Международен търговски арбитраж

Всички знаем за бързината на съдебната система у нас - започнато дело например за неизпълнени договорни задължения може да се протака с години. За това преди известно време се обърнах към Арбитража - вид извънсъдебно решаване на спорове, наред с Медиацията. Спорът с партньорите ми се разреши бързо и сравнително евтино, въпреки че седалището на партньора ми, с когото имахме спор, беше в чужбина. Споделям какво научих за Aрбитража и как да отнесете спора си пред него.

Арбитражът е подходящ, когато спорът е за имуществени права - например партньорът ми не ми е платил дължимото, докато аз съм изпълнил всички задължения по договора си. Други подходящи случаи за използване на Арбитража са:

да се попълнят празноти в договора, открити впоследствие;
нашият отдавна съществуващ договор с партньора ми да се осъвремени, ако са настъпили нови обстоятелства при някой от нас и по този начин да се подчини на новите икономически условия, които не са били налице при сключването му.

Значителен плюс при използването на Арбитража като средство за разрешаване на спорове е, че страна може да бъде и държава или държавно учреждение. Например, ако съм търговец на канцеларски материали и спечеля конкурс за обществена поръчка за Министерството на туризма в Румъния, но впоследствие Министерството като страна по договора не изпълни задълженията си, ако спорът ни се разглежда пред Арбитраж ще сме абсолютно равнопоставени, независимо от ранга или положението на една от страните. Всъщност това е едно от водещите правила при Арбитража - страните са равни и всяка една от тях има еднакви възможности да се защити.

Особено важен момент при започването на Арбитража е Арбитражното споразумение. По същество това е съгласието на страните да възложат на арбитраж решаването на:

вече възникнал спор (например постоянният ми търговски партньор ми доставя по-малко количество хранителни продукти от уговореното при снабдяването на ресторанта ми);
бъдещ спор (в договора с другата страна съществува клауза, която изрично упоменава, че в случай на възникване на спор, той задължително ще бъде отнесен за разрешаване от Арбитражен съд).

Споразумението задължително трябва да бъде писмено, като за “писмено” се приемат и размяна на писма, телеграми или други средства за съобщение.

Едно от големите предимства на Арбитража като алтернативен способ за разрешаване на спорове е възможността арбитражното производство, броят на съдиите и приложимият закон да се определят в най-голяма степен от страните.

Арбитражният съд може да се състои от един или повече арбитри, броят им се определя от страните. Ако те не желаят да определят специфичен брой, то арбитрите са трима. Особено интересен е начинът на определянето им: всяка от страните избира по един арбитър, а двамата избрани посочват третия. Целта естествено е максимална неутралност и безпристрастност. Ако пък страните изберат спорът им да се разгледа само от един арбитър, но не могат да постигнат съгласие кой да е той, последният ще бъде назначен от председателя на Българската търговско-промишлена палата.
Страните могат да се споразумеят за процедурата, която арбитражният съд трябва да спазва при воденето на делото. Ако страните не се възползват от това си право, съдът ще разгледа делото по начин, който смята за най-подходящ, естествено воден от правилото, че страните са абсолютно равнопоставени.

Страните могат да уговорят мястото, където да се разгледа делото, а ако не се възползват от това си право, съдът ще определи най-подходящото място, воден от обстоятелствата по делото и удобството на страните.

Страните също така могат да се споразумеят за езика или езиците на производството, ако те не го направят, съдът ще реши.

Исковата молба и отговорът на исковата молба също се предоставят в срок, уговорен от страните или определен от съда.

Арбитражният съд решава спора, прилагайки избрания от страните закон. Ако те не са посочили такъв, съдът избира и прилага най-подходящия закон за случая, изхождайки от обстоятелствата по делото. Освен това съдът задължително се води от условията на конкретния договор и от търговските обичаи.

Решението на Арбитражния съд е окончателно и слага край на спора. Това означава, че за разлика от съдебната три-инстанционна система, в този случай няма по-висша инстанция, пред която може да обжалвам решението. Освен това самото решение е окончателно и не може със същия спор да се сезира държавният съд и не е необходимо да се признава от него. Разбира се, има някои изключения, когато самият арбитражен съд ще поправи решението си - например в случай на явна фактическа грешка - написано е Иван Кригоров вместо правилното Иван Григоров.

Освен това, страните могат да поискат Съдът да извърши тълкуване на решението - в срок от 60 дни от постановяването. Тълкуването прилича на обосноваване от страна на съдиите за решението, което са взели. Постановеното тълкуване става част от решението и нито може да бъде претълкувано, нито да бъде отменено.

Актуализира: Юрия Марковска[toggles][toggle title="Източници"]

§ Закон за международния търговски арбитраж

чл. 1, ал. 2 - относно видовете спорове, относими към Арбитраж;

чл. 3 - относно страните при арбитражното производство;

чл.7, ал. 1 - относно арбитражното споразумение;

чл. 7, ал. 2 - относно изискването арбитражното споразумение да е писмено;

чл. 11, ал. 1 - относно броя на арбитрите в арбитражното производство;

чл. 12, ал. 2, т. 1 - относно броя на арбитрите в арбитражното производство;

чл. 12, ал. 2, т. 3 - относно броя на арбитрите в арбитражното производство;

чл. 22 - относно равнопоставеността на страните в производството;

чл. 24 - относно процедурата, която Арбитражният съд спазва при делото;

чл. 25 - относно местонахождението на арбитражното дело;