От възнаграждението ми за труд се удържат вноски за обществено и за здравно осигуряване. Понякога се чудя какъв е точният размер на паричната основа, върху която да изчисля дължимите осигурителни вноски – освен основния ми доход от положен труд, получавам доходи от отдаването под наем на апартамент или пък епизодично получавам от работодателя ми парични бонуси. Как се определя осигурителният ми доход?

Какво е значението на осигурителния доход?

Осигурителният доход служи като база за определяне на размера на две неща:

  1. на осигурителните вноски, които се плащат към съответните осигурителни фондове и към НЗОК;
  2. на осигурителните плащания, които аз бих получил при настъпване на т.нар. осигурителен случай (т.е.онова събитие, за което съм осигурен, напр. старост).

Какво се включва в осигурителния ми доход?

Най-общо поставено, осигурителният ми доход представлява онова възнаграждение, което получавам от трудова дейност. От това автоматично следва, че печалбите ми от отдаване под наем на вещи, от авторски права, от лихви при даден заем на приятел и пр., не са част от осигурителния ми доход.

Внимание! Казаното не се отнася до данъчната основа, от която впрочем се приспадат направените през годината осигурителни вноски.

Самоосигуряващо се лице съм – какво се включва в осигурителния ми доход?

Та на въпроса: ако съм самоосигуряващо се лице, осигурителният ми доход е всеки доход от труда ми, преди плащането на данъци и на осигуровки за доброволно осигуряване. Важно е да знам, че това положение разкрива особености – така напр. ако съм регистриран земеделски стопанин или тютюнопроизводител, който произвежда преработена продукция и който получава държавни помощи/субсидии, то не следва да включа получените помощи в осигурителния ми доход. Ако пък участвам в капитала на търговско дружество, възнаграждението ми за труд се счита за осигурителен доход, но не и дивидентите, които получавам при разпределянето на печалба.

Дотук добре. Но наближава 30-ти април и като си попълних годишната данъчна декларация излезе, че през годината съм получавал по-високи доходи, в сравнение с онзи осигурителен доход, върху който съм плащал вноски?

След като подам данъчната декларация, ще ми бъде определен годишен осигурителен доход или образно казано – изравнителна сметка.

Работя по трудовно правоотношение или по приравнено правоотношение (напр. като държавен служител, военнослужещ, управител на търговец и др.) – какъв е осигурителният ми доход?

По-лесно ще се ориентирам, ако знам кои суми не се включват, например:

  • командировъчни – не всички, а дневните пари до двукратния им размер, дължим по закон; пътни и квартирни пари;
  • стойността на облеклото, което работодателят ми е длъжен да осигурява – работно, представително, протоколно и униформерно;
  • онази лихва, която работодателят ми дължи върху неизплатената част от трудовото възнаграждение, щом ми е платил само част от него;
  • голяма част от обезщетенията, които получавам от работодателя ми, като напр.:
    – за вреди от трудова злополука или от професионална болест;
    – за незаконно недопускане или за временно отстраняване от работа;
    – при прекратяване на трудовото ми правоотношение при неспазване срока на предизвестието;
    – при прекратяване на трудовото ми правоотношение по инициатива на работодателя;
    – за неизползван платен годишен отпуск и др. 

Но на мен ми платиха по-малко от дължимото или пък не ми платиха въобще!

Какъв е осигурителният ми доход? Дали се взема предвид заплатата, която ми се дължи по договор, или пък онази част от нея, която реално съм получил? В подобна ситуация осигурителният доход си остава цялата дължима сума, без значение дали и колко от нея съм взел.

Не бива да се притеснявам, ако вноската ми върху дохода не е платена, защото отговорността за това е на работодателя ми. Аз ще нося отговорност за невнесените осигуровки заедно с работодателя ми, само когато брутното възнаграждение ми е изплатено, а вноските не са удържани от него. 

