Правата ми са нарушени. Искам да потърся защита от съда и съм твърдо решен да предявя иск срещу нарушителя. Макар като гражданин да имам право на правосъдие, то струва пари, а понякога дори повече, отколкото съм склонен да платя. Колко всъщност ще ми струва да осъдя някого? Кой и при какви условия ще бъде осъден да плаща?
С времето парите, които се заплащат в хода на съдебното производство, са станали известни с общото наименование “разноски”. Разноските, обаче, биват различни видове, които могат да бъдат обобщени, както следва:
1. Държавна такса
При предявяването на иск, а също и при извършването на други процесуални действия (такива процесуални действия са най-разнообразни и могат да бъдат характерни както за съдебното производство по принцип, така и за някои особени ситуации.
Такси, които мога да очаквам да заплатя във всяко производство, са например такса за издаване на документ или такса за обжалване на акт на съда. Специфични такси се заплащат в особените производство като смяна на име, осиновяване и обезпечаване на иск), законът постановява, че аз трябва предварително да внеса предвидената такса. В противен случай съдът няма да разгледа моя иск или да извърши действието, което съм поискал, дори и всички други предпоставки да са налице. Таксите са дължими за действия, които се извършват от съда.
2. Разноски в хода на производството
Тези разноски се различават от таксите основно по това, че те се дължат с оглед обезпечаването на нормалния ход на производството - това означава, че за да продължи делото или да се извърши някое действие, трябва да се заплатят допълнително пари. Такъв е случаят, когато аз поискам от съда да назначи вещо лице, което да извърши експертиза, тъй като очаквам експертизата да докаже правотата на моите твърдения. Вещите лица не са служители на съда и предлагат услугите си срещу хонорар, който се определя от съда. Ако аз поставя задачи на вещото лице, ще трябва да му платя хонорар за извършването им. Друг типичен случай е призоваването на свидетел, което също е свързано с разходи. Те често са свързани с необходимостта от ангажиране на трети лица в процеса - вещи лица, свидетели и др., а не с конкретни действия на съда.
3. Адвокатски хонорар
Най-същественият разход, който ще ми се наложи да заплатя, е адвокатският хонорар. Той не е задължителен, тъй като аз сам решавам, дали да използвам услугите на професионалист. Колко пари да отделя за адвокат мога да проверя тук.
Не винаги мога да си отговоря с абсолютна точност на този въпрос, но имам възможност поне приблизително да сметна размера на разноските, които ще трябва да заплатя. Тук на помощ ще ми дойде Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по реда на Гражданския процесуален кодекс.
Таксите биват два вида - пропорционални и прости. Простите такси имат фиксиран размер. Той е определен изначално от закона за съответните действия и не се променя. Пропорционалните такси, от друга страна, както е видно и от наименованието им, зависят от паричната равностойност на моето искане. С прости думи, ако аз искам от съда да осъди ответника ми да ми заплати някаква сума пари или да ми даде нещо, което може да се измери в пари, то моята такса ще се изчисли като процент от цената на иска ми. В общия случай таксата е 4% от стойността на това, което искам. Това правило познава някои съществени изключения:
Характерът на някои разноски не позволява те да бъдат изчислени предварително, тъй като е необходима преценка на съда относно размера им. Типичният случай е, когато поискам съдействие от вещо лице. Съдът трябва да определи хонорара на вещото лице според сложността на задачата.
Има случаи, в които законът ме освобождава от задължението да внеса разноски по делото. Аз ще мога да се ползвам от това си право, ако предявя иск срещу моя работодател във връзка с трудовия ми договор или пък съдя някого за издръжка. Също така, ако съм претърпял вреди вследствие на престъпление, което е установено от наказателен съд, също не съм длъжен да внасям разноски. В тези случаи аз съм освободен от това си задължение без да отправям специално искане. Възможно е моите права да са нарушени, но аз да нямам финансовата възможност да поема разноските по делото. Законът ми дава право да поискам от съда да ме освободи от задължението за внасяне на такси и разноски като представя информация за моите доходи, семейно положение, здравословно състояние и други. При наличието на съответните обстоятелства бих могъл да искам дори безплатна правна помощ.
Струва ми се неоправдано аз да плащам всички разноски по делото, когато друг е нарушил правата ми. Справедливо е той да ми възстанови направените разходи и законът отчита това. Кой ще плаща разноските зависи от това, в каква степен съдът е уважил моя иск. В общия случай съществуват три варианта (всъщност съществуват разнообразни варианти за разпределяне на разноските. Например, ако с насрещната страна постигнем спогодба, съдът ще ми върне част от платената такса. Ако пък съм предявил иск за развод, разноските ще трябва да бъдат платени от виновния съпруг, ако въобще сме поискали да се разглежда въпросът за вината. Възможностите са много, но за мен е достатъчно да знам основните такива) за разпределение на разноските:
1. Съдът уважава моя иск напълно
Ако съдът приеме, че всичките ми искания са основателно, той ще осъди ответника да ми заплати всички направени в хода на делото разноски, включително адвокатски хонорар.
2. Съдът отхвърля моя иск напълно
Ако пък съдът прецени, че не съм прав и исканията ми са напълно неоснователни, аз не само че ще трябва да преглътна разноските, които вече съм направил, но ще бъда осъден да платя и тези на моя ответник.
3. Съдът уважава иска ми частично и го отхвърля в останалата част
В този случай съдът ще присъди разноски съобразно с уважената част от иска. Тази хипотеза е най-интересна и за мен ще бъде по-лесно да я разбера в контекста на конкретна житейска ситуация. Аз съдя своя съсед за това, че при отсичане на дърво в неговия двор, то е паднало върху моята ограда и я е увредило. Искам съседът да ми плати 300,00 лв. за ремонт. В хода на делото, обаче, съдът преценява, че моят ремонт всъщност струва едва 200,00 лв. и с решението си уважава искането ми за тези 200,00 лв. и отхвърля остатъка за останалите 100,00 лв. Би могло да се каже, че две трети от моя иск са основателни, а една трета - не. В този случай разноските ще бъдат разпределени пропорционално на уважената част.
Да приемем, че аз съм направил разноски в размер на 150,00 лв., ответникът ще трябва да ми заплати две трети от тях, а именно 100,00 лв. Той обаче е направил разноски в размер на 600,00 лв. и аз ще трябва да платя една трета от тях, а именно 200,00 лв. Не точно каквото очаквам, но така е справедливо. Затова е много важно, когато завеждам иск да преценя какво в действителност ми се полага и дали няма да да пострадам, ако поискам от съда прекалено много. Както аз, така и моят ответник ще бъде осъдени да платим част от разноските на насрещната страна.
Важно! Съдът ще ми присъди разноски, само ако изрично поискам това. Трябва да изготвя списък с направените от мен разноски и при необходимост да имам възможност да докажа, че реално съм ги направил.
[toggles][toggle title="Източници"]
§ Граждански процесуален кодекс (ГПК):
чл. 71 и сл., ГПК - относно държавните такси и разноските в хода на производството;
чл. 78, ГПК- относно присъждането на разноските;
чл. 83, ГПК - относно освобождаването от такси и разноски;
§ Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по реда на ГПК
[/toggle][/toggles]
Автор и дата на последна актуализация на текста спрямо законодателството:
адв. Никола
Пенчев
9.3.2018
