В практиката почти не съществува трудов договор, който да не е предшестван от изпитателен срок. Целта му е да се провери дали съм достатъчно квалифициран и ще мога ли да се справя със задълженията си на работното място.
Реално, това е договор, различен от същинския трудов договор, който сключвам само при постъпването на нова работа. Но същността му е такава, че до края на изпитателния срок, ако аз или работодателят ми не изявим воля да го прекратим, след изтичането на срока той се зачита за окончателен договор. Така до подписването на нов трудов договор не се стига.
Клауза за срок за изпитване не може да се включи след вече възникнало правоотношение, защото тя може само да предшества срочния или безсрочен трудов договор, но не и да го следва.
Срок
Продължителността му не може да надхвърли 6 месеца. Обикновено той се уговаря точно за такъв срок, но може да бъде и по-кратък.
В срока за изпитването не се включва времето, през което съм бил в отпуск или по други уважителни причини не съм изпълнявал работата си. Следователно, през изпитателния срок трябва да ходя на работа, т.е. за изминал 1 календарен месец, да съм отработил 20 ~ 23 дни, или колкото са официалните работни дни през този месец.
Правата и задълженията по договора със срок за изпитване са същите като в същинския, окончателен трудов договор.
При сключването му, освен задължителните реквизити трябва да е посочен и видът на крайния (същински) трудов договор, т.е. дали ще е безсрочен или срочен. Ако изрично не е посочен срок, договорът е за неопределено време.
Възможно е преди изтичането на изпитателния срок, да се подпише крайния окончателен (същински) трудов договор. Но за разлика от горната хипотеза, в която мълчанието автоматично го сключваше, тук то трябва да се осъществи задължително писмено и изрично.
