Във всеки бизнес идва момент, когато трябва да се поеме значителен, но все пак премерен риск. Аз съм търговец и имам нужда от свежа инвестиция (заем), за да развия бизнеса си на следващо ниво. За да обезпеча задължението си, решавам да заложа собственото си търговско предприятие. Но как точно става това?
Залогът винаги възниква по повод друго предхождащо го събитие. В случая това ще е паричният заем или кредит, който аз ще взема, за да инвестирам в предприятието си. Залогът има ролята на гаранция, че ще изпълня задължението си. Има два вида залози - обикновен и особен. При обикновения залог трябва да предам вещта на лицето, в чиято полза правя залога, т.нар. заложен кредитор (например ако залагам планинското си колело срещу някаква сума, трябва да предам и самото колело). От другата страна стоя аз в позиция, която законът нарича “залогодател”. С развитието на търговските отношения обаче се е появил и вторият вид залог - особеният. Характерното за него е, че след като учредя залога, няма нужда да предавам обекта на залога (например автомобил, машини и съоръжения и др.) на заложния кредитор, а той остава у мен. Целта на това разрешение е да мога да се възползвам максимално от качествата на заложения обект и да продължа да извличам всички възможни ползи от него. Това е причината този залог да се прилага основно в отношенията между търговци. Така имам възможност сам да събера нужните средства, за да се издължа на заложния си кредитор.Във всички случаи, за да е действителен особеният залог, аз трябва да съм търговец или някое от следните лица:
Единственият начин да заложа търговското си предприятие е, като учредя особен залог върху него. Чрез залога на предприятието си аз получавам необходимите средства, а кредиторът - обезпечение на задължението. Знам, че търговското предприятие представлява съвкупност от права, задължение и фактически отношения. Освен върху предприятието като цяло, залогът разпростира своето действие и по отношения на всичко, включено в него като:
Възможно е да прехвърля някои от тези обекти и без да продавам цялото предприятие. Ако искам залогът да продължи да тежи върху тях или ако заложният кредитор ми е поставил такова условие, трябва да предприема действията, описани в следващия параграф. В допълнение трябва да знам, че мога да учредя особения залог за обезпечаване на собствено или на чуждо задължение (например на познат търговец).
За да е действителен залогът, аз и заложният кредитор трябва да сключим писмен договор с нотариална заверка на подписите. Когато предприятието е дружество с ограничена отговорност (ООД) или акционерно дружество (АД), общото събрание на съдружниците или акционерите трябва да вземе решение за учредяването на залога с мнозинство от ¾.Важно! След сключването на договора залогът непременно трябва да бъде вписан в Централния регистър на особените залози (ЦРОЗ) и в Търговския регистър. Вписването в ТР поражда действие на залога, а това в ЦРОЗ дава допълнителна възможност на заинтересованите лица да разберат за учредяването му. Смисълът на един залог е да се даде право на лицето, в чиято полза е учреден, да може да се удовлетвори по някакъв начин от заложеното имущество. Има специални правила в тази насока:
Учредяването на залог върху търговското предприятие може да бъде разделено на два основни етапа - задължителен и условен. Задължителният етап включва извършването на следните действия:
Условният етап може да се извърши по инициатива на заложния кредитор и цели да осигури по-голяма защита на неговите права.Повече за него мога да прочета тук.NB! Залогът се счита за учреден с вписването му в Търговския регистър и от този момент заложният кредитор получава защита на правата си спрямо предприятието в неговата цялост. Какво става обаче, ако само отделна част от него бъде отчуждена, например недвижим имот? В общия случай залогът няма да се разпростре върху нея, освен ако не бъдат извършени допълнителни действия (вписвания). За да може залогът да продължи да действа спрямо отделните елементи на предприятието и след отчуждаването им, трябва да се поиска вписването им в специален регистър (зависи от вида на обекта), наред с вписването им в ТР. В случая с недвижимия имот това ще означава извършване на допълнително вписване на залога в службата на Имотния регистър по местонахождението на имота.
Съществуват различни основания за погасяването на залога. Основният е да изпълня задължението си към кредитора - щом направя това, мога да поискам заличаването на залога. Други варианти за погасяването на залога са кредиторът да опрости задължението ми, то да се погаси по давност и да направя възражение пред съд и др.За да бъде действително погасяването на залога, трябва да поискам заличаването му от Търговския регистър. Мога да подам заявлението сам или да упълномощя адвокат за това. Към заявлението за заличване трябва задължително да приложа:
Важно! Вписването има действие за 5-годишен срок от датата на първоначалното му извършване. Ако кредиторът не пристъпи към изпълнение или не поднови вписването в този срок, мога да поискам служебно заличаване и без да прилагам писмено съгласие от кредитора.Заявлението се разглежда от длъжностно лице по вписвананията, което може да го приеме или да постанови отказ. В случай на отказ имам право да обжалвам в 7-дневен срок от получаването пред окръжния съд по постоянния ми адрес. Актуализира: Виктория Пенчева[toggles][toggle title=Източници]Закон за особените залози (ЗОЗ):чл. 1, ал. 1 - относно характера на особения залог;чл. 2, ал. 1 - относно вписването в ЦРОЗ;чл. 3, ал. 1 - относно изискването залогодателя да е търговец или лице по чл. 2 от ТЗ;чл. 4, ал. 1 - относно възможните обекти на особения залог;чл. 4, ал. 1, т. 6 - относно възможността предмет на особен залог да е търговско предприятие;чл. 8, ал. 1 - относно правото на залогодателя да запази държане върху предмета на залога;чл. 8, ал. 3 - относно необходимостта от съгласие на заложния кредитор при извършване на сделки на разпореждане със заложеното имущество;чл. 12, ал. 1 - относно момента на възникване на противопоставимост спрямо правата на третите лица;чл. 12, ал. 3 - относно възможността учредяването да стане чрез вписването в друг регистър, различен от Централния регистър на особените залози;чл. 19а - относно необходимостта от вписването на права върху индустриална собственост в регистъра към Патентно ведомство;чл. 21, ал. 1 - относно задължителната форма на договора за особен залог на търговско предприятие;чл. 21, ал. 2 - относно учредяването на особения залог върху търговско предприятие чрез вписването му в Търговския регистър;чл. 21, ал. 3 - относно необходимостта договорът за особен залог да бъде вписан в специалните регистри, за да е противопоставим на трети лица спрямо отделните активи в търговското предприятие;чл. 27, ал. 3, т.1- относно кои лица могат да искат вписване;чл. 27, ал. 2 т.4 - относно приложимата декларация за истинност на обстоятелствата;чл. 27, ал. 6 - относно приложимото писмено съгласие на заложния кредитор към заявлението за заличаване на особения залог;чл. 27, ал. 7 - относно възможостта заявлението за заличаване да се подава от адвокат;чл. 29, ал 1 - относно възможността за обжалване на постановения отказ за заличаване.Търговски закон (ТЗ):чл. 2 - относно кои лица могат да бъдат заложни кредитори освен търговците;чл. 15, ал. 1 - относно характерът на търговското предприятие;чл. 262п - относно необходимите мнозинства при вземането на решение за учредяването на особен залог при различните търговски дружества.Закон за задълженията и договорите (ЗЗД):чл. 156, ал. 1 - относно необходимостта от предаване на вещта при обикновения залог.[/toggle][/toggles]
Автор и дата на последна актуализация на текста спрямо законодателството:
Атанас
Григоров
10.11.2018
