Когато работя по трудов договор, имам право на платен годишен отпуск. Мога да поискам и неплатен отпуск, но условията за разрешаването му, признаването на стаж и осигуряването са различни.
Основният платен годишен отпуск е най-малко 20 работни дни за пълна година трудов стаж. При постъпване на работа за първи път мога да го ползвам след придобиване на поне 4 месеца трудов стаж, включително при различни работодатели. При смяна на работодателя този първоначален срок не започва отново. При прекратяване преди придобиването му се дължи обезщетение за съответния неползван отпуск.
Някои категории имат по-голям размер:
При работа на непълно време отпускът зависи от времето, признато за трудов стаж. Например при 4-часов работен ден и нормална 8-часова продължителност денят се зачита за пълен трудов стаж, така че отпускът не се намалява автоматично наполовина. Осигурителният стаж има отделни правила.
Подавам писмено искане за конкретни дни и получавам писмено разрешение от работодателя. Мога да ползвам отпуска наведнъж или на части. Самото подаване на молба не означава, че отсъствието е разрешено. Общото законово изискване е за разрешение, а не за задължителен предварителен годишен график за всички работници.
Работодателят трябва да осигури ползването през годината, за която отпускът се полага, освен при допустимо отлагане. Непълнолетните и майките с деца до 7 години имат специално право да ползват отпуска през лятото, а по желание и през друго време, с предвидените в закона изключения.
Ако по време на годишния отпуск ми бъде разрешен друг отпуск, например поради временна неработоспособност, годишният се прекъсва по мое искане. Останалите дни се ползват допълнително по съгласие с работодателя.
Това е допустимо при престой над 5 работни дни, при едновременно ползване от всички работници и служители и когато след покана от работодателя не съм поискал отпуска до края на годината, за която се полага. Има и специални правила при преустановяване на работа поради обявено извънредно положение или извънредна епидемична обстановка.
Работодателят може да отложи ползване поради важни производствени причини, като осигури ползването на поне половината от полагащия се годишен отпуск. Отлагане е допустимо и когато ползвам друг вид отпуск или по мое искане със съгласието на работодателя. Няма общо правило, което ограничава всяко отлагане до 10 дни.
Когато отпускът е отложен или остане неползван, работодателят по общия ред трябва да осигури ползването му през следващата година, до 6 месеца от края на годината, за която се полага. Ако не го разреши в тези случаи и срокове, мога сам да определя времето, като го уведомя писмено поне 14 дни предварително. Това право не се прилага при всеки отделен отказ за желани от мен дати.
Чл. 176а КТ предвижда обща двегодишна давност от края на годината, за която отпускът се полага. При законосъобразно отлагане срокът се отчита от края на годината, в която е отпаднала причината за неползване.
Давността трябва да се прилага и в съответствие с правото на ЕС. Работодателят не може автоматично да се позове на изтекъл срок за гарантирания платен годишен отпуск, ако не е осигурил реална възможност да го ползвам и не е изпълнил задълженията си да ме насърчи и информира. При спор пазя исканията, отказите и уведомленията, защото тези обстоятелства са съществени.
За платения годишен отпуск получавам възнаграждение, изчислено по чл. 177 КТ, обичайно от среднодневното брутно възнаграждение за последния предходен месец с поне 10 отработени дни. Ако няма такъв месец при работодателя, прилагат се правилата за договорените постоянни възнаграждения.
Докато трудовият договор продължава, отпускът не може да се заменя с пари. При прекратяване се дължи обезщетение за неползвания отпуск, чието право не е погасено по приложимите правила.
По чл. 160, ал. 1 КТ мога да поискам неплатен отпуск независимо от стажа и независимо дали съм използвал платения. Работодателят решава дали да го разреши; няма общ максимален срок. За специални видове неплатен отпуск законът може да предвижда задължително разрешаване.
До 30 работни дни неплатен отпуск в една календарна година се признават за трудов стаж, а над този размер — само когато специална разпоредба го допуска. За осигурителния стаж също се прилагат условията на КСО. Когато отпускът е по мое желание и не съм здравно осигурен на друго основание, дължа здравни вноски чрез работодателя върху предвидената в закона база. Преди отпуска уточнявам това със счетоводството.
При нарушение мога да подам сигнал до Главната инспекция по труда. Паричните претенции и трудовите спорове се решават по съответния съдебен ред.
Актуализирал: Стела Парушева.
Кодекс на труда — чл. 155–160, 173–178, 224, 305, 319 и 355; Наредба за работното време, почивките и отпуските; решение на Съда на ЕС по дело C-120/21.
Автор и дата на последна актуализация на текста спрямо законодателството:
2.10.2026
