Не ми плащат редовно заплатата. Какви са правата ми?

Предвид действащата нормативна уредба в областта на трудовото законодателство като съвестен работник/служител следва да се ползвам със закрилата на закона срещу злоупотреби от страна на работодателя. Изплащането на уговореното трудово възнаграждение е основно негово задължение. Неизпълнението на това задължение ме поставя в затруднено положение, поради което законодателят се е погрижил за мен да възникнат редица права. Това Право (т.н. от нас статия) цели да ми предостави повече информация за това какво мога да направя в случай на забавяне на изплащането на трудовото ми възнаграждение.

На първо място - винаги е добре да си направя консултация със специалист по търговско право. Така ще съм сигурен, че имам всички възможности. Не е скъпо, става бързо и лесно на тази страница.

Бавят ми заплатата. Какво мога да направя?

1. На първо място, основно мое право е да получавам навреме ежемесечната си заплата. При добросъвестно изпълнение на моите задължения Кодексът на труда гарантира изплащането на минимум 60 процента от трудовото ми възнаграждение, но не по-малко от минималната работна заплата за страната. Разликата до пълния размер на трудовото възнаграждение продължава да ми се дължи и трябва да ми се изплати допълнително заедно с лихва. Дори един ден забавяне на трудовото ми възнаграждение - заплата, премия, бонуси, командировъчни или други полагащи ми се парични средства, свързани с извършения от мен труд, се приема за бавене и подлежи на изискване от моя страна!

2. Ако забавената сума не бъде изплатена доброволно и работодателят ми е забавил минимум една месечна заплата, аз имам право да прекратя трудовото си правоотношение без предизвестие. Мога да изготвя заявлението безплатно от тук. За целта писмено трябва да уведомя работодателя си чрез писмо, което да изглежда по този начин. Трудовото правоотношение се счита за прекратено от момента, в който работодателят ми получи писмото, без да е необходимо неговото съгласие.

Когато прекратя трудовия договор на това основание, за мен се отключва правото да получа следните допълнителни обезщетения, освен дължимата заплата и лихвата към нея:

В случай, че работя по безсрочен трудов договор, работодателят ми дължи обезщетение в размер възнаграждението за срока на предизвестие при прекратяване, посочен в договора.
В случай, че работя по срочен трудов договор и претърпя вреди, вследствие на прекратяването на трудовото правоотношение, работодателят следва да ми изплати размера на действително претърпените вреди.
Имам право и на обезщетение за неизползван годишен отпуск за текущата календарна година. Повече за отпуските и правата ми, свързани с тях -> “Платен и неплатен отпуск”, “Как и какъв отпуск да си поискам”, както и “Правото ми на учебен отпуск”.

Не ми платиха след като прекратихме трудовия договор!?

Независимо от това, че трудовият договор е прекратен и аз вече не работя на това място, неизплатените суми продължават да ми бъдат дължими. Не бъдат ли изплатени доброволно, за мен остава правото да ги търся по съдебен ред. Преди това е важно да поискам чрез молба до работодателя извлечение от ведомостите за заплати за неизплатените възнаграждения и обезщетения. Ако ми бъде отказано, мога да подам жалба до Инспекцията на труда, която ще изиска от работодателя ми тези документи и ще го глоби за това, че ми е отказал съдействие, което е в противоречие на чл. 128 т.3 от Кодекса на труда. На база тези документи мога:

1. Да подам до районния съд, на основание чл. 410 от Гражданския процесуален кодекс, Заявление за издаване на Заповед за изпълнение. Целта е отново да бъде издаден в моя полза изпълнителен лист, с който в качеството на взискател в изпълнителното дело да пристъпя към принудително събиране на полагащото ми се трудово възнаграждение с помощта на съдебен изпълнител. Преди да се издаде изпълнителен лист, трябва да знам, че:

Ако работодателят ми възрази срещу издадената Заповед за изпълнение в срок, съдът ще ме уведоми за възможността да предявя иск за установяване на вземането ми в едномесечен срок.
Ако не възрази, съдът ще ми издаде Изпълнителен лист за дължимите суми.

2. Имам право да подам искова молба срещу работодателя ми в районния съд по седалището на работодателя или по мястото, където изпълнявам обичайната ми трудова дейност. Давностният срок за това е до 3 години, считано от датата, на която е трябвало да ми бъде изплатено съответното трудово възнаграждение. След неговото изтичане губя това право.(Повече за давностния срок мога да прочета на “Дължа пари. Кога мога да се позова на погасителна давност?” и “Откога започва да тече погасителната давност и кога се прекъсва?”). Спорове във връзка с трудовите възнаграждения се разглеждат по реда на бързото производство от съда, а като работник/служител, аз съм освободен от заплащането на държавна такса. След успешно приключване на съдебното производство работодателят ми ще бъде осъден да ми изплати дължимите суми и срещу него ще бъде издаден изпълнителен лист, с който мога да образувам изпълнително дело. При това развитие на съдебния спор разноските по него ще бъдат изплатени също от работодателя ми.

ВАЖНО: Във всеки случай е препоръчително да си наема адвокат. Редно е да знам, че при спечелване на делото от моя страна, всички разноски по него, включително и адвокатския хонорар, ще бъдат платени от работодателя ми по разпореждане на съда.

Ако не съм сигурен обаче в правотата на твърденията ми и загубя делото, разноските остават за моя сметка!

Правото е в съавторство с Рени Христова

Актуализира: Боряна Русева

[toggles][toggle title="Източници"]

1. Кодекс на труда:

- чл.128, т.3 - извлечение от ведомостите за заплати за изплатените и неизплатените трудови възнаграждения и обезщетения;

- чл.221, ал.1 - обезщетение при прекратяване на трудово правоотношение без предизвестие;

- чл.245 - гарантиране на изплащането на трудовото възнаграждение;

- чл.327, ал.1, т.2 - прекратяване на трудов договор от работник или служител без предизвестие;

- чл.358, ал.1, т.3 и ал.2, т.2 - срокове за предявяване на искове по трудови спорове;

- чл. 359 - безплатно производство по трудови дела.

2. Граждански процесуален кодекс: