Измама ли е според закона т.нар. "мрежов", "мултилевел" или още "маркетинг на много нива"?

Както повечето хора и аз се стремя към финансов просперитет, писнало ми е някой “по-горе” да ми опява защо така, а не иначе; да съм “затворен” във времевите рамки от 09:00 до 17:00 ч. А наоколо ме заливат с примамливи оферти, които ми обещават бързо материално стабилизиране и стремглаво увеличаване на финансовите ни авоари. Изисква се само да се включа в определена “мрежа” и също от своя страна да намеря сътрудници. Но, така погледнато, това не е ли поредната пирамида (за които толкова често се говори), няма ли да бъда поредният “ужилен” и да загубя парите, времето и труда си?

Какво е мрежови маркетинг?

Стратегия за печелене на пари, при която вземам % от реализираните от мен продажби и % от продажбите, реализирани от хора, които аз съм привлякъл към бизнеса. На практика се създава една структура от хора на много нива, затова и този бизнес се нарича маркетинг на много нива (мултилевъл маркетинг, маркетинг на директните продажби, мрежов маркетинг). Продажбите на продуктите се извършват директно чрез каталог, няма нужда от офис или магазин, всичко се развива във виртуалното пространство.

Къде свършва мрежовият маркетинг и откъде започва пирамидалната схема, която нарушава закона?

Мрежовият маркетинг не е регламентиран никъде - законът “мълчи” по въпроса. Като форма на търговска дейност обаче за него важат общите правила за сделките като цяло, а именно:

Тези, валидни за всякаква търговска дейност, принципи могат да служат като основа за поставяне на разграничителната линия между мрежовия маркетинг като бизнес, незабранен от закона и насочен към реализиране на законна печалба, и пирамидалната схема, създадена единствено с цел измами.

Вече съм решил да се занимавам с мрежови маркетинг. За какво да внимавам?

Независимо и въпреки информацията в медиите смятам, че това е моят бизнес и с него ще направя пари. И все пак, за да не стана поредната жертва на измама, не е излишно да се “презастраховам”, като:

Какво е пирамида?

Освен, разбира се, геометрична фигура и едно от нещата, които си струва да видя при екскурзията ми до Египет, пирамида е и всяка една организационна структура със създадена йерархия (навсякъде има шефове и подчинени; така погледнато, държавата също е пирамида), при която хората на върха правят повече пари от тези под тях. Финансовата пирамида представлява схема за печелене на пари, при която обикновено не се произвеждат продукти и не се предоставят услуги, от които да се реализират приходи (това я отличава от мрежовия маркетинг, незабранен от закона); постъпленията идват от приемането на нови членове, което носи приходи на старите. Членовете правят еднократна вноска и им се обещава печалба при привличането на нови такива и разширяването на “бизнеса”. Парите отиват нагоре по пирамидата до човека, който стои на върха й, наричан “фараон”, част от тях достигат и до хората по най-горните нива. Тези в основата не получават нищо, губят парите, вложени от тях и остават измамени. Законът определя създаването, използването или насърчаването на пирамидалните продажби като нелоялна и заблуждаваща търговска практика, при установяването и доказването на която председателят на Комисията за защита на потребителите издава заповед, с която забранява прилагането й.

Наказуемост

Българското законодателство, за разлика от това на други държави (САЩ, Белгия, Китай, Сингапур, Австралия са само част от тези държави), не предвижда директна забрана на пирамидите (освен, че ги определя като нелоялна и заблуждаваща търговска практика). Но законът обявява за наказуема измамата, изразяваща се в създаване и поддържане на заблуждение у някого с цел набавяне на имотна облага (в случая да ми замаят главата колко печеливш е този бизнес, аз да се включа, те да ми приберат парите и да пия една студена вода). Измамата е престъпление и за него се предвижда лишаване от свобода от 1 до 6 години.

Как да се защитя?

Измамата е престъпление с висока степен на обществена опасност (едва ли мога да имам точна представа колко други като мен са пострадали от същата схема) и трябва, на първо място, да сезирам прокуратурата за да започне разследване на случая. Това става, като “съобщя” за престъплението. Съобщението мога да направя писмено или устно. Не мога обаче да подам анонимен сигнал.

Да обаче това няма да ми върне парите. Нито моите, нито на другите “ужилени”. За това законът ми предоставя възможност да подам граждански иск за вреди. Мога да заведа този иск в рамките на наказателното производство, а мога и отделно пред гражданския съд. За да ми бъдат присъдени “вредите” от гражданския съд, т.е. да бъда материално обезщетен, ще трябва да изчакам произнасянето на съда дали има извършена измама и кой е извършителят (дело, което може да се точи с години).

[toggles][toggle title="Източници"]

§ Закон за търговския регистър

чл. 2а - относно публичността;

§ Наказателен кодекс

чл. 209 - относно измамата;

§ Закон за задълженията и договорите

чл.26 - относно недействителността на сделките;

чл.45 - относно непозволеното увреждане;

чл.55 - относно неоснователното обогатяване.

§ Закон за защита на потребителите

чл.68 ж - относно нелоялните търговски практики;

§ Търговски закон

чл. 289 - относно злоупотребата с право.

§ Граждански процесуален кодекс

чл.127 - относно исковата молба;

чл. 300 - относно решението на наказателния съд.

[/toggle][/toggles]

Автор и дата на последна актуализация на текста спрямо законодателството:

Лиляна

Попова

26.6.2017

Избрани от редакцията

Най-новите статии

Още от близо 1000 статии

Потърси правата си