NB! Ако работя на повече от една работа, най-вероятнo това ще се отрази на осигурителния ми доход. В такъв случай е хубаво да прочета това Право.

Мога ли да се осигурявам на 300 лв.? А на 3,000 лв.?

И на двата въпроса отговорът е „не“, защото размерът на осигурителния доход е в определени граници, под или над които не ми е позволено да лавирам.

Горната граница на осигурителния доход е 2,600 лв. и е абсолютна за всички осигурявани. Не така обаче стоят нещата с минималния размер на осигурителния доход, който варира в зависимост от вида на професионалната ми дейност.

  1. Ако съм самоосигуряващо се лице и по-конкретно:
  • Регистриран земеделски стопанин или тютюнопроизводител: за 2017г. – 300 лв.; за 2018г. – 350 лв.
  • Упражняващ свободна професия (например адвокат), занаятчия, едноличен търговец (ЕТ), съдружник в търговско дружество или член на гражданско дружество/едноличен търговец, членуващ в консорциум:
    ➧ прагът за 2017г. е обвързан с доходите ми по следния начин:
    а) за доход до 5400 лв. минималният осигурителен доход е 460 лв.;
    б) от 5400.01 лв. до 6500 лв. – 500 лв.;
    в) от 6500.01 лв. до 7500 лв. – 550 лв.;
    г) над 7500 лв. – 600 лв.;
    ➧ прагът за 2018г. е само един – 510 лв. (
  1. Ако работя по трудово правоотношение или по приравнено нему, минималният размер се определя ежегодно от Народното събрание под името „минимален осигурителен праг“. Минималният осигурителен праг е различен според вида и характера на упражняваната от мен професия. Така например ако заемам ръководна длъжност в сферата на хотелиерството или на ресторантьорството, за 2017г. прагът е 930 лв., а за 2018г. – 966 лв. 

  • Източници

    Кодекс на социалното осигуряване (КСО):

    чл. 4, ал. 3 – относно кръга на самоосигуряващите се лица;

    чл. 6, ал. 2 – относно понятието осигурителен доход и неговите минимален размер и максимален размер;

    чл. 6, ал. 4 – относно обхвата на осигурителния доход при някои категории самоосигуряващи се лица;

    чл. 41, ал. 1 – относно обезщетенията при временна неработоспособност;

    чл. 49, ал. 1 – относно обезщетенията за бременност и раждане.

    Закон за здравното осигуряване (ЗЗО):

    чл. 40 – относно осигурителния доход за здравно осигуряване.

    Данъчно-осигурителен процесуален кодекс (ДОПК):

    чл. 18, ал. 1 – относно отговорността на работодателя при удържане и неплащане на осигурителни вноски;

    чл. 18, ал. 2 – относно солидарната отговорност между работодателя и работника за невнесени осигурителни вноски.

    Закон за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ):

    чл. 25 – относно годишната данъчна основа при доходи от трудови правоотношения;

    чл. 28 – относно годишната данъчна основа на едноличните търговци;

    чл. 30 – относно годишната данъчна основа при доходи от друга стопанска дейност.

    Закон за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2017г. (ЗБДОО):
    чл. 9, ал. 1 – относно минималния и максималния размер на осигурителния доход;

    Приложение № 1 – относно минималните осигурителни прагове по икономически дейности и групи професии.

    Закон за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2018г. (ЗБДОО):

    чл. 9 – относно минималния и максималния размер на осигурителния доход;
    Приложение № 1 – относно минималните осигурителни прагове по икономически дейности и групи професии.

    Наредба за елементите на възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигурителни вноски:

    чл. 1, ал. 8 – относно доходите от трудово или приравнено правоотношение, върху които не се дължат осигурителни вноски;

    чл. 3, ал. 2 – относно определянето на годишният осигурителен доход на самоосигуряващите се лица;

    чл. 3, ал. 3 – относно обхвата на годишния осигурителен доход за самоосигуряващите се лица.