Кредитор в производство по несъстоятеност

Вчера по партидата на длъжника ми в Търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел (ТРРЮЛНЦ) се появи решение на съда за откриване на производство по несъстоятелност. Какви са правата ми, ако той досега не ми е платил?

Как ме засяга производството по несъстоятелност?

Да се открие производство по несъстоятелност (Н) на един търговец означава, че той няма достатъчно средства, с които да се разплати с кредиторите си.

Целта на несъстоятелността е под надзора на съда и на синдика да се покрият задълженията към кредиторите, което става по два начина:

със споразумение или с оздравителен план между кредиторите и длъжника, с които най-общо се договаря длъжникът да плати при някакви променени условия, като същевременно продължи да функционира;
с осребряване на т.нар. маса на несъстоятелността, което ще рече продажба на всички активи до изчерпването им и разпределяне на набраните впоследствие суми между кредиторите.

“Всички активи” са общо взето всичко, което длъжникът притежава, като имоти, офис оборудване, автомобили и пр.

Щом в ТРРЮЛНЦ има решение на съда за откриване на производство по несъстоятелност, това означава, че:

Ако съм насочил принудително изпълнение към имущество на длъжника, т.е. осъдил съм длъжника да ми плати, сдобил съм се с изпълнителен лист и съм си потърсил правата чрез съдебен изпълнител, изпълнителното дело ще се спре. Това означава че съдебният изпълнител няма да продаде имота на несъстоятелния длъжник, а ще бездейства до второ нареждане от съда.
Ако тепърва съм завел дело срещу длъжника ми, било то в държавен или в арбитражен съд, и това дело ще се спре.

NB! Ако съм завел иск за обявяване на предварителен договор за окончателен, (напр. по предварителен договор за продажба на недвижим имот) или пък иск за разваляне на договор, касаещ недвижим имот (напр. договор за продажба на апартамент), делото няма да се спре, а ще продължи.

Ако длъжникът предложи да ми плати след датата на решението или ми предложи ипотека/ залог, и въобще каквато и да форма на изпълнение – да не се заблуждавам, така не може. Синдикът бързо ще си върне парите, които длъжникът ми е дал/прихванал и пр.

В общи линии, несъстоятелността не позволява на кредиторите да минат метър без участието на съда, който гледа делото за несъстоятелността,и на синдика. Има канален ред, през който трябва да мина, за да получа парите си обратно.

Първа стъпка: Подавам молба за предявяване на вземането ми до синдика

Вземането ми трябва да е възникнало преди датата на решението за откриване на производство по Несъстоятелност (напр. решението на съда е от 30.6.2018 г. , а длъжникът не ми е платил наем за периода 05.10.2017г.- 05.03.2017г.) Тогава подавам молба до синдика, с която го моля да приеме вземането ми.

В молбата посочвам:

обяснение защо ми се дължат пари, например сключил съм договор за СМР с длъжника на 20.02.2016г., свършил съм еди-каква-си работа, с което изпълних всичко по договора;
размера на сумата, която ми се дължи, както и законната лихва за забава върху нея до датата на решението на съда (!); ако има предвидени неустойки посочвам и тях;
привилегиите, ако има такива за мен, напр. упражнявам право на задържане върху служебния автомобил на длъжника, докато той не ми плати;
обезпеченията, ако има такива, напр. длъжникът навремето ми е учредил ипотека или залог.

Към молбата прилагам копия на всички писмени доказателства, заверени с “вярно с оригинала”, като договор, фактури и пр.
Адресирам молбата до синдика, но я подавам в съда, който гледа делото по несъстоятелността (да не взема да отида в канцеларията на синдика!).
Държавни такси на този етап не плащам.

Важно! Имам 3-месечен срок, в който трябва да подам молбата. Ако изпусна този срок няма да получа нищо.

Срокът започва да тече от датата на вписване на решението на съда в ТРРЮЛНЦ. Така ако решението е вписано на 01.07.2018г., до края на деня на 01.10.2018г. трябва да си подам молбата.

Следя за списък на вземанията в ТРРЮЛНЦ

След като си предявя вземането, синдикът ще обяви в ТРРЮЛНЦ два списъка (таблици) на вземанията. Това са списъци с вземанията, които приема и на тези, които не приема.

Ако вземането ми е прието така, както съм го описал, всичко е наред и чакам да получа пари.

Ако вземането ми е неприето, имам много кратък срок от 7 дни да напиша възражение до синдика чрез съда (пак го подавам в съда). Така всъщност искам съдът да ревизира становището на синдика. За целта ще има съдебно заседание, в което мога да се явя и да представя допълнителни доказателства в подкрепа на твърденията ми.

Възможно е някой друг да е подал възражение срещу приетото ми вземане – мога да му подам отговор по същата схема.

След заседанието съдът ще се произнесе с определение, което отново очаквам в ТРРЮЛНЦ.

NB! И тук не дължа държавна такса.

Важно! Ако съм недоволен от определението на съда, тъй като той не е приел вземането ми, мога да подам искова молба и да водя дело, за да докажа, че вземането ми съществува. При условие, че спечеля това дело, синдикът и съдът по несъстоятелността са длъжни да ме зачитат за кредитор на длъжника.

