Регистрация

Регистрирай се, за да задаваш въпроси и да отговаряш.

Вход

Влез в своя профил, за да задаваш въпроси и да отговаряш.

Забравена парола

Забравена парола? Въведи твоя имейл адрес. Ще изпратим линк за нова парола по имейл.

Нужен е профил, Трябва да си в своя профил, за да добавиш въпрос.

“Бързи пари” срещу залог

Автор:
“Бързи пари” срещу залог

Какво ми се случва?

Имам спешна нужда от “бързи пари” – не особено голяма парична сума, която ми е необходима, за да покрия някой непредвиден разход. Поради това решавам да взема заем от заложна къща, където искат от мен да предам своя вещ като залог.

По своята същност договорът, който ще сключа в заложната къща, е договор, при който заложната къща ще ми отпусне определена парична сума в заем, а аз ще се задължа да върна тази сума, заедно с уговорена лихва, до изтичането на определен период от време. В случай че не върна изцяло или дори отчасти своя заем, заложната къща ще може да продаде моя предмет и да удържи частта от сумата, която дължа по договора за заем, а останалата част от сумата (ако има такава) ще ми бъде върната.

Внимание! Заложните къщи НЕ са изкупвачи на вещи, сключеният договор с тях НЕ е продажба, а заем. Аз дължа връщането на парите, които съм получил, а неизпълнението на това мое задължение води до продажба на оставената от мен като залог вещ.

За какво трябва да внимавам?

(1)   Трябва да намеря и подробно да се запозная с информацията относно:

  • наименованието на заложната къща;
  • методите за оценяване и условията за съхраняване на приеманите залози;
  • размерите и сроковете на предоставяните заеми;
  • условията на удовлетворяване в случаите на непогасяване на заемите;

Информацията относно горепосочените факти и условия трябва да се намира на видно място в помещението, където заложната къща посреща своите клиенти.

  • условията и разходите при предсрочно погасяване на заема и за връщане на заложената вещ;
  • общите условия, които тази заложна къща предлага за сключване на договори за заем срещу залог (такси, комисионни и други разходи, пряко свързани със заема; критериите, въз основа на които тези разходи могат да се изменят; периодът от време, през който зпредоставената информация е валидна, и др.);

Информацията относно горепосочените условия трябва да ми бъде предоставена при поискване, за да се запозная с нея.

(2) Трябва да съм наясно, че заложната къща ще поиска от мен да предоставя документ за самоличност, в който се съдържат следните лични данни:

o  име;

o  ЕГН/ЛНЧ;

o  адресна регистрация;

o  номер на документа за самоличност.

(3) Трябва да съм наясно, че заложната къща ще изиска от мен да подпиша нарочна декларация, че вещта, която залагам, е собственост на лицето, което е посочено, както и че е получено съгласие от това лице за залагане на вещта. Трябва да съм наясно, също така, че при попълване на невярна информация в тази декларация, нося наказателна отговорност и мога да имам проблеми с полицията, прокуратурата и съда на Република България. Тази декларация се подава независимо от представянето на пълномощно от собственика на вещта.

(4)  Трябва да съм наясно, че заложната къща ще попълни електронна регистрационна форма по образец, където ще попълни идентификационните белези на предадената от мен вещ, както и фотографска снимка от нея, след което ще изпрати тази информация към нарочна база данни към Министерство на вътрешните работи. Това, естествено се прави само когато залаганата вещ има сериен номер, модел, IMEI номер (за мобилни телефони) и др. под. Целта на това действие е откриване на откраднати или изгубени вещи чрез органите на МВР.

(5) Трябва да съм наясно, че сключеният договор със заложната къща задължително е в писмена форма, което означава че ще остане писмено доказателство за това, че съм представил вещта в залог. Това може да бъде използвано срещу мен, в случай че вещта, която съм предал като залог, се окаже присвоена или открадната.

Какви права възникват за мен при сключването на договор за заем срещу залог?

