Как мога най-бързо да напусна работа?

Работодателят ми не е коректен и не изпълнява поетите спрямо мен задължения. Решен съм да напусна, но кой е най-бързият начин да го направя?

В определени случаи Кодексът на труда ми дава право да напусна работа незабавно – без да е необходимо да чакам изтичането на някакъв срок. В тези случаи е достатъчно да отправя писмено заявление до работодателя, с което да доведа до знанието му решението си. Заявлението мога да формулирам свободно – важното е от него ясно да личи волята ми за напускане (напр. „Уважаеми/а Г-не/Г-жо, с настоящото заявление прекратявам трудовото ни правоотношение.”). В заявлението трябва да се изтъкне и конкретно основание от посочените по-долу (за справка – чл. 327 от Кодекса на труда).

Важно! Често имам правo на редица привилегии и обезщетения. Преди да заявя намерението си пред работодателя най-важното нещо е да консултирам стратегията си с опитен адвокат на тема трудово право. Мога да направя това много бързо и лесно на тази страница.

В кои случаи е допустимо напускане без предизвестие?

1. Ако поради някакво заболяване не мога да изпълнявам работата си, здравните органи са го установили и със свое предписание са определили на каква работа мога да бъда преместен, а работодателят не ми осигурява тази възможност.
2. Ако работодателят ми забави плащания по трудовото правоотношение (тук попадат дължими заплати и обезщетения). За да възникне правото ми на напускане, е достатъчно забавяне от само един ден.
3. Ако работодателят ми, без мое съгласие, промени мястото или характера на работата, намали уговореното трудово възнаграждение, както и когато не изпълни други задължения, които е поел. В тази връзка следва да се има предвид, че Кодексът на труда в определени случаи допуска работодателят едностранно да изменя мястото и характера на работа (при т. нар. престой, производствена необходимост и в някои други извънредни случаи), така че ако имам съмнения дали промяната е правомерна, е най-добре да се посъветвам с юрист.
4. Ако в резултат на определени промени в работодателя, посочени в закона, значително се влошат условията ми на труд. Дали има значително влошаване на условията, е въпрос на конкретна преценка.
5. Ако преминавам на платена изборна работа или постъпвам на научна работа въз основа на конкурс.
6. Ако продължавам образованието си в учебно заведение на редовно обучение или постъпвам на редовна докторантура. В първия случай няма ограничение във връзка с вида на учебното заведение – то може да бъде както средно, така и висше, същественото е формата на обучение да е редовна.
7. Ако работя по срочен трудов договор за определен срок или за заместване и премина на друга работа за неопределено време.
8. Ако работя по трудов договор с предприятие, осигуряващо временна заетост, и си намеря постоянна работа. Условието тук е новата работа да е при работодател, който не е такова предприятие.
9. Ако преди да започна работа при настоящия си работодател, съм бил незаконно уволнен, обърнал съм се към съда и той е признал уволнението за незаконно и ме е възстановил на старата ми работа и желая да се върна при предходния си работодател. За повече информация вж. “Уволнен съм. Какви са правата ми?”.
10. Ако постъпвам на държавна служба.
11. Ако работодателят ми преустанови дейността си. Тук става въпрос за фактическо преустановяване на дейността за 15 дни. Не един или два са случаите, в които работодателят просто изчезва, като работниците му дори не могат да го открият и се оказват обвързани от трудови договори, изпразнени от съдържание. Ако това ми се случи, мога да се обърна към инспекцията по труда, която ще извърши проверка и със свой акт може да констатира прекратяването на трудовото правоотношение, ако това основание действително е налице.
12. В случаите, когато работодателят ми е предоставил неплатен отпуск без моето съгласие.
13. Ако съм придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст.

Не си доволен от своята работа? Знаеш ли, че всъщност е възможно голяма част от правата ти да са нарушени от работодателя? Ако се интересуваш от темата, разгледай нашия курс, който е посветен именно на тази област от правото - Правата ми като служител.

Какви обезщетения ми се дължат, ако напусна без предизвестие?

• В случаите по т. 2, 3 и 4 по-горе работодателят следва да ми изплати обезщетение в размер на брутното ми трудово възнаграждение за срока на предизвестието, ако работя по безсрочен трудов договор. Ако трудовият ми договор е срочен, обезщетението е в размер на брутното трудово възнаграждение за времето, през което съм останал без работа, но за не повече от остатъка от срока на трудовото правоотношение.
• Ако съм напуснал на основанието, посочено в т. 1 и имам най-малко 5 години трудов стаж, работодателят ми дължи обезщетение в размер на брутното ми трудово възнаграждение за срок от 2 месеца. За да получа такова плащане, трябва още през последните 5 години трудов стаж да не съм получавал обезщетение на същото основание.
• Ако към момента на прекратяване на трудовото правоотношение съм придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за прекратяването, имам право на обезщетение в размер на брутното ми трудово възнаграждение за срок от 2 месеца. Ако съм работил при същия работодател през последните 10 години от трудовия си стаж, обезщетението е с по-голям размер – равняващ се на брутното ми трудово възнаграждение за срок от 6 месеца. Такова обезщетение мога да получа само веднъж и ако вече съм се възползвал от тази възможност, е недопустимо да го търся втори път.
• Във всички случаи ми се дължи обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск.

Дори да не е налице някое от основанията за напускане без предизвестие, винаги мога да напусна с отправяне на писмено предизвестие до работодателя си. Това предизвестие може да звучи по следния начин: „Уважаеми/а Г-не/Г-жо, с настоящото заявление Ви отправям предизвестие за прекратяване на трудовото ни правоотношение по смисъла на чл. 326, ал. 1 от Кодекса на труда.” Тук други действия от моя страна не са необходими – с изтичане срока на предизвестието отношенията ми с работодателя се считат за прекратени, като той трябва да оформи и да ми предаде трудовата книжка. Срокът на това предизвестие за безсрочен трудов договор обичайно е 30 календарни дни. Възможно е в трудовия ми договор да е определен по-дълъг срок, който обаче в никакъв случай не може да надвишава 3 месеца. Ако пък работя по срочен договор, законът предвижда 3-месечен срок на предизвестието (освен ако остава по-кратък период от време до изтичане на уговорения срок). В случай че не искам да спазя този срок, а предпочитам веднага да напусна, ще се наложи да заплатя на работодателя си обезщетение, равняващо се на уговореното брутно трудово възнаграждение за срока на предизвестието.

В случай че мои права и законни интереси като работник или служител бъдат накърнени, мога да сезирам Изпълнителна агенцията „Главна инспекция по труда“. “Горещият телефон” на агенцията е 0700 17 670, където мога да подам своя сигнал и да получа консултация.

Правото е в съавторство с Петър Кьосев

Актуализира: Боряна Русева

[toggles][toggle title="Източници"]

§ Кодекс на труда -чл. 327 - относно основанията за прекратяване не трудов договор от работника без предизвестие;чл.221 и чл.222- относно обезщетенията, които работодателят дължи на работника при прекратяване на договора на основание чл.327;чл.222 ал.3 - относно дължимото обезщетение при прекратяване на трудов договор поради пенсиониране;чл.224 - относно обезщетението, дължимо за неизползван годишен отпуск;чл.220 - относно срока за предизвестие за прекратяване на трудов договорчл. 326 - относно прекратяването трудовия договор с писмено предизвестие;§ Трудово право. Васил Мръчков;

[/toggle][/toggles]