„Стягам багажа и дим да ме няма…” или време е за отпуска! Ще попътувам малко, ще видя места, неизвестни и непосещавани, може би няколко европейки столици… Но съм млад човек без стабилни и високи доходи, затова вече веднъж пътувах с влак, а сега ще пътувам с автобус. По-бавно е, но за сметка на това е по-евтино. Какво задължително трябва да знам, за да може пътуването да е също толкова приятна част от отпуската?
С оглед на улесняване транспортните услуги и защита правата на потребителите, в случая на пътниците, има приети редица актове на европейското законодателство. Те се прилагат ако разстоянието, на което пътувам, е повече от 250 км и началната или крайната точка попадат в границите на Европейския съюз.
Ако се окаже, че мястото, което имам в автобуса, е дублирано, т.е. имам същия номер място като някой друг, или се очаква автобусът да потегли с повече от 120 минути закъснение, то автобусният превозвач трябва да предложи следните опции:
Ако закъснението е повече от 90 минути, автобусната компания или техния представител трябва да ми предложи безплатно:
Ако превозвачът не предложи тези опции, имам право на обезщетение в размер на цялата стойност на билета плюс половината от нея. Обезщетението трябва да бъде изплатено в рамките на месец след подаване на искането.
В подобни екстремни ситуации е изключително важно да получавам информация, за да мога да взема най-правилното и акуратно решение за себе си. Затова превозвачът е задължен да ми предостави информация до 30 минути, след като самият той е бил уведомен за създалата се ситуация. Информацията трябва да бъде изчерпателна – например причините за закъснението или отмяната, очакваното време за отпътуване и възможните алтернативни способи за осъществяване на пътуването.
Важно! В случай че съм лице с намалена подвижност или с друг тип увреждане, превозвачът не може да откаже да ми продаде билет на това основание. Изключение прави обстоятелството, при което поради конструкцията на превозното средство или инфраструктурата (край автобусните спирки и автогарите) качването, слизането или самият превоз се оказват физически невъзможни.
В срок от 3 месеца от датата на извършване на транспортната услуга, респективно датата, на която е трябвало да бъде извършена, имам право да подам жалба до превозвача. В едномесечен срок превозвача отговаря на пътника дали неговата жалба е основателна, отхвърлена или все още се разглежда. Все пак превозвачът трябва да даде отговор максимално до 3 месеца. Имам възможност да се обърна и към съответния национален орган, който е длъжен да защитава правата ми при пътуване с автобус. За България това е Комисията за защита на потребителите.
[toggles][toggle title="Източници"]Актуализира: Петилина ПетроваРегламент (ЕС) № 181/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 16 февруари 2011 година относно правата на пътниците в автобусния транспорт и за изменение на Регламент (ЕС) № 2006/2004 (Регламент (ЕС) 181/2011):
чл. 2 - относно категорията пътнически превози;
чл. 7 - относно обезщетения в случай на смърт;
чл. 7, т.2, буква а) - относно обезщетенията в случай на смърт;
чл. 7, т.2, буква б) - относно обезщетенията в случай на телесна повреда и загуба на багаж;
чл. 8 - относно задълженията на превозвача в случай на произшествие;
чл. 19, пар. 1,2 и 3 - относно задълженията на превозвача в случай на пренасочване и закъснение;
чл. 20 - относно задължението на превозвача да предоставя информация;
чл. 21 - относно задаължението на превозвача да предостави минимални необходими условия;
чл. 27 - относно условията за подаване на жалба;
чл. 28 - относно създаването на национални органи по контрол.
[/toggle][/toggles]
Автор и дата на последна актуализация на текста спрямо законодателството:
Виолина
Григорова
5.7.2017