 6 – относно сумирането на периодите; чл. 11, ал. 3 – относно прилагането за законодателството на приемащата държава при работа и живеене в нейните граници; чл. 12, ал. 1 – относно командироването в чужбина за под 2 години; чл. 13 – относно осъществяването на дейност в две или повече държави. Директива 2005/38/ЕО: чл. 5 и чл. 6 – относно краткосрочния престой в държава от ЕС; чл. 7, ал. 1 – относно дългосрочното преместване в друга държава от ЕС. Кодекс за социално осигуряване (КСО): чл. 2, ал. 1 – относно случаите, в които мога да получа помощ; чл. 6 ал. 2 – относно удържането от заплатата за социално осигуряване; чл. 6, ал. 3 –относно процентното съотношение между работодател и служител за дължимостта на вноските; чл. 6, ал. 8 – относно осигуряването на самоосигуряващите се лица; чл. 7, ал. 1 – относно изискването осигурителните вноски да се внасят до 25-то число; чл. 18 – относно фондовете, в които се събират вноските; чл. 33 – относно функциите на НАП. Закон за здравното осигуряване: чл. 255б – относно нарушението на изискването за социално осигуряване.
чл. 109, ал. 4 – относно притежанието на осигуровки.