Исковата молба подавам до друг състав на съда, който разглежда несъстоятелността. Например, ако делото по несъстоятелността се гледа от Окръжен съд – Варна, адресирам исковата си молба пак до Окръжен съд – Варна.
Имам 14-дневен срок да подам исковата молба, считано от датата на обявяване на определението на съда по несъстоятелността в ТРРЮЛНЦ. Например, ако определението е обявено в ТРРЮЛНЦ на 03.09.2018 г., срокът ми изтича на 17.09.2018 г. Ако не подам иска най-късно на 17.09.2018 г., повече нямам право да претендирам от длъжника каквото и да е било.
Няма опасност несъстоятелността да приключи, докато трае новото делото. Ако междувременно синдикът разпредели набраните пари от продажби на имуществото на длъжника ми между другите кредитори, той ще задели сума за мен. Парите ще си получа щом спечеля делото.
Ако съм завел преди решението за откриване на производството иск срещу длъжника, вместо да водя повторно дело за същото, старото ще се възобнови, т.е. ще продължи. Новото е, че и синдикът ще участва в него.

Примерна ситуация: започнал съм дело на 05.06.2017 г. срещу длъжника, с което искам той да бъде осъден да ми плати. На 12.12.2017 г. обаче длъжникът ми е обявен в несъстоятелност. Затова делото ми ще бъде спряно за известен период от време. Когато делото се възобнови, то ще продължи по същия начин, само че и с участието на синдика.

Вземането ми възникна след решението за откриване на производството по несъстоятелност има ли значение?

Моят случай е малко по-различен. Сключих договор за наем с длъжника, и едва синдикът ми го прекрати. Решението за откриване на производството по несъстоятелност е от 30.6.2018 г., а длъжникът ми дължи пари за периода 1.7.2018 г.-1.8.2018 г.

И тук следва да си предявя вземането, но вече не съм ограничен от срок. Препоръчително е да го направя колкото мога по-бързо.

Работник/ служител съм на длъжника. Имам ли специална закрила?

Ще бъда включен служебно във списък от синдика със вземанията ми по трудовия договор, начислени преди датата на решението за откриване на производство по Несъстоятелност. Няма нужда да подавам молба до съда или да правя каквото и да е било.
Ако към датата на решението за откриване на производството по Н водя дело за трудов спор с работодателя ми, напр. за незаконно уволнение, делото няма да се спре, а ще продължи по обичайния начин.
При разпределяне на събраните суми oт масата на Н ще се ползвам със специална привилегия – редът ми на удовлетворяване е 4-ти по ред, т.е. ще ми се плати след като се плати на кредитори с ипотеки и със залози; кредитори, упражняващи право на задържане; за разноски по Н.
Ще се ползвам от специален гаранционен фонд, който ще покрие до 6 трудови възнаграждения (ако ми се дължат напр. 4 заплати, ще получа само толкова) и други обезщетения, начислени за предхождащите решението на съда по Н 36 месеца.

Повече за правата ми като работник или служител в производството по несъстоятелност мога да науча от това Право.

Източници

Търговски закон (ТЗ):

чл. 608 – относно понятието неплатежоспобност;

чл. 637, ал. 1 – относно спирането на висящите граждански и арбитражни дела;

чл. 637, ал. 3 – относно възобновяването им с участието на синдика;

чл. 637, ал. 6 – относно гражданските и арбитражни дела, които не се спират;

чл. 638, ал. 1 – относно спирането на изпълнителните дела;

чл. 645 – относно допустимостта на прихващането в производството по Н;

чл. 646, ал. 1 – относно нищожността на сделки, изпълнение на задължение и учредяването на ипотека или залог след датата на решението за откриване на производство по Н;

чл. 663, ал. 3 – относно отговорността на синдика за вреди;

чл. 663а – относно задължителната професионална застраховка на синдика;

чл. 685, aл. 1 – относно едномесечния срок за предявяване на вземания;

чл. 685, ал. 2 – относно съдържанието на молбата за предявяване на вземания;

чл. 687, ал. 1 – относно включването в служебен списък на вземания по трудово правоотношение от синдика;

чл. 688 – относно допълнителния двумесечен срок за предявяване на вземания;

чл. 689 – относно обявяването на списъците на приетите и на неприетите вземания в ТРРЮЛНЦ;

чл. 690 – относно възраженията срещу списъците на приетите и неприетите вземания;

чл. 692 – относно производството по възражения срещу списъците;

чл. 694, ал. 1-3 – относно установителните искове в производството по Н;

чл. 694, ал. 6 – относно компетентния съд, пред който се предявява установителен иск за съществуването или за несъществуването на вземане в производството по несъстоятелност и преклузивния срок за предявяването му;

чл. 694, ал. 8 – относно установителното действие на решението спрямо длъжника, синдика и кредиторите на Н;

чл. 696 и сл. – относно реда и начина за предлагане на оздравителен план;

чл. 716 и сл. – относно реда и начина на осребряване на масата на несъстоятелността;

чл. 721 – относно изготвянето на сметка за разпределение от синдика;

чл. 722 – относно реда на удовлетворяване на кредиторите;

чл. 726 – относно заделянето на суми от синдика за оспорени вземания;

чл. 739, ал. 1 – относно преклузията за непредявени вземания;

чл. 740 – относно извънсъдебното споразумение с длъжника;

чл. 742, ал. 1 – относно понятието свръхзадлъжнялост.

Закон за гарантиране на вземанията на работници и служители при несъстоятелност на работодателя (ЗГВРСНР):

Чл. 3 – относно гарантирането на трудовото възнаграждение и на други обезщетения;

чл. 22, ал. 1 – относно допустимия гарантиран размер;

чл. 25 – относно сроковете и реда за подаване на уведомление до НОИ;

чл. 30 – относно възможността за претендиране на неизплатения размер в производството по несъстоятелност.

Определение № 305/8.3.2004г. по ч.гр.д. № 67/2004г. на ВКС, ТК – относно възможността упражняване на потестативни права по съдебен ред в хипотезата на открито производство по несъстоятелност на ответника.