  • Имам право да поискам информацията, посочена по-горе, за да съм наясно какви са условията по сключвания от мен договор за заем срещу залог.
  • Имам право да предам като залог по договора за заем всякакви вещи, стига те да са моя собственост; в случай че са собственост на друго лице, трябва да представя писмено пълномощно с нотариална заверка на подписа на лицето, собственик на вещта, че то е съгласно тя да бъде предадена в залог. В случай че предмет на залога е МПС, трябва да представя и нотариално заверен препис на документа, който материализира правото на собственост върху него.

Трябва да имам предвид, че договорът за заем срещу залог се сключва след постигнато съгласие от двете страни по отношение основните му характеристики, в това число и вещта, която ще бъде предмет на залог. Това означава, че дори да отговарят на посочените изисквания, вещите могат да НЕ бъдат приети в залог по преценка на лицето, което ме обслужва в заложната къща, без да е необходимо то да ми дава обяснения за това си решение.

Още информация:

Мога да науча своите права при сключване на договор за заем срещу залог със заложна къща, както и при какви условия мога да взема обратно заложената вещ.

Можеш да изготвиш договор за залог от тази страница.

Актуализира: Стела Парушева

  • Източници

    § Закон за задълженията и договорите (ЗЗД):

    чл. 149 ЗЗД– относно обекта на договора за залог

    чл. 150 ЗЗД – относно обвързаността между обезпечението и сключеният договор;

    чл. 152 ЗЗД – относно забраната кредиторът да придобие собствеността върху заложената вещ при неизпълнение на задължението по основния договор;

    чл. 156, ал. 1  ЗЗД – относно реалния характер на договора за залог;

    чл. 156, ал. 2 ЗЗД – относно писмената форма за противопоставимост на договора за залог на вещи по-скъпи от 5 лв.;

    чл. 157 ЗЗД – относно правата на заложния кредитор да държи вещта;

    чл. 161 ЗЗД – относно действието на общия закон (ЗЗД) спрямо другите закони, които уреждат договор за залог.

    § Наредба за дейността на заложните къщи, приета с ПМС № 40 от 18.02.2009г., обн. ДВ, бр. 16 от 27.09.2009г. – относно специалния режим на залога в заложна къща;

    чл. 3 – относно правните субекти, които могат да сключват договор за залог по смисъла на Наредбата;

    чл. 4 НДЗК – относно информацията, която трябва да е достъпна за потребителя при сключване на договора за залог в заложна къща;

    чл. 6 НДЗК – относно изискванията за търговското помещение, в което се сключват договорите за заем срещу залог в заложна къща;

    чл. 8 НДЗК – относно задължението договор за залог със заложна къща да се сключва само в търговското помещение на заложната къща;

    чл. 10 НДЗК – относно задължението за водене на регистър по образец, в който се вписват законоустановените с Наредбата данни за сключените договори за заем срещу залог от заложните къщи;

    чл. 13 НДЗК – относно задължението за вписване в регистъра към Министерство на вътрешните работи на уникално идентифицируеми вещи, предмет на договор за залог;

    чл. 14  НДЗК – относно правилата за договора за заем срещу залог, който сключва Заложната къща с потребителя;

    чл. 15 НДЗК – относно забраната определени вещи да бъдат предмет на залог при договор за заем със заложна къща.

    чл. 19 НДЗК – относно задължението на заложната къща да пази заложените вещи с грижата на добър търговец;

    § “Облигационно право, обща част”, А. Калайджиев, С, 2010;

    § “Ипотеки, залог, привилегии”, П. Венедиков, С, 2000

Статията има за цел да очертае някои основни права и задължения, като няма претенции да бъде изчерпателна. Съветваме винаги да се консултирате с адвокат преди да предприемате правни действия.

Кристина Рангелова

Кристина Рангелова

автор

Кристина е завършила право в СУ „Св. Климент Охридски“, пленена от тази наука, от нейната строга йерархичност, непоколебима логика и постоянно търсене на баланс между интересите на различни групи от обществото. За Кристина работата по проекта “pravatami.bg: разкодираните закони” е нейният начин да помогне на всеки, срещнал затруднения с ориентацията в неизбродимото море от правни норми, но по-важното, според нея е, че проектът ще даде възможност да се изгради едно балансирано общество, където фундаменталните човешки права са не само абстрактни конструкции, но имат строго конкретно битие.

Свързани статии