Всеки ден, дори всяка минута, аз съм потребител. Дали ще е на мобилни услуги, на електричество, на хранителни или нехранителни продукти, потреблението е част от моето ежедневие и няма как да го заобиколя или дори намаля. Но като се замисля за големите компании и корпорации, срещу които съм сам, се чувствам уязвим и незащитен. Как да съм сигурен, че правата ми са защитени и че търговците не са нечестни?
Съществуват редица нормативни документи на европейско и национално ниво, които ме защитават като потребител. Те използват термина: “Нелоялна търговска практика”, като под това се има предвид действия от страна на търговеца, които противоречат на професионалната компетентност и на добросъвестността и едновременно с това променят съществено икономическото поведение на дадена група потребители. Законът ме защитава по отношение на всички възможни стоки и услуги, предлагани на пазара, включително и недвижимо имущество, както и при сключване на договори с права и задължения за двете страни. Например, в здравно предаване по телевизията се рекламира чудодейно лекарство за борба с рака при пациенти в изключително напреднал стадий на болестта. Това е нелоялна търговска практика. Все пак трябва да се прави разлика между обичайното преувеличаване с цел рекламиране на определен продукт и нелоялните търговски практики. Обичайното преувеличаване в рекламите не следва да се разбира буквално – например “След едно изпиране дрехите Ви ще са като нови” и нелоялната търговска практика, която цели заблуждаване чрез използване на моя уязвимост или е агресивна и цели моето сплашване.
Всички видове нелоялни търговски практики са изрично забранени от закона!
Два са основните видове нелоялна търговска практика:
- Агресивна.
- Заблуждаваща.
Агресивни са търговските практики, които променят съществено свободата на избор на потребителя чрез използването на редица забранени похвати. По този начин средния потребител бива “манипулиран” да вземе решение, което той по принцип не би взел.
Кои са начините за въздействие върху потребителя, използвани при агресивната търговска практика?
- Тормоз;
- Принуда;
- Използването на физическа сила;
- Злоупотреба с влияние.
За да се изясни дали при използването на дадена търговска практика са използвани агресивни методи се взимат предвид и редица обстоятелства за конкретния случай, например:
- периодът от време на отправяне на търговската практика – какъв период от време търговецът ми отправя едно ѝ също предложение – например туроператорска агенция всеки ден ми се обажда по телефона и ме оферира за екскурзия до Египет;
- мястото на използването на търговската практика – въпреки изричната ми молба ми се обаждат на работното ми място;
- характерът и настойчивостта на практиката – не само че ми се обаждат всеки ден от туроператорската фирма, но започнаха да ме притесняват и през нощта!;
- използването на заплахи или обиди от търговеца – например търговец на сателитна телевизия заяви, че съм “идиот”, ако откажа да приема предложението му за 200 канала за месечна цена от 100 лева ;
- ако търговеца използва специфична информация за нещастие или друго специфично обстоятелство за живота на потребителя, като той цели да промени преценката ми като потребител – търговеца на сателитна телевизия знае, че възрастната ми майка е неподвижна и по цял ден гледа телевизия и използва това обстоятелство, за да ме увещае, че с неговия продукт майка ми ще бъде щастлива ;
- използването на прекомерни и несъответстващи за целта пречки, препятствия, които целят да ме възпрепятстват от правото ми да упражнявам свободно правата си по договора, да прекратя договора или да избера същата или подобна услуга от друг търговец – специални клаузи в договора за сателитна телевизия, според които при ранно прекратяване трябва да платя всички месечни вноски до края на периода на договора плюс неустойка, дължа връщане на всичката техника за прием на сателитните канали, която всъщност съм си закупил и по никакъв начин не мога да я използвам за същата услуга, но от друг търговец! ;
Съществува и т.нар. “черен списък” на агресивните търговски практики. Те се разглеждат като агресивни независимо дали при тях са използвани принуда, тормоз, физическа сила или злоупотреба с влияние.
- оставянето на впечатление у потребителя, че той не може да напусне помещението преди да закупи стоката;
- когато търговецът посещава дома на клиента и отказва да напусне преди договорът да бъде сключен;
- отправянето на непоискани търговски съобщения до потребителя по телефон, факс, мейл, и всякакво друго средство за комуникация;
- ако търговецът на застраховки изисква редица документи, които са излишни или е трудно да се набавят, или отказва да даде специфични отговори по съществени въпроси, като целта му е да ме разубеди като клиент да търся правата си по договора.
- специфично насърчаване на децата да убедят своите родители да им закупят определена стока;
- търговецът да ми достави стоки или услуги, които не съм поръчал, и да изисква незабавно плащане (или разсрочено плащане);
- заявления от страна на търговеца до мен, че ако не закупя дадената стока или услуга, работата и средствата за съществуване на търговеца ще бъдат под заплаха;
- ако търговеца създава грешно впечатление в мен, че съм спечелил награда или ако извърша даденото действие ще спечеля награда, когато такава награда не съществува или има допълнително прикрито действие, което ме задължава да платя някаква допълнителна сума пари;
Как да процедирам, ако открия нарушение на правата ми?
Ако сериозни основания да смятам, че използваната търговска практика спрямо мен като потребител е нелоялна, имам правото да сезирам Комисията за защита на потребителите. Ако това действително бъде доказано, Комисията ще забрани прилагането на съответната търговска практика, а аз като потребител имам право да искам разваляне на договора с търговеца, ако той е сключен в резултат на нелоялна търговска практика и да претендирам обезщетение.
Актуализира Виктория Пенчева
- Източници
§ Закон за защита на потребителите
чл. 68г, ал. 1 – относно определението за нелоялна търговска практика;
чл. 68б, ал. 2 – относно видовете търговски практики, за които са приложими защитите;
чл. 68г, ал.3 – относно разликата между нелоялна търговска практика и реклама;
чл. 68в – относно забраната за нелоялни търговски практики ;
чл. 68з – относно определението за агресивна търговска практика;
чл. 68и, т. 1 – относно допълнителните елементи, които се взимат предвид при определянето дали една практика е агресивна;
чл. 68и, т. 2 – относно допълнителните елементи, които се взимат предвид при определянето дали една практика е агресивна;
чл. 68и, т. 3 – относно допълнителните елементи, които се взимат предвид при определянето дали една практика е агресивна;
чл. 68и, т. 4 – относно допълнителните елементи, които се взимат предвид при определянето дали една практика е агресивна;
чл. 68к, т.1 – относно видовете агресивна търговска практика;
чл. 68к, т.2 – относно видовете агресивна търговска практика;
чл. 68к, т.3 – относно видовете агресивна търговска практика;
чл. 68к, т.4 – относно видовете агресивна търговска практика;
чл. 68к, т.5 – относно видовете агресивна търговска практика;
чл. 68к, т.6 – относно видовете агресивна търговска практика;
чл. 68к, т.7 – относно видовете агресивна търговска практика;
чл. 68к, т.8, буква а) и буква б) – относно видовете агресивна търговска практика;
чл. 68л, ал.1 – относно мерките от страна на КЗК;
чл. 68м, ал.1 – относно правата на потребителя в случай на установена нелоялна търговска практика.
